Решение № 13811 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2008 г.

Решение № 13811 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Фазълрахим Фазли, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 586/8.10.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Жалбоподателят излага подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, а по съществото е неоснователна. С обжалваното решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е постановил откази спрямо жалбоподателя, за предоставянето му както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му Афганистан и така предявеното искане за статут е изцяло неоснователно. Този извод е подкрепен с мотиви, че изложената бежанска история е вътрешнопротиворечива и недостоверна. Установено е разминаване, неточности и необоснованост в твърденията на жалбоподателя относно причините за неговото заминаване, семейната му история, отношенията и начина на общуване с неговия баща, отношението на властите към него в държавата му по произход, както и начина и пътя, по който е достигнал до страната ни. Също така е прието за установено, че липсват данни за отправяни заплахи или заплахи срещу живота и личността на Фазли до отпътуването му, както и че не може да се приеме, че съществува риск от бъдещи такива. Що се отнася до наличието на области в страната, в който има вътрешни въоръжени конфликти, то административният орган е приел, че в случая не следва да се приложи чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като жалбоподателя не е засегнат от съществуващите конфликти. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е започнало по молба от Фазълрахим Фазли (вх. № Б-3783/11.06.2008 г. при СДВНЧ) с искане за закрила от Република България. С депозиране на молбата, по компетентност при председателя на ДАБ, същият е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - дари, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 08.07.2008 г., на 28.07.2008 г. и на 11.08.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Видно от неговите изявления дадени по време на беседите, конкретна причина за напускането на Афганистан е съществувал в продължение на седем години проблем с държавната власт, който се е "засилил" през последните две години, изразяващ се в това, че го "търсят", поради съмнение, че поддържа връзки с баща си, който от своя страна е считан за противник на държавната власт. След изясняване на бежанската история на молителя, на основание проведените интервюта и справка за обстановката в страната (вх. № 2201/22.07.2008 г.), интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП3356/12.08.08 г., в което е мотивирал предложение да бъде отказана закрила на молителя. При така установеното, се обосновава извода, че спрямо молителя действително не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От своя страна, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, породени от дългогодишен страх от преследване, който обаче никога не се е осъществил в действителност. По делото няма данни, а и самият жалбоподател не твърди, че държаната власт или друг субект, са осъществили или опитвали да осъществят преследване или да са застрашавали неговите живот, здраве и основни човешки права. С оглед изложеното, Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК,