Решение № 7594 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба, подадена Г. С. Ч. съдия в Софийски градски съд срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 19 от протокол 43 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.12.2023 г., с което се оставя без уважение предложението от Г. С. Ч. - съдия в Софийски градски съд с ранг съдия в АС, за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) неправилно преценила събраните по преписката доказателства, поради което не го повишила на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Сочи, че бил назначен на длъжност съдия в Софийски градски съд, като встъпил в длъжност на 07.11.2022 година. Има получена положителна комплексна оценка много добра от последното атестиране, както и повече от 13 години юридически стаж. Преди да изтекат 3 години от последното му атестиране, бил повишен в длъжност. Подал молба за повишаване на място в по горен ранг, след като изминали три години от последното му повишаване на място в ранг. Поддържа, че СК на ВСС има формирана практика, според която ако в рамките на три години от последното повишаване в ранг на съдията, същият бъде повишен на друга длъжност, това обстоятелство не е пречка за последващо повишаване в по-горен ранг. В този смисъл цитира следните решения на СК на ВСС, а именно: решение по т. 21 от протокол 47/13.12.2022 г., поправено с решение по т.10 от протокол 48/20.12.2022 г., решение по т. 22 от протокол 3/31.01.2023 г. Като се позовава на посочените решения на СК на ВСС излага и аргументи, че с обжалваното решение органът нарушил принципа на равно третиране. Моли съдът да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на кадровия орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Ответникът по жалбата Висшият съдебен съвет, чрез изпълняващата функциите му Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет на основание § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 106 от 22 декември 2023 г., както и съобразно измененията, установени в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 01.03.2024 г., в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Г. С. Ч. е сезирал председателя на Софийски градски съд с молба от 30.11.2023 г. да бъде изготвено предложение до СК на ВСС, за повишаването му на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС и на основание чл. 234 ЗСВ. Предложението на председателя на СГС от 13.12.2023 г., ведно с доказателствата към него, е внесено за разглеждане на заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (КАК към СК на ВСС). От изготвената от председателя на СГС кадрова справка за Г. Ч. съдия в Софийски градски съд (лист 23 от делото) се установява, че същият е бил съдия в Районен съд Варна от 26.06.2015 г. до 01.11.2017 г., съдия в Софийски районен съд от 01.11.2017 г. до 07.11.2022 г. и от 07.11.2022 г. до настоящия момент съответно съдия в Софийски градски съд. Магистратът е придобил ранг съдия в АС с решение на СК на ВСС по протокол 40/17.11.2020 г. считано от 17.11.2020 г. Към датата на подаване на молбата за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС съдия Ч. има повече от три години прослужени на съответна длъжност съдия в районен съд, както и са изминали повече от три години от последното повишаване в ранг съдия в АС. С решение по т. 10 от заседание, проведено на 18.12.2023 г. КАК към СК на ВСС е решила да предложи на СК на ВСС, да остави без уважение предложението на Г. С. Ч. - съдия в Софийски градски съд с ранг съдия в АС, да бъде повишен на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Мотивът на помощния орган е, че съдия Ч. не е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. Посочено е, че доколкото притежаваният от магистрата ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ, то наличието му не се явява сред предпоставките на чл. 234 ЗСВ, както като заемана длъжност, така и като приравнена. С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 19 от протокол 43 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.12.2023 г., е оставено без уважение предложението от Г. С. Ч. - съдия в Софийски градски съд с ранг съдия в АС, за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Съображенията на кадровия орган са, че Г. Ч. - съдия в Софийски градски съд, няма прослужени най-малко три години на тази длъжност. Решението е прието с 9 гласа за. От приложената по делото административна преписка и кадрово досие на съдия Г. Ч. се установява, че той притежава необходимия стаж по чл.164 ЗСВ за съответната длъжност с по-висок ранг съдия във ВКС и ВАС, а именно към датата на заявлението по чл. 234 ЗСВ той има 13 години юридически стаж, както, и получено положително становище на Комисията по професионална етика при Софийски градски съд относно притежаваните нравствени качества. Във връзка с доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения административен, поради нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2 АПК от страна на административния орган, съдът е изискал от СК на ВСС административните преписки за повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС на съдия Д. К., на съдия Г. М. Я. и по искането на съдия Г. Ч. за преразглеждане на решението по т. 19 от протокол 43/19.12.2023 г. С решение на СК на ВСС по т. 22 от протокол 3 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.01.2023 г., е повишена на основание чл. 234 ЗСВ, Г. М. Я. съдия в Окръжен съд-Благоевград с ранг съдия в АС на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. Мотивите на СК на ВСС за приемане на това решение са били, че за съдията са изминали три години от предходно придобиване на предишния ранг съдия в АС и не би следвало, поради обстоятелството, че е повишена в длъжност в друг орган на съдебната власт, да й се отказва вече придобитото право на повишаване на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. С аналогични мотиви, с решение по т. 21 на СК на ВСС по протокол 47/13.12.2022 г., поправено с решение по т.10 на СК на ВСС по протокол 48/20.12.2022 г. е повишен на основание чл. 234 ЗСВ, Д. Г. К. съдия в Окръжен съд Велико Търново, с ранг съдия в АС, на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС. С решение по т. 12 на СК на ВСС по протокол 7/28.02.2023 г., е повишена на основание чл. 234 ЗСВ, Е. Г. Д. - съдия в Окръжен съд Кюстендил , с ранг съдия в АС, на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС, при изложените по-горе съображения на мнозинството от членовете на СК на ВСС. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, същият съдържа фактически и правни основания, приет е при наличие на нормативно установен кворум, мнозинство и мотиви по смисъла на чл. 33, ал.4 ЗСВ, чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗСВ в относимата редакция. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При произнасяне по релевираните с жалбата възражения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на СК на ВСС е материално незаконосъобразно, защото е прието в противоречие с нормата на чл. 234 ЗСВ и в несъответствие с целта на закона. Според чл. 234 (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ в относимата редакция, повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател се извършва, при кумулативното наличие на посочените в правната норма материални предпоставки. Те касаят получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност и наличие необходимия съгласно чл. 164 ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Правото на магистрата да бъде повишен на място в по-горен ранг съгласно чл. 234 ЗСВ е свързано с извършване на оценка от страна на кадровия орган на неговите професионални качества, достойнства и умения, която засяга както съответния в случая съдия, така и има отношение към стабилността, моралния интегритет и ефективността на цялата съдебна система. Посоченото тълкуване е свързано със същността на оценката на магистрата при повишаване в по-горен ранг. Нормата следователно предвижда едно от средствата за реализиране на професионалната кариера на съдията чрез повишаване на място в по-горен ранг. Посоченото право касае и конституционно установеното право на труд, прокламирано в чл. 48 от Конституцията на Република България. В свое Решение 6 от 2018 г. по к. д. 10/2017 г. Конституционният съд на Република България е имал възможността да се произнесе за характера на правораздаването и създаване на гаранции за закрила на свободите на гражданите. Съображенията на конституционния съд при разглеждане на поставените въпроси, дават основания да се приеме, че повишаването на място в по-горен ранг на магистрата е важно за ефективното осъществяване на конституционно установените функции на съдебната власт, от гледна точка на ефективното упражняване на право на професионално израстване. Реализацията на това право е гаранция за компетентност, независимост и безпристрастност на магистратите. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз, разглеждайки въпросите относно върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Както приема Съдът на ЕС, наличието на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите от правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на върховенството на закона. Ефективните правосъдни системи са в основата на взаимното доверие, което пък е в основата на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно член 2 от Договора за ЕС следва, че Съюзът се основава на ценности, като например правовата държава, които са общи за държавите членки в общество, една от характеристиките на което е справедливостта. В това отношение се приема, че взаимното доверие между държавите членки и в частност между техните съдилища, почива на основополагащото схващане, че държавите членки споделят поредица от общи ценности, на които се основава Съюза, (вж. в този смисъл становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 168 и решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C - 64/16, EU:C:2018:117, т. 30, вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2016 г., Poltorak, C - 452/16 PPU, EU:C:2016:858, т. 35, C-619/18, EU:C:2019:531, т. 58 и цитираната съдебна практика). Независимостта на съдебната власт, която е неразделна част от задачата за вземане на съдебни решения, Съдът на ЕС безпротиворечиво приема, че е изискване, произтичащо от принципа на ефективна съдебна защита, посочен в член 19 от ДЕС, и от правото на ефективни правни средства за защита пред съд, залегнало в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Така посочените гаранции за независимост и безпристрастност на националния съдия, според установената практика на Съда на ЕС, са относими и към правилата за повишаване в длъжност и на място в по-горен ранг за магистратите. От данните по делото е видно, че към датата на подаване на заявлението за повишаване на място в по-горен ранг за жалбоподателя Г. С. Ч. са изминали повече от три години от предишното придобиване на ранг съдия в АС, има положителна комплексна оценка много добра от последното атестиране, положително становище на Комисията по професионална етика при СГС относно притежаваните от него нравствени качества и 13 години юридически стаж, т.е. над минимално изискуемия стаж по чл. 164, ал. 7 ЗСВ за назначаване на длъжност съдия във ВКС и ВАС, считано от 17.11.2020 г. (датата, на която е придобил ранг съдия в АС) е прослужил съответно две години на длъжността съдия в Районен съд и една година и един месец на длъжността съдия в Окръжен съд. При преценката на така установените факти по делото и при разрешаване на спорния въпрос, дали жалбоподателят има прослужени най малко три години на съответната или приравнена длъжност по смисъла на чл. 234 ЗСВ, съдът намира следното: Правото на жалбоподателя да бъде повишен на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС е възникнало към дата 18.11.2023 г. Към тази дата са изминали както повече от три години от последното атестиране съдия в АС, така и съдията е заемал магистратски длъжности повече от три години, които са на ниво под ранга на заеманата длъжност. Заемането на тези длъжности и професионалното развитие на магистрата, са основание да му се извърши оценка на професионалните и нравствените качество, за да бъде повишен на място в по-горен ранг. Следователно, изискването на чл. 234 ЗСВ магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, не касае неговата уседналост, каквото изискване е въведено напр. в чл. 191, ал.1 ЗСВ. Затова и със своето Тълкувателно решение 3 от 11.04.2024 г. Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 3/2023 г. прие единствено, че за повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 ЗСВ е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг, но не, и че магистратът трябва да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Аргумент в тази насока може да се изведе от нормата на чл. 207 ЗСВ, според която статут на несменяемост на магистрат се извършва след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност. Съответната длъжност в тази разпоредба следва да разбира като всяка магистратска длъжност, която е заемана от магистрата в продължение на 5 години. В този смисъл законодателят измени и текста на чл. 235 (ред.ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ, като премахна ограничението повишаването на място в по-горен ранг да се извършва до два по-горни ранга включително, считано от ранга на заеманата длъжност. Изискването в чл. 234 ЗСВ магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най малко три години има отношение единствено към нормативно установения период, за който ще се извърши обективна оценка на проявените професионални, деловодни и нравствени качества на съдия, прокурор и следовател, чрез атестиране, за да се повиши впоследствие на място в по-горен ранг - чл. 196, ал.1, т.1 ЗСВ и чл. 5, ал. 1 от Наредба 2 от 23 февруари 2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател, заместник-председател на съд и чл. 5 от Наредба 3 от 23 февруари 2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници. При тълкуване на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ следва извод, че съществува разлика между понятието прослужено време на заеманата длъжност, необходимо за повишаване в длъжност и понятието прослужено време за повишаване на място, в по-горен ранг на магистрата, поради което рангът следва да се възприеме като израз на достигната професионална квалификация за магистрата, след определен период от време, през който той придобива знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността и затова бива повишен на място, в по-горен ранг. В конкретната хипотеза административният орган не е приложил точно разпоредбата на чл. 234 ЗСВ по отношение на повишаването на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС на съдия Г. Ч., защото неговият случай е разрешен по различен начин от повишаването на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС за съдиите Д. Г. К., Г. М. Я. и Е. Г. Д.. При сходни фактически обстоятелства, като тези на жалбоподателя, първите трима са повишени на място в по-горен ранг, а жалбоподателят не е повишен на място в по-горен ранг. Кадровият орган е използвал различен подход, а сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин чл. 8, ал. 2 АПК. При наличие на законовите предпоставки на чл. 234 ЗСВ обсъдени в настоящото изложение, кадровият орган е следвало да повиши на място в по-горен ранг съдия във ВКС и ВАС Г. С. Ч. - съдия в Софийски градски съд с ранг съдия в АС. Изчерпателно посочените основания по чл. 234 ЗСВ не дава основание за разширително тълкуване на нормата, касателно наличието на прослужен стаж на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Многократно в своята съдебна практика Върховният административен съд е посочвал, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво и при оценка на степента на професионална квалификация и начина на изпълнение на служебните задължения критериите за преценка следва да бъдат своевременно оповестени. В случая освен, че това не е направено спрямо жалбоподателя, липсва и анализ на конкретните факти, които биха могли да обосноват подобна теза, поради което актът се явява и постановен в несъответствие с целта на закона. По изложените съображения и след проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира същия за незаконосъобразен, като постановен при наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и като такъв подлежащ на отмяна. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение