Решение № 5950 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2015 г.

Решение № 5950 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД против решение № 2284 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1994/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас. По поддържаните оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на жалбата срещу принудителната административна мярка, липса на годен за оспорване административен акт по отношение на заповедта, с която са определени служителите на търговското дружество, които да налагат мярката и разрешаване на спора без конституиране на надлежната ответна страна, се иска обезсилването му. При условията на алтернативност, касаторът отрича правилността на съдебния акт с доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество или за връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответните страни - Радостин Тенев Стратиев, Даниел Димитров Георгиев и Нейчо Димитров Нейчев, не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: С атакуваното решение АС - Бургас е обявил за нищожни принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, изразяваща се в принудително преместване на собствения автомобил на Радостин Тенев Стратиев без негово знание и съгласие, наложена на 09.08.2014 г. от служители на "Слънчев бряг" АД и заповед № 15/10.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД. Със същото решение е прекратено производството по исковата молба на жалбоподателя против търговското дружество за заплащане на обезщетение в размер на 53 лв., представляващо нанесени имуществени вреди, изразяващи се в платената такса за репатриране и престой на автомобила и искът в тази част е изпратен по подсъдност на Районен съд - Несебър. Поради направено оттегляне на иска за заплащане на обезщетение в размер на 972 лв. за пропуснати ползи от нереализиран вследствие на ПАМ таксиметров превоз, производството е прекратено и в тази част на основание чл. 155, ал. 1 АПК. За да постанови този резултат съдът е счел, че ПАМ е недействителна като разпоредена от служители на търговско дружество, които нямат компетентност да я наложат, т. к. не попадат в обхвата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Независимо от представените множество писмени доказателства относно собствеността на "Слънчев бряг" АД върху земята в селищното образувание (акт за държавна собственост, скици на имотите, актове на КТ при МС и т. н.), административният съд е приел за недоказано, че дружеството е собственик на улицата в к. к. Слънчев бряг, където е установено неправилното паркиране. Позовавайки се на разпоредбите на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС, е навел извод, че улиците в населените места ex lege са общинска собственост, поради което ПАМ е наложена от некомпетентен орган. Според съда, след като дружеството не е собственик на улиците в комплекса, то неговите служители, въпреки изричното им оправомощаване от "Слънчев бряг" АД, не могат да прилагат мярка по репатриране на ППС, т. к. нямат качеството на длъжностни лица, определени от собственика на пътя по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. По отношение на оспорената заповед № 15/10.06.2014 г. на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД за упълномощаване на служители на дружеството, които да прилагат процесната ПАМ, съдът е квалифицирал същата като общ административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По въпроса за валидността й е преценил, че обективираното в нея волеизвление е нищожно на две основания - изхожда от субект, който не е собственик на пътя, т. е. актът е постановен при липса на компетентност, и противоречие с влязло в сила решение на съда, с което е обявена за нищожна предходна заповед на същото дружество със същия предмет - основание по чл. 177, ал. 2 АПК. Изложените в касационната жалба оплаквания обуславят извод, че предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението на съда, в частта, с която са обявени за нищожни обжалваните от Радостин Стратиев ПАМ, наложена от Даниел Димитров Георгиев и Нейчо Димитров Нейчев - служители в "Слънчев бряг" АД и заповед № 15/10.06.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството. При проверка на допустимостта на заявения касационен спор, Върховният административен съд констатира, че в частта против решението за обявяване нищожността на ПАМ, подадената от изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД касационна жалба е процесуално недопустима, т. к. изхожда от лице без активна процесуалноправна легитимация. Нормата на чл. 210 АПК изрично определя субектите, имащи право да обжалват първоинстанционното съдебно решение. Активно легитимирани лица с правен интерес са страните по делото, за които решението е неблагоприятно и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. Следователно, надлежното упражняване на правото на касационно оспорване е иманентно обвързано с условието за неблагоприятно засягане на страната или на неучаствалото в производството лице от съдебния акт. Пред административния съд са оспорени два акта с различен предмет и издател, разгледани в едно съдебно производство, приключило с постановяване на общо решение по тях. По аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП ответник в производство по оспорване на приложена ПАМ може да бъде конкретното длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество. В случая надлежно конституирани ответници по жалбата срещу ПАМ са наложилите я длъжностни лица, служители на дружеството: Даниел Димитров Георгиев на длъжност "оператор ПСМ" и Нейчо Димитров Нейчев, заемащ длъжността "шофьор на автокран". Решението за обявяването на мярката за нищожна се явява неблагоприятно за разпоредилите я в качеството им на ответни органи лица, поради което именно на тях процесуалният закон признава правото да го обжалват пред по-горната съдебна инстанция - чл. 210, ал. 1 АПК. Нито дружеството, нито изпълнителният му директор са засегнати от правните последици на постановения съдебен акт в тази му част. Касаторът не е легитимиран да атакува решението в частта, с която е обявена нищожност на издаден от други субекти акт, т. к. не попада в категориите по чл. 210, ал. 1 и ал. 2 АПК, доколкото обжалваното решение в тази част не рефлектира в правната му сфера. "Слънчев бряг" АД е ответник по жалбата срещу заповедта на изпълнителния му директор и по предявения иск за обезщетение за вреди, съответно - правото му на касационна защита е ограничено до този предмет. Дружеството, чиито служители са издатели на обявения за нищожен акт, не може да бъде процесуален субституент на надлежната страна в спора за валидността му. Поради това, при липса на право по чл. 210 АПК на подателя й, касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане със съответно частично прекратяване на касационното производството. Следва да се посочи, че като необжалвано от служителите Георгиев