Решение № 726 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2014 г.

Решение № 726 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Георгиев Иванов, действащ като едноличен търговец /ЕТ/ с фирма "Ивелин Иванов", гр. Ловеч против решение № 27 от 17.02.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 654/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 111202085 от 5.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 279 от 21.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в открито производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 и сл. ГПК, както и във връзка с доказване на реалност на доставките, поддържана от приходните органи. Оспорва наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизия по особен ред. Поддържа, че стоките по фактури, издадени от "Нестле Айс Крийм България" АД, "Интерснакс България" ЕООД, "Каради" ООД, "Миг Дим" ООД, "Бритиш Американ Табако България" ЕООД, "Чинари" ЕООД, ЕТ "Ками - Камен Кузманов", "Кавен Орбико" ЕООД, "Матееви" ООД, "Славоя Груп" ЕООД, ЕТ "Атанас Емануилов" "Инкофудс" ООД, "Първановски" ООД, "Бокородо" ООД, "Лъки Вамп и сие" СД, ЕТ "Мария - Мария Цонково - Детелина Цонкова", "Алкс-А" ООД, ЕТ "Момчил Петров", "Матев Млекопродукт" ЕООД, "Месокомбинат Ловеч" АД, "Макс Трейд - 07" ЕООД и "Елит плод" ООД не са доставени в предприятието на ЕТ и по тях няма плащания към доставчиците. Посочва, че приходните органи не са ангажирали доказателства за реално предаване на стоките по фактурите, за транспорт и съхранение, не са проверили счетоводствата на доставчиците, кои физически лица са товарили и разтоварвали стоките. Поддържа, че доставчиците са изписвали стокови наличности като са използвали данните на ЕТ, в полза на когото има доставени и реални стоки, които са намерили отражение в счетоводството му. Посочва, че в хода на извършените на доставчиците насрещни проверки документи са представени от лица, които не са представители на търговците, респ. счетоводните регистри не съответстват на чл. 11 от Закона за счетоводството /ЗСч/ поради липса на име и подпис на изготвилите ги лица. Поддържа, че задълженията му по ЗДДС следва да се определят на база приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, като оспорва наличие на основание за регистрация по ЗЗДС към м. 12.2006 г. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново оспорва жалбата в писмен отговор от 25.03.2014 г. чрез юрк. Елмира Ушилова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 111202085 от 5.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново на касатора са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 57 788.26 лв. и лихви за забава в размер на 32 148.13 лв. Ревизиращите органи са установили, че за периода 1.01.2005 г. - 30.11.2010 г. са налице несъответствия между фактурите за покупки, отразени в счетоводството на ревизираното лице /РЛ/ и фактури, отразени в дневниците за продажби на задължени лица, регистрирани по ЗДДС, с получател ЕТ "Ивелин Иванов", които не са отразени в счетоводството на РЛ. Констатациите са направени въз основа на извършени на доставчиците насрещни проверки, при които последните са потвърдили издаването на фактурите с предмет цигари и различни видове хранителни стоки. Направен е извод, че лицето е закупило и впоследствие извършило продажба на стоките по фактурите, без да е отчело приходи, т.е. налице са укрити приходи от продажба на стоки, размерът на които е определен като отчетната стойност на стоките е увеличена със средната търговска надценка за годината по данни на търговеца. Тези обстоятелства са квалифицирани като основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за преминаване на ревизията по особен ред поради невъзможност в счетоводството на лицето да се установи основата за облагане с данъци. Установено е, че за периода 1.01. - 30.11.2005 г. лицето е укрило приходи в размер на 13 277.35 лв., които заедно с отчетените приходи от 42 743.60 лв., формират оборот от 56 020.95 лв. - основание за регистрация по чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.), за която лицето следвало да подаде заявление до 14.12.2005 г., което основание е отпаднало към м. ноември 2009 г., респ. за периода 15.12.2005 г. - 30.11.2009 г. лицето дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки. На основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3 ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./ са установени задължения за ДДС за периода 1.12.2006 г. - 30.11.2009 г. в размер на 57 788.26 лв., като данъчната основа на извършените облагаеми доставки е умножена със ставката на данъка. Органите по приходите са приели, че фактурите са на малки стойности за продажба на бързооборотни стоки /хранителни продукти/ и съдържат всички реквизити по ЗСч, сред които не е подпис на получател. Доставчиците са потвърдили издаването им и подробно са обяснили мястото на доставката, начин на съхранение, изписване и предаване на стоките, декларирали са, че транспортът е за тяхна сметка със собствени транспортни средства, а плащане е извършено в брой. Документите са отчетени в счетоводствата на доставчиците, които са начислили приходи от продажбата на стоките. За да отхвърли оспорването административният съд е приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК поради наличие на издадени от "Лъки вамп и сие" СД и "Матееви" ООД фактури, които носят подпис на Ивелин Иванов и не са отразени в счетоводството на ЕТ, респ. приел е, че данъчната основа правилно е определена при съобразяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, 4, 6, 8 и 16 ДОПК. Въз основа на приобщен протокол № 1006011 от 28.05.2010 г. съдът е приел за доказано, че за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в счетоводството на ЕТ са отчитани приходи в по-малък размер от действителния, като е отписвана отчетна стойност на продадени активи в по-голям размер от отчетените приходи от продажбата им при декларирана средна надценка от 15%. Съдът е възприел данните за укрити приходи за периода 1.01.2005 г. - 30.11.2011 г. въз основа на приобщен протокол № 1122096/8.12.2011 г. При отчитане на обстоятелството, че ревизираното лице е търгувало редовно с доставчиците, поради което в счетоводството му има отразени издадени от тях фактури, както и, че не било установено фактурите да не са подписани от назначените от търговеца 11 броя физически лица на трудови договори и стоките били свързани с дейността на търговеца, съдът е приел за доказан факта на извършени реални доставки по спорните фактури. Приел е за несъществена липсата на други първични счетоводни документи, както и данни за предаване, приемане и заприхождаване на стоките, тъй като тези обстоятелства били характерни и за фактурите, които са заприходени в счетоводството на ЕТ, поради което сочели на трайна търговска практика. Съдът е приел проведеното оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК за неуспешно, тъй като противоречало на писмените обяснения, дадени от доставчиците в хода на насрещните проверки и на съдебно-графологична експертиза, която установила подпис на Ивелин Иванов върху част от фактурите. Приел е, че протоколите за насрещни проверки са официални документи, поради което следва да бъде зачетена доказателствената им сила във връзка с констатациите, че фактурите са издадени на вписания в тях получател. Съдът е приел за доказан факта, че фактурите са осчетоводени от доставчиците, в какъвто смисъл били дадените от тях писмени обяснения. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради неправилно приложение на закона. Съобразно процесуалните правила за разпределение на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, то в тежест на ревизиращите органи е било да установят основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният съд е приел в обжалваното решение, че ревизираното лице следва да докаже твърденията си, че спорните фактури не обективират реални доставки. Налице са две основания доказателствената тежест за тези обстоятелства да се носи от приходната администрация - необходимостта от установяване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК със съответните доказателства по аргумент от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК и доказателствената тежест за установяване наличието на реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС като положителен факт от обективната действителност. Респ. не следва на ревизираното лице да се възлага доказателствена тежест за доказване на отрицателния факт на липса на доставка, в какъвто смисъл са мотивите на обжалваното решение, че жалбоподателят не е поставил задача на съдебно-графическата експертиза, дали подписите под фактурите не са на назначени на трудов договор при ЕТ лица. За тези обстоятелства - дали фактурите обективират реални доставки и реални стопански операции, включително чрез проверка автентичността на подписите на лицата, получили стоките, чрез проверка на редовността на счетоводствата на доставчиците относно данни за притежаване на стоките, транспорт и реалното им предаване на получателя, чрез използване на всички допустими доказателствени средства, процесуална активност в хода на съдебното производство следва да прояви приходната администрация. След като ревизиращите органи са установили, че не всички включени от доставчиците в регистрите по ЗДДС фактури са отразени от ревизираното лице по дебита на сметка 304 "Стоки на склад", то същите носят доказателствената тежест в съдебното производство, че тези фактури отразяват реални стопански операции, респ. за получателя съществува задължение да ги отрази в счетоводството си и при липса на подобно отразяване, същия е укрил приходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/, респ. счетоводството му не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане /чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК/. В идентичен смисъл е решение № 435 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 8369/2012 г., I отд. на ВАС: "Приходната администрация поддържа, че доставките по издадените от доставчиците фактури са реално осъществени, поради което именно в нейна тежест е да установи положителните факти на извършването им, които предпоставят възможността за последващото им изписване, продажба и формиране на приход от тях, който може да се приеме за укрит, неосчетоводен или за който могат да липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци по смисъла съответно на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 от ДОПК. След като предмет на доставки са родовоопределени вещи, то по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализацията им или чрез предаването им, което следва да се установи в ревизионното производство по реда на главното и пълно доказване. Аналогично на хипотезите, при които се изследват предпоставките за възникване и приспадане на данъчен кредит, страната, която поддържа, че процесните доставки са реално осъществени, респективно - че е реализирана стопанска операция, носи и тежестта да установи това по реда на главното и пълно доказване, за чието успешно провеждане не са достатъчни признанията на трети лица.". В случая проверките на ревизиращите органи са се ограничили до изискване на копия от документи /фактури, платежни и транспортни документи/, без цялостна проверка на счетоводствата на доставчиците, включително относно притежаването на стоки от същия вид, счетоводното им изписване, отчетени разходи за транспорт, отчетени приходи от продажбите, проверка на извършеното плащане в брой. Съгласно чл. 51 ДОПК и чл. 182 АПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. По аналогичен начин с отказа на право на данъчен кредит по т.нар. "безстокови фактури" наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване при доставчиците, не следва да се приема като достатъчно за обосноваване реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки ревизираното лице е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Видно от съдържащите се в ревизионната преписка искания за извършване на насрещни проверки, същите касаят представяне на копия от фактури, платежни и транспортни документи. Доставчиците са представили справки за издадените фактури, копия от фактури с пояснение, че разплащането е извършено в брой срещу издадена фактура с касова бележка в момента на предаване на стоката, която е транспортирана с транспорт на доставчика до обект на клиента, като стоката е предавана на собственика или на представител на клиента /стр. 322 за "Нестле Айс Крийм България" АД, стр. 410 и сл. за "Интерснакс България" ЕООД, стр. 464 и сл. за "Бритиш Американ Табако България" ЕООД, стр. 482 и сл. за "Инкофудс" ООД, стр. 510 и сл. за "Кавен Орбико" ЕООД, стр. 520 и сл. за "Месокомбинат Ловеч" АД, стр. 539 и сл. за "Миг Дим" ООД, стр. 755 и сл. ЕТ "Момчил Петров", стр. 761 и сл. за ЕТ "Атанас Емануилов", стр. 824 и сл. за "Матееви" ООД, стр. 840 и сл. за "Елит плод" ООД, стр. 853 и сл. за ЕТ "Ками - Камен Кузманов", стр. 890 и сл. за "Славоя Груп" ЕООД, стр. 901 и сл. за "Матев Млекопродукт" ЕООД, стр. 925 и сл. за "Каради" ООД, стр. 975 и сл. за "Бокородо" ООД, стр. 1160 и сл. за ЕТ "Мария - Мария Цонкова - Детелина Цонкова", която декларира, че фактурата не е платена, стр. 1169 и сл. за "Чинари" ЕООД, стр. 1172 и сл. за "Първановски" ООД, стр. 1243 и сл. за "Макс Трейд - 07" ЕООД, стр. 1261 и сл. за "Алкс-А" ООД, който не е представил копия на спорните фактури, а само извлечения от счетоводни сметки/. Пътни листове има представени само за "Матев Млекопродукт" ЕООД, "Бокородо" ООД, "Първановски" ООД, но същите не съдържат отбелязване за доставка на стоките на адреса на обекта на ЕТ "Ивелин Иванов". Не са извършвани проверки на превозвачите и на физическите лица - шофьори, с оглед потвърждаване на извършения транспорт. В хода на насрещните проверки не са представени платежни документи, освен декларации на представители на доставчиците, че стоките са заплатени в брой. Ревизиращите органи не са проявили активност за допълнително изясняване на реалното движение на стоково-материални ценности, като са се доверили на наличието на фактури и отразяването им в регистрите по ЗДДС на доставчиците, което не е достатъчно за обосноваване на реалност на доставките. В първото по делото съдебно заседание е оспорено съдържанието на спорните фактури, а по отношение на подписаните за получател фактури - и тяхната автентичност. Като частен документ фактурата няма обвързваща съда доказателствена сила, която да бъде оборена в производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК. Същата подлежи на съвкупна преценка с всички събрани по делото доказателства. Правилно е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК по отношение на автентичността на спорните фактури, като правилно е разпределена и доказателствената тежест съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК. Фактурите формално носят подпис на ЕТ "Ивелин Иванов", като целта на откритото производство е именно да се извърши проверка на документа, която може да бъде успешно или неуспешно проведена /чл. 194, ал. 2 ГПК/. Установяването, че фактурите не носят подпис на физическото лице Ивелин Иванов не променя разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК, а води до извод за доказаност на оспорването. В случая решаващият съд не е допуснал твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, тъй като правилно е разпределил доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК и се е произнесъл по оспорването с обжалваното решение по смисъла на чл. 194, ал. 3 ГПК. Неправилна е преценката на доказателствената стойност на фактурите, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Вярно е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч не съдържа императивно изискване за подпис на получателя като реквизит на фактурата, но в случая се твърди, че това е единственото доказателство за предаване на стоките, поради което индивидуализацията на получателя е от съществено значение. Ревизираното лице е получател по фактури от същите доставчици, които е отразило в счетоводството си и същите не са предмет на РА, но са били обект на изследване от графическата експертиза поради погрешно възприемане на задачата й. Предмет на РА е само една фактура № 1274/30.08.2007 г., издадена от "Матееви" ООД, която не носи подпис на получател. Спорните фактури, издадени от "Лъки вамп и сие" СД, които носят подпис на Ивелин Иванов са: № 2620/5.08.2008 г., № 2770/15.09.2008 г., № 2778/18.09.2008 г., № 2841/27.09.2008 г., № 2933/20.10.2008 г., № 3193/14.01.2009 г., № 4012/2.07.2009 г. и № 4392/1.10.2009 г. За тези от спорните фактури, които носят подпис на търговеца, съдът правилно се е доверил на доказателствената им сила по отношение удостоверяването на факти, които са неизгодни за лицето - получаването на стоки по фактурите, респ. наличието на реални доставки, които лицето не е отразило в счетоводството си. Поставената на основната експертиза задача за съобразяване на фактури, издадени от "Матееви" ООД е некоректна, доколкото единствената спорна фактура № 1274/30.08.2007 г. не носи подпис на Ивелин Иванов. От задачата по т. 3 на допълнителната експертиза некоректно е изключена фактура № 4392/1.10.2009 г. по обяснение на жалбоподателя, че реалната дата на фактурата е от 2010 г. Видно от копието на фактурата, събрана в хода на насрещната проверка, същата е издадена на 1.10.2009 г. /стр. 682 от приложенията/. Съгласно ревизионния доклад фактурата е взета предвид при определяне на резултата за данъчен период м. 10.2009 г. Отнасянето на фактурата за период от 2010 г. не се потвърждава от ССЕ. Правилни са изчисленията по т. 1 и т. 2 от допълнителната експертиза, доколкото същите съобразяват всички осем спорни фактури, издадени от "Лъки вамп и сие" СД. Съобразно същото заключението, при съобразяване на спорните фактури, издадени от "Лъки вамп и сие" СД, РЛ би достигнало праг за регистрация през м. септември 2008 г. и би паднало под прага за регистрация през м. март 2009 г. Съобразно изчисленията по т. 2 от допълнителната ССЕ при съобразяване на доставките по фактури, издадени от "Лъки вамп и сие" СД, размерът на дължимия данък е 3723.80 лв. и на лихвата за забава - 1599.98 лв. До тези размери РА правилно е потвърден с обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението е неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - определено данъчнозадължено лице прехвърля определена вещ и овластява друго лице да се разпорежда с нея като неин собственик /решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, т. 33 - 35/, което обстоятелство следва да се прецени от националния съд във всеки конкретен случай в зависимост от фактите по делото. Посочването на фактурите в протоколите за насрещни проверки на доставчиците не им придава доказателствена сила на официални документи, както неправилно е приел съдът. Решаващият съд е посочил, че протоколите за насрещни проверка са официални документи, поради което следва да бъде зачетена доказателствената им сила във връзка с констатациите, че фактурите са издадени на вписания в тях получател. Действително редовно съставените ПИНП имат доказателствената сила по чл. 50, ал. 1 ДОПК - на доказателство за извършените от и пред орган по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства относно включването на фактурите в регистрите по ЗДДС и начисляването на данък по тях по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Протоколът за насрещна проверка не може да придаде доказателствена сила по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК на факта на предаване/получаване на стоки по спорните фактури. Фактурата си остава частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. Фактът, че този документ не е подписан от представител на ревизираното лице и че липсват всякакви други писмени доказателства за предаване на стоките, за прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, навежда на извод за липса на реални доставки по спорните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. По изложените съображения административният съд неправилно е приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК въз основа на протоколите за насрещни проверки на доставчиците, дадените от тях писмени обяснения и представени писмени доказателства, установяващи отразяване на фактурите при доставчиците в регистрите по ЗДДС, извън посочените по-горе осем фактури, издадени от "Лъки вамп и сие" СД. Фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Доводите на ревизиращите органи за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК са необосновани и оборени в хода на съдебното производство чрез допуснатите съдебно-графологическа и съдебно-счетоводна експертизи в частта за липса на данни за плащания по фактурите, подписани от Ивелин Иванов. При липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК, незаконосъобразно данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена на базата на приходи по фактури, за които не е установено по категоричен и несъмнен начин, че удостоверяват реални доставки, които е следвало да намерят счетоводно отражение в счетоводството на ревизираното лице. При липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания, както неправилно е приел административният съд. Предвид изложеното касационният съд намира, че обжалваното решение е необосновано и неправилно и следва да бъде частично отменено. При произнасяне по съществото на спора следва да се отмени и потвърдения с решението ревизионен акт, като необоснован и незаконосъобразен, съобразно изложеното по-горе в тази връзка относно фактурите, които не носят подпис на Ивелин Иванов. При този изход на спора в тежест на бюджета на решаващия орган по ревизионния акт и в полза на касатора следва да се присъдят поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции. При направени разноски в размер на 75.00 лв. за държавни такси и 950 лв. депозити на вещи лица съобразно уважената част от жалбата се дължат разноски в размер на 964 лв. В адвокатското пълномощно на адв. Оля Ботева липсва посочена сума на адвокатско възнаграждение и по делото не са представени доказателства за реално заплатено такова. Съобразно потвърдената част от РА на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 596 лв. по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При извършено прихващане между двете суми на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 368 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение