Решение № 68 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2017 г.

Решение № 68 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "К." ..№..., чрез упълномощения юрк. П. Ш., срещу решение № 271 от 18.05.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС регулаторът е изискал от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да преустанови неизпълнението на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (ОИ/Общите изисквания) и да приведе дейността си в съответствие с посочения текст от Общите изисквания, като преди подписването на всеки индивидуален договор предоставя на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт поради нарушения на процесуалния и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Счита, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - не е изпълнено предписанието на чл. 35 АПК и не е спазен срокът по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС за уведомяване на дружеството за констатираното неизпълнение на Общите изисквания. Твърди се противоречие на разпоредената мярка с материалноправните разпоредби, поради липса на извършено нарушение, както към момента на извършване на проверките, отразени в констативните протоколи, така и към момента на издаване на обжалваното решение. По развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез юрк. Темелкова, оспорва жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и аргументите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, в законовия срок и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство по издаване на оспореното решение е инициирано по постъпили в КРС жалби от потребители, вследствие на които са извършени проверки от инспектори на КРС, в търговски обекти на "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, находящи се в гр. С., бул. "М. Л." .№... и гр. Р., ул. "Б. С." .№.... При проверките, чиито резултати са обективирани в приложените по преписката констативни протоколи от 24.08.2016 г. (л. 191 и л. 264) е установено, че не се предоставят на потребителите проектите на индивидуалните договори за запознаване със съдържанието им преди подписването на индивидуалните договори. Квалифицирайки фактическите констатации от извършените проверки като неизпълнение на задължението на оператора по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, с писмо изх. № 14-00-1177/22.12.2016 г. на Председателя на КРС е уведомено проверяваното дружество за установеното нарушение, като му е предоставен 20-дневен срок за изразяване на становище. Такова е постъпило на 16.01.2017 г., с твърдения за изпълнение от "МОБИЛТЕЛ" ЕАД при цялостното осъществяване на дейността си на посоченото задължение от Общите изисквания. Посочва се и че са предприети мерки по инструктиране на служителите в магазините на дружеството, намиращи се на територията на цялата страна, като са изпратени вътрешни инструкции и правила, съгласно които преди подписване на договора продавач - консултантът следва да обърне монитора с проектодоговора или да го разпечата на хартия с цел запознаване на клиента със съдържанието му. Посочва се и че в доста от случаите самите клиенти отказват предварително запознаване със съдържанието на проектодоговора. Посочват се констативни протоколи на КРС, в които е установено спазване на задължението по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания. Въз основа на събраните данни регулаторният орган е постановил процесното решение, с което е разпоредил на дружеството в 14-дневен срок от получаване на акта да преустанови неизпълнението на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения и да приведе дейността си в съответствие с посочения текст от Общите изисквания, като преди подписването на всеки индивидуален договор предоставя на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Обжалваното решение представлява валиден административен акт - същото е постановено от компетентен държавен орган, в изпълнение на предоставените му с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС правомощия. Противно на защитната теза на жалбоподателя, съдебната проверка не констатира съществен процесуален порок, компрометиращ правомерността на разпоредената мярка: волеизявлението на КРС е формирано в съответствие с правилото на чл. 35 АПК и с принципа за истинност - чл. 7, ал. 2 АПК. От съвкупната преценка на доказателствения материал може да се обуслови заключение за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Задължение на налагащия мярката орган е да изясни всички относими факти, да извърши служебна проверка на спорните обстоятелства, включително да изиска и да събере доказателства във връзка с наведените от дружеството твърдения. В конкретния случай регулаторът се е произнесъл, като е оценил фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на направените от дружеството в хода на административното производство обяснения и възражения, осигурявайки му възможност да ангажира годни доказателства в подкрепа на позицията си. Към административната преписка са приложени и протоколи от последващи проверки на офиси на "МОБИЛТЕЛ" ЕАД, при които отново е установено същото нарушение - на 23.01.2017 г. (л. 131), на 20.02.2017 г. (л. 152) и на 01.03.2017 г. (л. 173). Оспореният акт е и материално законосъобразен. По силата на чл. 42, ал. 3 ОИ (изм. ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) предприятията са задължени преди подписване на индивидуалния договор да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. В случай, че установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите ОИ, каквото е това по чл. 42, ал. 3, Комисията с решение изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици, и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с ОИ - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС. Обективираното в обжалваното решение волеизявление представлява по правната си същност прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) в обществен интерес и в защита правата на потребителите с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и съобразяването й със задължителните изисквания. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата е със смесен характер - преустановителен (т. к. цели прекратяване на установеното неизпълнение на приложимото изискване на ОИ) и възстановителен (т. к. във втората си част е насочена към осигуряване на правомерно осъществяване на дейността). Разпореденият от КРС правен резултат е обусловен от конкретно установено нарушение, което настоящият състав приема за доказано, предвид отразеното в констативните протоколи. От последните се установява, че и в проверените обекти не са предоставили преди подписване на индивидуалния договор на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Условие за законосъобразното прилагане на процесната ПАМ е наличието към момента на издаване на акта на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - неизпълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ОИ. В случая разпореденият от КРС правен резултат е обусловен от конкретно установено нарушение. Обстоятелството, че безспорно е констатирано противоправно поведение при извършени проверки в различни търговски обекти на дружеството, резултатите от които са отразени в надлежно съставени констативни протоколи, съставляващи годни доказателствени средства, дава възможност за упражняване от Комисията на правомощията по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС. Следва да бъде отбелязано, че целта на чл. 42, ал. 3 ОИ е осигуряване на правна защита на потребителите на мобилни услуги и гарантиране на информираността им относно пълното съдържание на сключения договор с оператора. Информацията, съдържаща се в него е от съществено значение за вземането на решение от страна на потребителя за сключване на договор с конкретния оператор. Ето защо спазването на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ОИ е от значим обществен интерес, т. к. е пряко свързано с осигуряването на правото на информиран избор на потребителите и абонатите на обществени електронни съобщителни услуги. Фактът, че сочената в акта нередност е свързана с отделни случаи, не отрича осъществяването на предпоставките за прилагане на ПАМ, т. к. бездействието на "МОБИЛТЕЛ" ЕАД компрометира целения от закона резултат. Установените случаи на отклонение от задължението на дружеството по чл. 42, ал. 3 ОИ обосновават противоправно поведение на дружеството, чието преодоляване налага разпореждане на мярката, респ. упражняване от Комисията на правомощията по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС. Н. с това, съществува опасност предприятието да продължава да лишава потребителите от информиран избор в нарушение на посоченото задължение, поради което законосъобразно вменените му с ПАМ действия се изразяват в обезпечаване на постоянното изпълнение на ОИ по отношение на всички потребители, които встъпват в договорна връзка с него. В този смисъл обективираната в акта регулаторна намеса не противоречи на релевантната правна уредба и кореспондира на целта на специалния закон. По изложените съображения, жалбата срещу решение № 271 от 18.05.2017 г. на КРС следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на КРС е основателно и следва да се уважи като жалбоподателят бъде осъден да заплати на КРС сумата от сто лева - юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,