и Нейчев, приложили ПАМ, решението в тази част е влязло в сила. В останалата й част касационната жалба е допустима, а по същество - основателна. Решението в частта, с която е прогласена нищожността на заповед № 15/10.06.2014 г. на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД, е недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу волеизявление, което не притежава белезите на административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП дава възможност лицата, определени от собствениците на пътищата да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната норма в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Безспорно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат мярката "преместване на пътно превозно средство", но е делегирал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. Липсват нормативни ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, което означава, че всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да упражняват административни правомощия. С оглед на това и в съответствие с § 1, т. 1 АПК собственикът на пътя - частноправен субект, може да определи длъжностни лица, които да налагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката, те действат като административен орган. С обжалваната заповед, издадена от изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД в качеството му на представляващ дружеството - собственик на неотворените за обществено ползване пътища в к. к. Слънчев бряг - изток, на основание чл. 168, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са определени длъжностни лица за прилагане на ПАМ - преместване на неправилно паркирани ППС. В контекста на описаната правна рамка, противно на квалификацията на съда, процесната заповед няма белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Необоснован е изводът, че с нея е постановено преместване (като еднократен акт) на неправилно паркирани автомобили на територията на комплекса, с което се засягат правата на неопределен брой водачи на МПС, като е налице и пряко накърнено право на жалбоподателя Стратиев. Не оспорената заповед, а ПАМ оказва пряко негативно въздействие върху положението на последния. С оглед съдържанието, последиците и основанието за издаването й, заповедта не отговаря на дефиницията за общ административен акт. Действието й не се изчерпва с еднократно приложение, а обективираното в нея волеизявление има изцяло вътрешно-организационен характер - определят се лицата, които ще осъществяват дейностите по репатриране и контрола върху тези дейности. Заповедта представлява вътрешнослужебен акт, с който се вменяват задължения само за подчинени на издателя й като собственик и работодател служители. Именно те са адресати на волеизявлението на представляващия "Слънчев бряг" АД. С процесния акт не се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица. Страни по спорното правоотношение са търговското дружество - собственик на пътя и поименно изброените в акта длъжностни лица, негови служители. Волеизявлението за оправомощаване на длъжностни лица на търговското дружество, които да прилагат процесната ПАМ, не произвежда пряко действие за трети страни, извън дружеството и неговите служители. Актът няма придаденото му от съда съдържание и действие. Съпоставката му със заповед № 31/13.05.2011 г. на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД е неоснователна. В отличие от процесната заповед, обявената за нищожна по съдебен ред заповед № 31/13.05.2011 г. на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД не определя длъжностни лица, които да прилагат ПАМ, а урежда правила за организацията на движението в к. к. Слънчев бряг (паркиране, спиране, престой на ППС). Възприетите от съда като идентични заповеди са с различен предмет и характер, липсва тъждество на волеизявленията на издателя им, решение по адм. дело № 1653/2011 г. на АС - Бургас, оставено в сила с решение по адм. дело № 13258/2012 г. на ВАС е неотносимо към конкретния правен спор, поради което изводът, че заповед № 15/10.06.2014 г. представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт не е верен. С атакуваната заповед не се засягат права и не се създават задължения за оспорващия я. Липсата на засягане на правната сфера на жалбоподателя изключва и наличието на правен интерес от оспорване на акта. Неблагоприятните правни последици за Стратиев следват не от заповедта за определяне на длъжностни лица по чл. 168 ЗДвП, а от наложената му ПАМ, независимо, че между двата акта има функционална обвързаност. Отсъствието на годен за обжалване административен акт и на правен интерес за Радостин Стратиев от заявения спор препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. С приемането на същата за разглеждане и решаване на спора по същество е постановен недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол и на правен интерес от оспорването, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалбата на Радостин Стратиев срещу процесната заповед на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Доводите на касационния жалбоподател за законосъобразност на заповедта, поради издаването й от компетентен орган и липса на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, макар да се споделят от настоящия състав, не следва да бъдат обсъждани, т. к. касаят проверка на правилността на решението, каквато е изключена с оглед констатираната негова недопустимост. Що се отнася до възражението на касатора за ненадлежно конституиране на страните в производството, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. По силата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП собственикът на пътя определя натоварените с административни функции по прилагане на принудителната мярка длъжностни лица. Атакуваната заповед, предвид основанието за издаването й, изхожда от изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД в качеството му на представляващ дружеството, легитимиращо се като собственик на улиците в комплекса. Поради това конституирането на търговското дружество като ответник по жалбата срещу посочената заповед не сочи на твърдения в касационната жалба порок. С оглед изхода на спора, искането на изп. директор на "Слънчев бряг" АД за присъждане на разноски следва се удовлетвори съразмерно на уважената част от касационната жалба, като се осъди Радостин Стратиев да заплати на дружеството сумата от 162, 50 лева (12, 50 лв. + 150 лв.), представляваща 1/2 от 25 лв. за заплатена държавна такса и 1/2 от 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с § 1 ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първата инстанция. В производството пред настоящата инстанция касаторът се е защитавал лично и не се е представлявал от юрисконсулт, поради което разноски за юрисконсултска защита за касационното производство не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 210, ал. 1 и 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение