Решение № 7539 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2017 г.

Решение № 7539 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 26400- Б. против Решение № 439/24.03.2017 г. по адм. д. № 732/2016 г. по описа на АС-Б. с искане за отмяната му поради неправилност. Твърди, че решението е необосновано, защото мотивите на същото не конкретизират какви са императивно установените изисквания за обсъждане на алтернативно по-леко дисциплинарно наказание, за изпълнение на задълженията по чл. 247 от ЗОВСРБ и определяне на дисциплинарното наказание като "тежко". Развива съображения, че изводите на съда не кореспондират нито с разпоредбите на чл. 35 и чл. 59 от АПК, нито със специалната разпоредба на чл. 148 от ППЗОВСРБ. О. Б. С., не се явява, но в писмена защита, чрез адв. Ст. Харизанов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост на съдебното решение, в което липсват пороци, водещи до отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение е отменена Заповед № ЗРД-669/14.11.2016 г. на командира на военно формирование 26400-Б., с която на основание чл. 243, чл. 244, т. 7 и чл. 248 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 137, т. 4 от ППЗОВСРБ и Заповед № ОХ-703/07.09.2016 г. на министъра на отбраната, вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, на Б. Н. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. От фактическа страна съдът е установил, че на 01.11.2016 г., в началото на седмия учебен час, при провеждане на занятие по "Строева подготовка", младши сержант Р. С. подал команда "Постави ножа!". След подаване на командата, приемащият строя старши лейтенант В. С. констатирал, че Б. С. - редник 2-и клас "започнал да се смее подигравателно". Н. С. било разяснено, че се намира в строя и няма право да се смее и говори без да му е дадена думата. Въпреки отправената забележка, той продължил с това си поведение, като репликирал забележките на ст. лейтенант С. с думите: "Нямам право да се смея ли?", "Ти някакъв проблем с мен ли имаш?" и т. н. Във връзка с така произтеклия инцидент, ст. лейтенант С. направил предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание на С., като със Заповед № 654/07.11.2016 г. на командира на в. ф. 26400-Б., била назначена нарочна комисия за извършване на служебна проверка по случая, резултатите от която са отразени в Протокол с рег. № 3-2483/11.11.2016 г., съдържащ предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, вкл. и за вида на дисциплинарното наказание. На 14.11.2016 г., командирът на военното формирование провел беседа с редник 2-и клас С., на която същият бил запознат със събраните доказателства и резултатите от извършената проверка, изслушан е и са приети писмените му обяснения. За проведената беседа е съставен Протокол № 3-2940/14.11.2016 г. Доколкото деянието на редник 2-ри клас С. е било възприето като "тежко" нарушение на военната дисциплина, с процесната заповед му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, и зачисляване в запаса. В заповедта е отбелязано, че С. се е запознал със съдържанието й на 14.11.2016 г., което е удостоверил с подписа си, а копие от същата е получил на 17.11.2016 г. Недоволен от заповедта, той я е оспорил пред Административен съд- Б. на 30.11.2016 г. Съдът е направил правилна преценка относно допустимостта на жалбата и приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвид пропуска в административния акт да бъде посочено пред кой орган същият може да се обжалва. Първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден в предписаната от закона форма; при провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и Правилника по прилагането му процесуални изисквания и правила. Установил е, че при съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ, със Заповед № 654/07.11.2016 г. на командира на формированието, е назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с констатираното нарушение на военната дисциплина, като за резултатите от проверката е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ. О. това, в съответствие с чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗОВСРБ, дисциплинарнонаказващият орган е провел беседа с военнослужещия редник 2-и клас Б. С., на която той е изслушан и е запознат с констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа е съставен и подписан надлежен протокол по чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ. По този начин, в производството по издаването на заповедта, процедурата е проведена последователно и в пълнота, като действията са обективирани с надлежни протоколи. Посочва обаче, че в заповедта лисват мотиви защо приетото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение е възприето като "тежко нарушение на военната дисциплина" по см. чл. 242 от ЗОВСРБ. Съдът обсъжда, че дисциплинарният орган се е задоволил да пресъздаде бланкетното съдържание на чл. 247 от ЗОВСРБ, посочвайки, че е отчел тежестта на нарушението, обстоятелствата при неговото извършване и поведението на военнослужещия преди и по време на извършване на нарушението, без никакви допълнителни факти и конкретика, вкл. и без изложени съображения за налагани предходни поощрения/наказания и характеристични данни. Като констатирал, че липсват мотиви относно тежестта на нарушението и е не е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, съдът приел, че командирът на военното формирование незаконосъобразно не е извършил преценка защо извършеното деяние е "тежко" нарушение на военната дисциплина. Обсъдил хипотезата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и оперативната самостоятелност на административния орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". С тези мотиви е отменил заповедта и е присъдил в полза на жалбоподателя разноски. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Допуснато е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от страна на административния орган при индивидуализирането на наказанието. Заповедта не съдържа фактически и правни основания относно допуснатото нарушение на военната дисциплина. Дисциплинарното наказание е наложено по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за "други тежки нарушения на военната дисциплина". В дисциплинарната преписка са събрани доказателства и е описано нарушението на 01.11.2016 г., което е определено от дисциплинарнонаказващия орган като тежко. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС на РБ, мотивите към административния акт може да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Изискването на закона да се излагат мотиви е гаранцията за законност на акта и довеждането до знанието на страните на съображенията, по които административният орган е издал административния акт, защото това подпомага страните в избора на защитни средства. В случая мотиви се съдържат в протокола от 11.11.2016 г. на комисията, назначена от командира на в. ф. 26400-Б., като в него, освен подробни факти за допуснати нарушения на чл. 178, ал. 1, чл. 179, ал. 4 от ЗОВСРБ, чл. 109, ал. 2, чл. 110, т. 4, т. 6 от УВСВСРБ, е посочено, че има вредни последици, които се намират в причинна връзка с нарушението, като са посочени множество норми, които според комисията кореспондират с данните по дисциплинарното производство, Посочено е, че военнослужещият е извършил виновни действия. Предложено е да се ангажира дисциплинарна отговорност за "неизпълнение на задължение по военната служба" и "нарушаване на правилата за военната вежливост", която следва да се изрази в най- тежкото наказание- дисциплинарно уволнение. При определяне на наказанието, командирът на в. ф. 26400 е цитирал дословно чл. 247 от ЗОВСРБ за определяне на дисциплинарната отговорност: "като взех предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на военнослужещия до извършване на нарушението и предложението на комисията", в какво обаче се изразява тежестта на нарушението, какво е било поведението на военнослужещия до извършване на нарушението и имал ли е той други дисциплинарни наказания, дисциплинарнонаказващият орган не е посочил. В случая това се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма яснота защо е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Не е ясно, именно защото не е обективирано в акта, кои предходни нарушения на военната дисциплина и кои "нееднократни действия" на С., и кое поведение на военнослужещия преди и по време на извършването на нарушението, е имал предвид командира на военното формирование, когато е определил вида на дисциплинарното наказание. В акта липсват мотиви. Изложените правни съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените в касационното производство разноски от страна на ответника, които, видно от депозирания договор за правна защита и съдействие, са в размер на 500/петстотин/ лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение