Решение № 13121 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2011 г.

Решение № 13121 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Юнитиком - Петя Гьошева" със седалище град Пазарджик, против решение № 4607/1.04.2011 г., по адм. дело № 782/2011 г., постановено от тричленен състав на Върховният административен съд, IV-то отделение. В касационната жалба, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. Панайотов, се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон от страна на съда, както и необоснованост на правните изводи. Посочено е, че първоинстанционният състав на съда, противно на правилата за доказване и доказателствата по делото, е приел за установено, че е налице "извоювано пазарно присъствие" от страна на дружеството "ПВД" ООД по отношение предлагането на винен и ябълков оцет, както и че външния вид на продуктите, предлагани от касатора е целенасочено постигнат с цел заблуда на потребителите. Отделно е посочено, че съдът не е съобразил разликите в продуктите, наличието на "утвърден стандарт" на оцетните бутилки и разликите в цените, на които се предлаган продуктите на конкурентните дружества. Възразено е и против способа за установяване на приликите в продуктите, като се твърди, че това следва да стане въз основа на заключение на вещо лице или свидетелски показания, като съда неправилно е отхвърлил доказателствените искания в тази посока. Не на последно място е посочено, че съдът е пропуснал да изложи мотиви относно времето и мястото на извършване на нарушението, както и законосъобразността на определения размер на наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), представлявана от юрк. Пангелов, в хода на делото по същество, и юрк. Велчева, изготвила писмения отговор по касационната жалба, се противопоставят на възраженията на касатора и молят съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "ПВД" ООД, със седалище град Плевен, представлявано от управителя на дружеството Валентин Великов, поддържа първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочено е, че съдът е обсъдил релевантните факти и относимата правна уредба и правилно е приел, че се касае до съставомерно деяние по чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Прокурорът счита за безспорно доказано, че ЕТ "Юнитиком - Петя Гьошева" е предлагал продукти, сходни по външния си вид с тези предлагани от "ПВД" ООД. Като неоснователни са възприети възраженията на касатора относно допускането на съдебно-техническа експертиза, както и възраженията относно прекомерността на наложената имуществена санкция в размер на 0,25% от общия оборот на дружеството. Върховният административен съд, Първа колегия, в настоящият петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. С обжалваното решение № 4607/1.04.2011 г., по адм. дело № 782/2011 г. на ВАС е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Юнитиком - Петя Гьошева" (ЕТ) срещу решение № 1509 по преписка № КЗК-604 по описа за 2010 г. на КЗК, в частта му, с която е установено, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 63 687 лева. Със същото съдебно решение и с оглед изхода на спора, ЕТ е осъден да заплати от една страна в полза на КЗК разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, а от друга - разноски в размер на 3000 лева, в полза на "ПВД" ООД. За да отхвърли жалбата на ЕТ, съдът е приел, че оспорваното административно решение е законосъобразно издадено от компетентен за това орган, в предвидената от закона форма, без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материален закон от страна на КЗК. Съдът е приел, че в хода на делото, Комисията е доказала фактите, въз основа на които е постановила своето административно решение по отношение хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Възприето е за установено по делото, че ЕТ, в периода 10 юли 2009 г. - 10 октомври 2010 г., целенасочено е предлагал на пазара продукти - "винен" и "ябълков" оцет - с етикети, чийто външен вид е сходен с този на продуктите на конкурентното му дружество "ПВД" ООД, имащи от една страна наложено пазарно присъствие и разпознаваемост от страна на потребителите, а от друга притежава регистриран промишлен дизайн за процесните етикети с рег. № 5051/27.02.2004 г. По отношение на сходството в етикирането, съдът е извършил детайлно изследване на външния вид на сравняваните продукти като е установил, твърдяното от КЗК сходство във фоновия цвят на етикетите, разположението, оцветяването и еднородността и видовото сходство на отделените елементи, включени в изграждането на етикета - наименование и изписване на продукта, марка, фотографски изображения и аранжиране. Прието е, че с поведение си, ЕТ е създал възможност за заблуда на потребителите относно производителя на продукта респ. опасност от увреждане интересите на "ПВД" ООД. Съдът е отхвърлил, възраженията на жалбоподателя относно наличието на различия в етикетите като е посочил, че същите са несъществени, тъй като не допринасят за разпознаване на отделените продукти. Относно доказването на наличието на сходство е посочено, че същото не следва да бъде доказвано чрез експертиза, тъй като преценката следва да се извърши с оглед възприемането на продукта от обикновения купувач, а не от специалист. Така осъществения от съда съдебен контрол върху оспорваната част от решение № 1509/2010 г. на КЗК обаче е непълен, тъй като липсват мотиви относно законосъобразността на акта по отношение наложеното административно наказание в размер на 63 687 лева. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в пропуск на съда да осъществи пълен контрол за законосъобразност на оспорвания административен акт, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 100 от ЗЗК е уредено правомощието на КЗК за налагане на имуществени санкции, както и правилата и тяхното определяне наред с тези, съдържащи се в Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК (приета с решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/6.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г.). В тази връзка, съдът е следвало да се произнесе по правните и фактически доводи на КЗК, съдържащи се в мотивите на административното решение и неговия диспозитив, като изложи своите съображения относно законосъобразността или порочността на акта в санкционната му част, предвиждаща имуществена санкция за дружеството нарушител в размер на 0,25% от общия оборот за 2009 г., възлизащ на 25 475 000 лева. С оглед изхода на делото и по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата инстанция не следва да обсъжда претенциите на страните за деловодни разноски по настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав