Решение № 107 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Б., подадена чрез пълномощника адвокат Радуцов, против решение 3051 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело 3159/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на Б. срещу решение 2153-21-266 от 05.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/87/ от 03.11.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване (ПО); 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество или да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София-град, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Петрова, в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, като навежда доводи за правилност на оспореното с нея съдебно решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактите по спора правилно са установени от АССГ, от които е съществено да се отбележи следното: С процесното разпореждане от 03.11.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София-град, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ София-град от 05.08.2022 г., е отменено разпореждане 4 от 07.11.2013 г. на ръководител ПО като неправилно и е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Р. Т. Б. в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждането от 07.11.2013 г. на ръководител ПО на Р. Т. Б. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 22.04.2013 г. През 2015 г. пенсионният орган е извършил нова преценка на правото на ЛПОСВ на Р. Б.. При проведеното административно производство по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсионният орган е приел, че не следва да зачита осигурителния й стаж и доход по представените от нея документи, издадени от ДФ Строймашинженеринг , тъй като същите са неистински. Установено е, че към датата на заявлението 09.09.2013 г., Р. Б. има навършени [възраст] и зачетен осигурителен стаж по представените редовни документи от II-ра категория труд - 9 години 1 месец и 2 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 и са навършили 47 години при първа категория труд и 52 години при втора категория труд за жените за календарната 2013 г. Б. не изпълнява законовите изисквания, поради липса на необходимите 15 години осигурителен стаж при втора категория. Органът се е позовал на констатацията, че в представеното УП-3 от 19.03.2001 г. е вписан БУЛСТАТ - 176091441, а ДФ Строймашинженеринг е била служебно пререгистрирана на 15.06.2011 г., когато е получила ЕИК. До датата на служебна пререгистрация фирмата не е имала БУЛСТАТ/ЕИК номер, а е съществувала под ЕФН, получен още при регистрацията й в Единния регистър на държавните фирми, създаден по реда на Указ 56 за стопанска дейност. Също така, в УП-2 от 19.03.2001 г. фигурират реквизити, за които не е имало нормативно задължение да се изписват през 2001 г., както и в удостоверението е посочено, че за невярно вписани данни длъжностните лица, подписали удостоверението, носят отговорност по чл. 349 и чл. 350 от КСО. Посочените разпоредби са обнародвани в ДВ, бр. 67/29.07.2003 г., и към датата на издаване на образеца 19.03.2001 г., не са били част от посочения нормативен акт. Констатираните нередовности разколебават доказателствената сила и на удостоверение обр. УП 13 с изх. ОАС-АС-16-9406#1/21.10.2013 г., в което е отразен стаж, положен в ДФ Строймашинженеринг за същия период. След обжалване от Б. на разпореждането от 03.11.2015 г. е постановено процесното решение от 05.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, в което са споделени доводите на пенсионния орган и е прието, че обсъдените документи са нередовни от външна страна по смисъла на чл. 40, ал. 3 от АПК и не могат да послужат като годно доказателство за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход при преценяване правото на пенсия. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е оспорено от адресата му пред Административен съд София-град, който с подложеното на касация решение е отхвърлил жалбата на Б.. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, АССГ е обосновал теза, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че не е доказано наличие на следващия се осигурителен стаж по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за периода 01.08.1990 г. 31.12.1996 г. (документиран като положен в ДФ Строймашинженеринг на длъжност бояджия-шприцьор ), за да бъде признато на Б. правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка е възприел извода на административните органи за редица нередовности и несъответствия в разплащателните ведомости, удостоверения за пенсиониране и трудова книжка (на които се е позовала жалбоподателката), като подробно е обсъдил същите в мотивите си. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно това, че административните органи са процедирали законосъобразно, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. За пълнота във връзка с конкретните касаторови възражения следва да се отбележи, че производството при новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е протекло стриктно съгласно дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд. АССГ е обсъдил по реда на чл. 202 от ГПК заключението на назначената от предходния му състав съдебно-счетоводна експертиза, съотнесено към другите събрани доказателства по делото, както и оспорените по реда на чл. 193 от ГПК документи за стаж и доход на Б., като е доказал недвусмислено тяхната неистинност поради установено антидатиране и манипулиране на съдържанието им, и правилно е приел за опровергана тяхната материална доказателствена сила. Не се е потвърдило наличието на осигурителен стаж с продължителност и категоризация, при приемане на каквито първоначално е била отпусната ЛПОСВ на Б. (несъществуващ е стажа й в ДФ Строймашинженеринг през периода 01.08.1990 г. 31.12.1996 г.), съответно се е опровергало приетото с разпореждането от 07.11.2013 г., че заявителката има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 22.04.2013 г. Установеното при проверката е породило правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО (в приложимата за казуса редакция на разпоредбата) за отмяна на разпореждането от 07.11.2013 г. за отпускане на пенсия. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касаторката. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ София-градследва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,