Решение № 8566 от 13.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на КВС България ЕООД с [ЕИК] против решение 7001/22.11.2022г. постановено по адм. д. 7579/2022г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт P-22002221002688-091-001/16.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение 896/10.06.22 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, с които РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 149 681,50 лева и са начислени лихви за забава в размер на 55 917,86 лв. Оплакванията на касатора са за противоречие за решението с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не бил обсъдил всички представени доказателства и доводите на дружеството. Мотивите на решението повтаряли тези на данъчните органи. Съдът неправилно бил приложил материалния закон. Услугите, предмет на процесните фактури били реално изпълнени. Били извършени последващи продажби на посевен материал. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Държавните вземания били правилно установени. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Ревизионното производство е проведено при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение 668/26,04.2021г. на директора на дирекция ОДОП София. Образувано е със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22002221002688-020-001 от 10.05.2021 г., след като с посоченото решение е отменен РА Р22221419008125-091 -001 от 29.01.2021 г. и преписката е върната органа издал предходната заповед за възлагане на ревизия. Цитираната ЗВР от 10.05.2021г. е изменена със Заповед за изменение на ЗВР Р-22002221002688-020-002/17.08.2021 г. Заповедите са издадени от орган притежаващ необходимата компетентност. Със заповедите е възложено извършването на ревизия на КВС БЪЛГАРИЯ ЕООД за определяне на задълженията на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за отделните данъчни периоди от 01.03.2014 г. до 30.06.2014 г., от 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г., от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г., от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., от 01.10.2015 г. до 30.11.2015 г., от 01.01.2016 г. до 29.02.2016 г., от 01.06.2016 г. до 31.07.2016 г., от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г., от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., от 01.12.2017 г. до 28.02.2018 г., от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., от 01.12.2018 г. до 31.03.2019 г., от 01.06.2019 г. до 31.08.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р22002221002688-092-001/10.12.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното дружество е подадено възражение с вх. 53-00-1915/05.01.2022 г. По изложени в РА мотиви същото е прието за процесуално допустимо, но разгледано по същество за неоснователно. Ревизията е приключила с РА Р-22002221002688-091-001 от 16.02.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 149 681.50 лв. по фактури, издадени от АСМ ЕООД, БАГРА 98 ЕООД, РИЛА БОРОВЕЦ АД, 999-ИВ АСЕНОВ ЕООД, СЕМПЕ 2 ООД, АГРОЗАЩИТА ГРУП ЕООД, АГРОЗАЩИТА ООД, АГРОСТИЛ ООД, АГРОФАРМ - ГМ ЕООД, АГРОХИМИКАЛИ ООД, ЕЛ-СИ ООД, МАРКТРЕЙД ООД, МАРСИЛ-98 ЕООД и СМАРТС ООД и са начислени лихви за забава в размер на 55 917,86 лв. С Решение 896/10.06.22 г. на Директора на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП ревизионния акт е потвърден. Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че възражението за изтекла в полза на дружеството погасителна давност е неоснователно. И в първоначалната жалба, адресирана до съда и в касационната такава, дружеството твърди, че определените задължения по ЗДДС за периодите 03-06.2014 г., 09.2014г., 11.2014 г., 06.2015 г ., 08.2015, г. 10.2015 г. и 11.2015 г. са погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, тъй като давностния срок за задълженията от 2014 г. е изтекъл на 01.01.2021 г., а относно вземанията за 2015 г. е изтекъл на 01.01.2022г. С издаването на оспорения РА Р-22002221002688-091-001/16.02.2022 г. е извършено прихващане на установените със същия задължения за данъчните периоди от м. 03 до м. 06.2014 г., м.09.2014г., м.11.2014 г., м.06.2015 г., м.08.2015г., м. 10.2015 г. и част от задължението за м. 11.2015 г., а именно сума в размер на 2 632,41 лв. Общият размер на прихванатите задължения е 16 672,93 лв. Прихващането е изрично отразено в раздел втори на РА, таблица II. Настоящата инстанция не споделя изложената в касационната жалба позиция, че прихващането е неправилно извършено. Именно нормата на чл. 170, ал. 3 ДОПК позволява прихващането да бъде извършено. Посочената правна новела предвижда че може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Казано с други думи достатъчно е да е имало период от време в който двете насрещни вземания да са съществували за да бъде извършено прихващането и след като едното от тях е вече погасено по давност. От своя страна чл. 128, ал.1, изр. 1 ДОПК изброява видовете вземания на данъчния субект, с които органите по приходите, могат да извършват прихващане за погасяване на публични задължения на същия този данъчен субект. Изрично е посочено, че такова вземане са и сумите подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. В случая прихващането е извършено за погасяване на посочените по-горе задължения от 2014 и 2015г. с вземане на дружеството, представляващо подлежащ на възстановяване ДДС за месеците август и октомври 2019г. Налице са условията за прихващане през месеците август и октомври 2019г. за които се отнася вземането на дружеството, задължението на същото дружество за 2014 и 2015г. не са били погасени по давност и вземането на дружеството е сред изброените в чл. 128, ал. 1, изр. 1 видове вземания с които е възможно извършването на прихващане. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от АССГ мотиви относно приложението на нормата на чл.172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, според която давността спира, когато актът, с който е определено задължението се обжалва. Както бе посочено по-горе процесната ревизия е повторна и е възложена при условията на чл.155, ал. 4 от ДОПК в изпълнение указанията на Решение 668/26.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София. Това решение е постановено по повод жалба с вх. 53-06-1263/16.02.2021 г., подадена от КВС БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу първоначално издадения РА Р-22221419008125-091-001/29.01.2021г. Правилен е изводът на съда, че в периода от подаване на жалбата /16.02.2021 г./ до постановяване на Решение 668/26.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП съгласно чл.172, ал.1, т.4 давността е спряла да тече, което удължава давностния срок със седемдесет дни, поради което задълженията по ЗДДС за м. 08, 10 и 11.2015 г. ще бъдат погасени по силата на петгодишната давност на 11.03.2022 г., но на основание чл.172, ал.2 от ДОПК същата е била прекъсната преди това на 16.02.2022 г. с издаването РА Р-22002221002688-091- 001 от същата дата. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 70, ал.1, т. 3 от ЗДДС и на нормата на чл. 62 от ППЗДДС, поради което в настоящото изложение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, препраща към тези мотиви. В допълнение намира за необходимо да изложи и следното. Правилно е очертано, че именно законосъобразното тълкуване и прилагане на посочените правни новели е от значение за решаването на настоящия правен спор. Според първата от тях правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Легална дефиниция на последните се съдържа в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Според чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС не представляват разходи за представителни и развлекателни цели разходите, свързани с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Наличието на коректива съдържащ се ал. 2 и изключващ приложението на ал. 1, налага тълкуване на понятията, използвани от нормотвореца и очертаващи кръга събития, разходите за които не представляват разходи за представителни и развлекателни цели. Съгласно тълковния речник на българския език използваните понятия имат следното значение: -симпозиум престижен научен форум; -конгрес върховно събрание на представители на организация, свиквано периодично или извънредно или важно събрание, често международно, за решаване на наболели въпроси; -конференция - събрание на представители на правителства, на организации или на специалисти от една област за обсъждане на определени въпроси. Очевидно е, че предметът на доставка по спорните фактури, а именно участие в техническа среща не попада в нито едно от изброените понятия, нито е подобно на тях. Участие в техническа среща, според настоящата инстанция е събитие идентично с посоченото в чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС организиране на делови срещи. Следователно разходите свързани с организиране и участие в технически /делови/ срещи попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и право на данъчен кредит не е налице. Дори хипотетично да се приеме, че техническата среща представлява събитие подобно на симпозиум, конгрес или конференция, следва да се подчертае, че то не попада автоматично в изключенията по чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС, а е необходимо детайлно изследване дали това събитие е имало за основна цел представяне или тестване на стоки и услуги, които са продукт на независимата икономическа дейност на задълженото лице. Представянето на стоките и услугите е необходимо да бъде приоритет на програмата на събитието, да запълват по-голямата част от времето на тази програма. Ако не се възприеме подобно разбиране на нормата на чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС, то в изключенията на посочената правна норма ще попаднат всички банкети, ако на входа на банкетната зала е поставен надпис приканващ влизащите да купят съответен продукт, всяко посещение на ресторант ако на масата е поставена рекламна брошура и т.н. Явно е, че законодателят не е имал подобна воля, създавайки коректива в алинея втора. Вярно е, че посочената норма не изисква установяване на последваща събитието реализация на стоки и услуги, от страна задълженото лице, но е необходимо да бъде изследвана и аудиторията на която е представена стоката или услугата, като тази аудитория следва да е съставена от лица, за които може да се предположи, че са потенциални ползватели на представяните стоки и услуги. В противен случай, в неоправдан ущърб на фиска, би се признало право данъчен кредит, за разходи свързани с участието на лица, които нямат абсолютно никакъв интерес от представяните стоки и услуги. Следва да се подчертае също, че задълженото лице носи доказателствената тежест за така описаните установявания. В настоящия случай дружеството касатор не се е справило с тази тежест. От представените в хода на ревизията документи не става ясно каква е била целта на срещите, участниците в тях пряко свързани ли са с обсъжданите теми, какви са крайните резултати от срещите. В някои от съпътстващите документи е посочено презентацията бе извършена от , на срещата бяха представени продуктите на КВС, новости от КВС, продуктова презентация и т.н., но не е изрично посочено каква стока е презентирана. Не установено от дружеството, че участниците /понякога стотици/ са именно лица, имащи интерес към представяните стоки в списъците на участниците, същите са посочени само с две имена /а има такива посочени само със собственото си име/ без да е отбелязано каква е тяхната съпричастност към производство на селскостопанска продукция и в частност към представяните продукти. Представените от дружеството документи, съдържащи се в приложения електронен носител, също не удовлетворяват нуждата от посочените по-горе установявания. От една страна те са едностранно съставени от дружеството жалбоподател, а от друга посочените в тях лица не са достатъчно конкретизирани както персонално, така и фирмената им принадлежност липсват ЕИК, седалище и т.н. за да имат възможност приходните органи да проследят и установят изискващия се интерес към представяните продукти, които, както бе посочено по-горе, не са ясно посочени. Правилно и приходната администрация и първоинстанционния съд са се позовали на член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, според който в никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. Болшинството срещи са провеждани в луксозни и неоправдано скъпи туристически обекти, като водещи и изпълнители са били известни звезди от шоу бизнеса, кукери, танцови групи и др. Обяснението на дружеството, че организирани по този начин събитията ставала по-привлекателни не само не е в полза на дружеството, а напротив подчертава факта, че събитията са луксозни, включващи забавления и развлечения по смисъла на член 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006. Като е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт P-22002221002688-091-001/16.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение 896/10.06.22 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото и при липсата на възражение за прекомерност, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочения в писмения отговор размер 12 874,- лева съобразно нормата на чл. 143 АПК във връзка с чл. 161 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,