Решение № 4930 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2017 г.

ВАСVI отделение17.04.2018 г.докладчик Любомир Гайдов

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на И. А. К. от гр. С. чрез процесуален представител адвокат С. Г. от САК, заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. С., за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните .

Мотиви

Решение № 4930 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 3 и чл. 328и от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от И. А. К. от гр. С. чрез процесуален представител адвокат С. Г. от САК против заповед № СД - 02 - 5 от 10.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Със заповедта му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на държавен съдебен изпълнител при районен съд С.. Наказанието е наложено за нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ, а именно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването и неизпълнение на други служебни задължения. Със заповед № СД-02-577/10.07.2017 г. на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ трудовото правоотношение на К. е прекратено. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й поради съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Не се установяват елементите на дисциплинарната отговорност от фактическа и правна страна и от обективна и субективна страна. Не се установява по безспорен начин визираното в заповедта нарушение, тъй като жалбоподателят е извършвал действия/ съответно бездействия в изпълнение на служебните си задължения и правомощия. Не е налице и причинно-следствена връзка между действията и бездействията на К. и настъпили вредоносни последици, както и не е налице виновно поведение на жалбоподателя. Дисциплинарният орган не е спазил изискванията на чл. 328в от ЗСВ като не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и поведението на нарушителя, а само бланкетно е цитирал нормата на чл. 328в от ЗСВ. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на заповедта и претендира разноски. В допълнение към жалбата от 11.07.2017 г. доразвива съображенията си срещу акта. Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулт Г. взема становище за неоснователност на жалбата като излага съображения. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 328и, ал. 1 от Закона за съдебната власт, от процесуалнолегитимирано лице, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Обжалваната заповед е мотивирана с постъпили в Министерството на правосъдието сигнал рег. № 11-01-10/2017 г. и жалба рег. № 94-00-27/2017 г. от С. И. И., пълномощник на "А." ЕООД гр. С., в които се съдържат оплаквания за незаконосъобразни действия от И. К. - държавен съдебен изпълнител при Районен съд С. по изп. дело № 1/2016 г. по описа на СИС при РС-С., заповед № ИЗСВ-01-166/01.06.2017 г. на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и предложение по чл. 328д, пр. 2 от ЗСВ от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ с рег. № 11-01-10/29.06.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - С., И. А. К.. При извършената проверка на основание чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, са установени нарушения във връзка с извършване от ДСИ на публична продан по изп. д. № 1/2016 г., обявена на 06.12.2016 г. за периода от 30.12.2016 г. до 30.01.2017 г. на недвижими имоти, собственост на длъжника ТД "А." ЕООД, представляващи 25 самостоятелни обекти в сграда. Имотите и началните им цени са подробно описани в заповедта. Въз основа на подробен анализ на извършените по изп. дело № 1/2016 г. действия от ДСИ К., посочени в процесната заповед, дисциплинарният орган е направил фактически констатации по образуването, движението и приключването на изпълнителното дело, като е извел правни изводи за следните нарушения: 1. По чл. 485, ал. 2 от ГПК, като с разпореждане по делото от 06.12.2016 г. ДСИ е определил начални цени, от които да започне наддаването за насрочената с обявление от 06.12.2016 г. публична продан от 30.12.2016 г. до 30.12.2016 г. на имоти собственост на длъжника - 25 самостоятелни обекта, находящи се в сграда № 1, разположени в поземлен имот с идентификатор № 67338.516.332, с административен адрес - гр. С., кв. "Република", бл. ..., без да се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка на изнесените на първа публична продан имоти, като не е съобразил и приложил императивната норма, разписана в чл. 485, ал. 2 от ГПК, съгласно която "началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. 2. Установено е също, че ДСИ К. е нарушил разпоредбата на чл. 484, ал. 2 от ГПК, като не е изискал сведение за тежестите за имотите от Служба по вписванията, което сведение следва да се изиска и едновременно с искането за вписване на възбраната. Приложените по делото разпечатки по персонална партида в Служба по вписванията - С. имат само информативен характер, но липсва удостоверение за тежести - официален удостоверителен документ за вещните тежести и такъв не е изискан от ДСИ за имотите предмет на изпълнението по делото. 3. ДСИ К. е нарушил разпоредбата на чл. 197, ал. 2, изречение първо от ГПК, във връзка с чл. 468, ал. 2 от ГПК, като не е дал подходящ срок на назначеното вещо лице, с помощта на което се извършва оценката на имотите, за изготвяне на експертното заключение. С оглед отразеното в съставения на 30.06.2016 г. протокол за опис на недвижими имущества, оценката се извършва с помощта на вещо лице и ще се представи заключение по делото, но на назначеното вещо лице не е даден срок за изготвяне на заключението. Писменото заключение на вещото лице за извършената експертиза е представено по делото едва на 06.12.2016 г. (пет месеца и шест дни след извършване на описа). 4. ДСИ К. е нарушил разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 484, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 13 ГПК, като е обявил близо шест месеца след датата на описа първата публична продан на недвижимите имоти. По делото на 30.06.2016 г. е съставен протокол на ДСИ за опис на недвижимите имоти, а първата публична продан на имотите е обявена от ДСИ с обявление от 06.12.2016 г. за периода от 30.12.2016 г. до 30.01.2017 г. като обявяването на проданта не е станало в разумен срок. 5. ДСИ К. е нарушил разпоредбата на чл. 459, ал. 1, изречение първо от ГПК, във връзка с чл. 37 от ГПК, във връзка с чл. 8 ГПК и не се е съобразил със задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като не е изпратил съобщение (уведомление) за насрочената от 30.12.2016 г. до 30.01.2017 г. публична продан на недвижими имоти на длъжника, до присъединените като взискатели по делото на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК с разпореждане на ДСИ от 10.06.2016 г. кредитори: ТД "Л. Г." ЕООД и ЕТ "А. - З. К.". Съгласно т. 5 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: "Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насрочването на изпълнението, за насрочването на описа и на проданта. ". 6. ДСИ К. е нарушил разпоредбите на чл. 456 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като с разпореждане по делото от 06.04.2017 г. по молба на М. Д. Д. с вх. № СД 03-03-3207/05.04.2017 г., е присъединил, на основание чл. 456, ал. 2 ГПК и чл. 459, ал. 1 от ГПК като взискател по изпълнително дело № 1/2016 г. М. Д. Д. относно вземанията й по същите приложени по делото изпълнителни листове, след като с постановление от 30.01.2017 г. ДСИ е постановил прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 1/2016 г. на СИС при РС по отношение на взискателя М. Д. Д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. С Решение № 118 от 28.03.2017 г. по в. гр. д. № 148/2017 г. на ОС - С. е оставена без уважение жалба вх. № СД-03-03-962/36/01.02.2017 г., подадена от М. Д. Д. против постановление на ДСИ от 30.01.2017 г. за прекратяване на изпълнително производство по изп. дело № 1/2016 г. След прекратяване на изпълнителното производство при наличие на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител не може да извършва каквито и да е последващи действия, каквото действие е извършено с присъединяването. Със заповед № ИЗСВ-01-166/01.06.2017 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 328г, ал. 1 във връзка с чл. 328д, предложение второ от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу държавен съдебен изпълнител при РС - С. И. А. К., във връзка с докладна записка с предложение на главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, и по повод доклад от извършена проверка на основание чл. 372, ал. 1, т. 1 ЗСВ, по преписка рег. № 11-01-10/2017 г. и рег. № 94-00-27/2017 г. на Министерство на правосъдието по образуването и движението на изп. дело № 1/2016 г. по описа на СИС при РС - С.. Констатираните и описани по-горе нарушения на ДСИ К. са квалифицирани от дисциплинарния орган като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗСВ. С писмо изх. № 11-01-10/17/01.06.2017 г. от министъра на правосъдието е изпратена заповед № ИЗСВ-01-166/11.06.2017 г. на ДСИ И. К. и му е дадена възможност в 7-дневен срок от съобщаването да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на К. на 12.06.2017 г. с вх. № 11-01-10/17 от 21.06.2017 г. в Министерство на правосъдието е постъпило писмено възражение подадено от ДСИ И. К. с изх. № СД-03-03-10114/19.06.2017 г., ведно с приложения, изпратени по пощата на 20.06.2017 г. Възраженията са разгледани и обсъдени в процесната заповед, и в докладна изх. № 11-01-1017/29.06.2017 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ до министъра на правосъдието. Обясненията на ДСИ К. са приети за неоснователни и необорващи констатираните нарушения. Въз основа на изложеното, в дисциплинарното производство е установено, че ДСИ И. К. е извършил виновно неизпълнение на служебните си задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ, поради което на същия с процесната заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на министъра на правосъдието е наложено дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "уволнение". Заповедта е съобщена на К. лично на 13.07.2017 г., видно от разписка върху заповедта на лист 39 по настоящото административно дело. В законоустановения срок, с жалба вх. № 11681/26.07.2017 г. К. е оспорил заповедта пред Върховния административен съд. Издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в несъответствие с административно производствените правила и материалния закон. Налице са нарушения при постановяване на акта, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗСВ в районните съдилища има държавни съдебни изпълнители. Според чл. 264, ал. 2 от ЗСВ, държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт. Процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност за нарушения извършени от държавните съдебни изпълнители е уредена в чл. 328а и сл. от ЗСВ - Г. шестнадесета "Дисциплинарна отговорност", раздел II "Дисциплинарна отговорност на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията . Съгласно приложимата при издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ, на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3; 5. неизпълнение на други служебни задължения. Проведено е дисциплинарно производство по процедурата и в сроковете уредени в чл. 328г ЗСВ. Според чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ , дисциплинарно производство се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. След изтичането на тези срокове дисциплинарно производство не се образува. В чл. 328г, ал. 2 от ЗСВ е предвидено, че дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 3 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на деянието. Съгласно чл. 328д, ал. 1 ЗСВ, предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. В случая, министърът на правосъдието е образувал със заповед дисциплинарно производство срещу ДСИ И. К. въз основа на докладна от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието. Според чл. 328е, ал. 1 ЗСВ, дисциплинарното наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието. Преди налагане на наказанието министърът на правосъдието изслушва лицето или му предоставя възможност за представяне в 7-дневен срок на писмени обяснения или на възражения по направеното предложение. Съгласно чл. 328е, ал. 2 ЗСВ, когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са му били искани писмените обяснения по ал. 1, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано. Съобразно тези правила, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Министърът на правосъдието е спазил изискването на чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ, преди налагане на дисциплинарното наказание ДСИ да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения. Разпоредбата на чл. 328ж от ЗСВ изисква дисциплинарните наказания да се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието. В случая актът е мотиви на акта формално са налице в направеното изложение на фактическите и правни основания за издаването му и в доказателствата съдържащи се в административната преписка по издаването му. В процедурата по налагане на дисциплинарното наказание обаче не е спазено изискването на чл. 328в от ЗСВ, тъй като дисциплинарният орган не е взел предвид тежестта на посоченото нарушение, настъпилите от него последици за гражданите и за службата, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, дадените от него писмени обяснения както и дисциплинарното му минало. В случая при провеждане на процедурата по установяване на нарушението и по налагане на санкцията, е допусната прекомерност на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение, квалифицирано от дисциплинарния орган като виновно неизпълнение на служебни задължения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ. В дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, ограничаващи в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и затрудняващи съдебния контрол за законосъобразност на акта. Според чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗСВ, на основание на който е издадена процесната заповед на министъра на правосъдието: дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: т. 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; т. 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; т. 5. неизпълнение на други служебни задължения. В обжалваната заповед на министъра на правосъдието редом с описанието на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение, са цитирани конкретните текстове от ГПК, визиращи служебните задължения на ДСИ при воденето на изпълнително дело № 1/2016 г., които са нарушени или не са били изпълнени от дисциплинарно наказаното лице, имащи отношение към приетото от фактическа и правна страна нарушение. Дисциплинарното нарушение е юридически формулирано от фактическа страна като са посочени конкретните действия или бездействия и последиците от тях и причинната връзка между тях. От правна страна са били изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушението. Наистина извършването на дейността на ДСИ включва и евентуалното постановяване на неправилни актове, за което се предвижда различна защита за юридически и физически лица, чиито права се нарушават или те считат че се нарушават. Дейността на ДСИ, изразяваща се в редица действия и разпореждания по движението на изпълнителното производство е в кръга на законовите му задължения - чл. 280, ал. 1 ЗСВ и изпълнението им или неизпълнението им без да е налице виновно неизпълнение на служебни задължения или без да се накърнява престижа на съдебната власт не може да се определи като дисциплинарно нарушение. Наказващият орган е приел в случая, че има нарушение на закона при воденето на изп. дело № 1/2016 г., което наред с това съставлява и дисциплинарно нарушение. Въз основа на това е наложил най тежкото наказание уволнение за извършено нарушение от ДСИ по чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5, от ЗСВ. Съдът намира обаче, че в случая за безспорно установено следва да се счита нарушението квалифицирано по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ /неизпълнение на други служебни задължения/. Същевременно обаче не се установява с действията и бездействията си, описани по-горе ДСИ едновременно да е осъществил съставите и на нарушенията по чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ /действие или бездействие, което неоправдано забавя производството/, както и по чл. 328, ал. 2, т. 3 от ЗСВ /действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването/. Правната квалификация на нарушенията извършена от страна на дисциплинарния орган, като попадащи в три от хипотезите по ал. 2 на чл. 328а ЗСВ не може да се възприеме за правилна, като също липсват и мотиви относно това кои от неправомерните действия/ бездействия попадат във всяка една от хипотезите по т. 2, 3 и 5 на ал. 2, чл. 328а от ЗСВ. Не се установява как и по какъв начин е извършено или допуснато от ДСИ неоправдано забавяне на производството, и/или накърняване престижа на съдебната власт или на органа по назначаването. Правната квалификация на нарушенията в дисциплинарното производство трябва да е ясна, конкретна и директно относима към установените факти и обстоятелства по случая. Тя не може да е твърде обща и неконкретизирана към всяко едно от описаните по точки действия и бездействия на ДСИ, както е в процесната заповед. Съдът намира също, че не е установено по безспорен начин виновното поведение и субективното отношение на магистрата към извършените действия и бездействия, квалифицирани като нарушение по чл. 328а, ал., т. 2, 3 и 5 ЗСВ и настъпилите последици от тях. Не са взети предвид и съобразени, съразмерно и съответно на извършените нарушения обществената значимост, степента на засягане на обществен интерес, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Дисциплинарният орган не е възприел за убедителна тезата, че действията на ДСИ описани в заповедта са в кръга на службата му, че ДСИ е предприел необходимите стъпки за снабдяване с удостоверение за тежести и данъчна оценка на процесните имоти, но по независещи от него причини, такива удостоверения не са били издадени, което е довело до удължаване на сроковете и е създало пречки във воденето на изпълнителното производство . Дисциплинарният орган не е преценил и обсъдил каква е степента, в която настъпилото забавяне и затруднения в провеждането на публичната продан е настъпило поради неиздаването своевременно на тези удостоверения, въпреки подадените молби от ДСИ за снабдяване с такива до община С. и до Служба по вписванията - С.. Неправилно е прието, че ДСИ е дисциплинарно отговорен и за прекомерното забавяне при представяне на заключението на вещото лице за оценката на имотите, предмет на публичната продан - пет месеца и шест дни. Съгласно разпоредбата на чл. 468, ал. 2 ГПК, цитирана от дисциплинарния орган,

2

По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. В тази специална разпоредба на изпълнителното производство не се съдържа изискване ДСИ да определи срок за извършване на оценката. Задължението за определяне на подходящ срок е предвидено в общия исков процес - чл. 197, ал. 2 ГПК във връзка с ал. 1 ГПК, но тази разпоредба не може да се прилага директно и по аналогия в изпълнителното производство, което е специално производство, уредено в отделен самостоятелен дял на гражданския процес. С оглед на това е спорно заключението на дисциплинарния орган относно задължението на ДСИ да определи подходящ срок за изготвяне на заключението, тъй като такова изискване няма в приложимата специална разпоредба на чл. 468, ал. 2 ГПК. Относно посоченото по т. 5 от процесната заповед като нарушение на ДСИ на чл. 459, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 8 и чл. 37 ГПК и цитираните мотиви на решението по т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСТК на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2013 г.: Според разпоредбата на чл. 459, ал. 1, предл. 1-во ГПК, кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 37 ГПК, адресат е лицето, за което е предназначено съобщението. Нормата на чл. 8 ГПК, също посочена като нарушена, визира общото правило на състезателното начало в гражданския процес. Т. разпоредби са твърде общи и не директно относими към дисциплинарното нарушение визирано в заповедта на министъра на правосъдието, както с основание е възразил и ДСИ К.. Според чл. 8, ал. 1 ГПК, всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. В чл. 8, ал. 3 от ГПК е предвидено, че съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. В процесната заповед дисциплинарният орган не уточнява по коя от алинеите на чл. 8 от ГПК е визираното в точка 5 нарушение. Основателно е възражението на жалбоподателя, че принципът на състезателното начало визиран в чл. 8 ГПК не е основополагащ изпълнителното производство, което се явява специално по отношение на общия исков процес. П. това, не може да се приеме за достатъчно конкретна и правилна дадената в заповедта правна квалификация на нарушението по т. 5. От друга страна, както с основание е възразил ДСИ, не е съобразено от дисциплинарния орган, предвиденото в специалните разпоредби относно присъединяването на взискателите - чл. 456 и 457 ГПК. Според чл. 456, ал. 1 от ГПК, през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Специалната и приложима в случая разпоредба на чл. 457, ал. 3 ГПК, на която се е позовал и ДС К. предвижда, че съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател. Според цитираната в заповедта на министъра на правосъдието т. 5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Това решение не противоречи на чл. 457, ал. 3 ГПК и не го дерогира, въвеждайки изискване за уведомяване на всички присъединени взискатели. Мотивите в процесната заповед, където също е цитирана част от мотивите на т. 5 от тълкувателното решение са неясни. Органът не обоснова в каква насока са цитирани те. С оглед на това, настоящият състав намира, че са налице неясноти в описанието и неправилна правна квалификация на нарушението посочено под т. 5 от процесната заповед. От фактическа страна, не се установява по безспорен начин такова да е било извършено от ДСИ, нито виновното му поведение като форма на субективно отношение към извършеното действие и/или допуснатото бездействие . В разпоредбата на чл. 328а е предвидена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения, с оглед на което ДСИ носи за действията си/респективно бездействията си дисциплинарна отговорност по закон, представляващи неизпълнение на служебни задължения в хипотезата по чл. 328 ЗСВ. В случая посочените неясноти и несъответствия в изложените мотиви на обжалваната заповед и приложената административна преписка не дават възможност за защита в пълен обем и за контрол за законосъобразност на издадения акт от съда. Изложените в жалбата и допълненията към нея аргументи срещу констатациите на органа за извършените нарушения от ДСИ К. са основателни. От органа не са обсъдени и съобразени в тяхната пълнота и конкретност фактите и обстоятелствата по случая и наведените жалбоподателя причини за неспазване на служебните му задължения, като например, за неснабдяването с удостоверение за вещни тежести за продаваемите имоти, тъй като справките от Служба по вписванията са достатъчно годен официален удостоверителен документ, неснабдяването с данъчна оценка за недвижимите имоти, което е свързано с неиздаването на такава от община С., въпреки предприетите действия на ДСИ. Допуснато е и нарушение при определяне на наложената дисциплинарна санкция. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на държавен съдебен изпълнител са забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение - според чл. 328б, ал. 1 от ЗСВ, като при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - чл. 328в ЗСВ . В случая наложеното най-тежко наказание е прекомерно спрямо тежестта на нарушението и не е съобразено със смекчаващите вината обстоятелства, с липсата на предходни нарушения на магистрата, със фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, с личната и служебна характеристика на магистрата, обективните обстоятелства и препятствия възникнали при воденето му и активните действия, предприети от ДСИ да ги преодолее. Не е взета предвид липсата на субективно виновно поведение и отношение от страна на ДСИ, което да налага това най-тежко дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, се налага изводът за незаконосъобразност на оспорваната заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на министъра на правосъдието, като постановена при неправилно приложение на административно производствените правила и материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбата срещу заповедта е основателна, което налага да се постанови отмяната й.

Цитирани разпоредби

1