Решение № 6810 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15585/2013 г.

Решение № 6810 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15585/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България против решение № 5593 от 20.08.2013 г., постановено по адм. д. № 13907/2012 г. от Административен съд София-град. С обжалваното решение по жалба на Васойевич Раде е отменено решение № 720 от 01.11.2012 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на председателя на ДАБ за постановяване на ново решение по молбата. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Васойевич Раде чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й по съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, индивидуализирано по-горе, с което на г-н Васойевич е отказно предоставянето, както на бежански, така и на хуманитарен статут. Този резултат е обоснован от административния орган със съображения, че молбата на кандидата е последваща, като преди нея има влезли в сила решения по четири административни производства. Административният орган сочи, че чужденецът не представя нови факти и обстоятелства от изложените до момента, като твърденията му за опасност от преследване в Босна и Херцеговина от мюсюлманите са преклудирани, тъй акто са подробно обсъждани и от съдебните инстанции. Посочено е, че от данните в преписката се установява, че в Босна и Херцеговина няма наличие на международен или вътрешен въоръжен конфликт, както и на тежки и лични заплахи за чужденеца. Административният орган е преценил обстоятелството, че съпругата на кандидата е българска гражданка, не е основание на него, да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочено е, че в националното ни законодателство правото на пребиваване е уредено в Закона за чужденците в РБългария, в която връзка органът е посочил, че сключеният граждански брак в България с българска гражданка, е правна възможност за чужденеца, той да уреди пребиваването си в страната по реда на този закон. Съдът е отменил изцяло решението на председателя на ДАБ приемайки, че в последното проведено с жалбоподателя интервю, той е посочил обстоятелство, което не е обсъждано в проведените производства до момента, а именно, бягството му от фронта. Съдът е приел, че соченото обстоятелство не попада в общоприетото за нормализиране на обстановката в страната му по произход и създаване на условия за завръщане на бежанците, тъй като не било установено, че е постановена амнистия на всички, които са напуснали армията по време на военните действия в нарушение на задълженията си по закона, или че текстовете въз основа на които могат да бъдат наказани са отменени или евентуалното наказание за неизпълнение на посоченото задължение не е пропорционално и несправедливо. Съдът е приел, че не е обсъдена и сигурността на страната му по произход във връзка с изложените доводи. Посочено е също така, че поради необсъждане на въпроса за сигурността на държавата по произход във връзка с твърдяното от жалбоподателя бягство от фронта по време на военните действия, съдът не може да прецени и спазването на принципа за забрана за връщане или експулсиране по силата на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., както и спазването на забраната в чл. 3 от ЕКПЧ. Съдът се е мотивирал също така, че допуснатата непълнота на мотивите на обжалваното решение поради необсъждане на относими въпроси и непълнотата на доказателствата са в противоречие с разпоредби - чл. 8 и 9 от Директива 2005/85 ЕО на Съвета от 1.12.2005 г. относно минимални норми на процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. Решението е неправилно. Необоснован е решаващият извод на административния съд, а именно, че твърдяното от жалбоподателя бягство от фронта не е обсъдено, в нито едно от приключилите производства по молбите на жалбопоадтеля за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. На първо място, следва да се посочи, че не това е обстоятелството, което самият чужденец изтъква като основание за исканата закрила в настоящото производство. Видно от интервюто с него, проведено на 06.08.2012 г. е, че причината, поради която иска закрила по реда на ЗУБ, сочена от чужденеца е да бъде със семейството си и да се грижи за него. От друга страна, обсъжданата от административния съд причина не представлява ново обстоятелство, както правилно е преценил административния орган. Тази причина се сочи от жалбоподателя за пореден път, видно от съдържанието на протоколите за проведените с него интервюта от 26.06.2007 г. и 27.05.09 г. Неоснователен е изводът на съда, че тази причина не е обсъдена от административния орган до момента. Липсата на конкретно изложени съображения по нея, не значи, че тя не е взета предвид от органа при формиране на извода му, че за кандидата не са налице предпоставките за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Нещо повече, в решение на ВАС от 10.07.2008 г. постановено по адм. д. № 8578/2007 г., с което е отхвърлена жалба на г-н Васойевич срещу едно от решенията на ДАБ, издадени по негова молба, е посочено, че са отчетени опасенията му от репресии и посегателства спрямо него от страна на властите в Босна и Херцеговина. С оглед на горните съображения, основателно според настоящия съдебен състав на ВАС, административният орган е преценил, че в поредната молба на жалбоподателя, във връзка с която е издадено атакуванато решение, не се сочат нови обстоятелства, които да не са били вече предмет на преценка и обсъждане във връзка с молбите му за предоставяне на статут по реда на ЗУБ. Правилна е преценката на административния орган, че от данните в справката за положението в Босна и Херцеговина не следва извода, че за молителя съществува бъдещ риск от посегателства. Споделят се също така съображенията на административния орган, че наличието на семеен живот за жалбоподателя с българска гражданка и роденото от брака им дете-български гражданин е основание за провеждане на производство по реда на Закона за чужденците в Република България, но това обстоятелство не попада измежду основанията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по реда на ЗУБ. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу атакуваното решение на председателя на ДАБ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд