Решение № 8328 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2017 г.

Решение № 8328 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Н. П. с адрес в гр. П. и настоящ адрес в гр. Л., Ф. Р. Г. срещу решение № 2780 от 24.04.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 432/2016 г. С него се отхвърля оспорването по жалба на Л. Н. П. срещу решение № 44 от 30.10.2015 г. на управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа от процесуален представител адвокат, с уточнения към жалбата. Ответникът, управителят на НОИ чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Н. П. срещу решение № 44 от 30.10.2015 г. на управителя на НОИ. С него се отхвърля жалба на П. срещу разпореждане № 4903154993 изх. № 4021-50-9 от 1.09.2015 г. С последното се разпорежда възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия на Л. Н. П. в размер на 12221.44 лева от които главница за периода от 20.03.2010 г. до 14.11.2014 г. в размер на 9358.94 лева и лихва в размер на 2862.50 лева, начислена към 1.09.2015 г. В решението на управителя на НОИ от фактическа страна е прието за установено, че при подаване на заявление за отпускане на българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 7.04.2010 г., П. е декларирала наличието на осигурителен стаж, придобит и по законодателството на Руската федерация. В заявлението е бил вписан адрес в гр. П. и с разпореждане от 15.10.2013 г., считано от 20.03.2010 г., датата на влизане в сила на договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност /Договора/ на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за 24 години, 8 месеца и 5 дни български осигурителен стаж и 11 г., 2 месеца и 23 дни руски осигурителен стаж. Съгласно чл. 3 от Договора се изисква местоживеене на територията на договарящите страни. Посочено е, че на 29.07.2014 г. в дирекция Европейски регламенти и международни договори са получени, изпратени от германската компетентна институция формуляри, като видно от данните вписани в тези формуляри адресът на П. е на територията на Германия. По искане на НОИ до германската компетентна институция от последната е удостоверено, че П. пребивава на територията на Германия от 4.08.2007 г. Въз основа на тези данни с разпореждане от 20.04.2015 г. е отменено разпореждане от 15.10.2013 г., с което е отпусната българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на договора с мотива, че към датата на отпускане на пенсията 20.03.2010 г. местоживеенето на заинтересованото лице е на територията на Германия, поради което на основание чл. 3 от Договора не попада в неговия обхват. Към този момент тя не отговаря и на изискванията на чл. 68, ал. 1- 3 КСО в редакцията към 31.12.2010 г. за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст не по малък от 94, поради което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Констатирайки, че лицето е недобросъвестно, с това разпореждане е постановено прилагането на чл. 114, ал. 1 КСО по отношение изплатените суми за пенсия. Въз основа на разпореждането от 20.04.2015 г. е издадено разпореждане от 1.09.2015 г. с което е постановено възстановяване на неправилно изплатените суми. Прието е, че по същество възраженията се отнасят до разпореждане от 20.04.2015 г. и след като то е влязло в сила то няма основание за преразглеждането му, а по отношение на обжалваното разпореждане не се оспорват нито размера, нито периода поради което жалбата срещу него е отхвърлена. Съдът е установил същото от фактическа страна, както административния орган и извел правен извод, че по правото на Л. П. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на отпускането й - 20.03.2010 г. има стабилен административен акт - разпореждане № 4903154993 протокол № ПР 730 от 20.04.2015 г. по описа на ТП на НОИ П.. Спорът за законосъобразността му е преклудиран със силата на пресъдено нещо на решение № 1207 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 3053/2015 г. на Административен съд П.. При тези данни спорът е за добросъвестността на П. при получаване на сумите за осигурителни плащания. При липса на легално определение за добросъвестност/недобросъвестност при получаване на суми за осигурителни плащания съдът е приел, че поведението на П. при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при деклариране на неверни данни за местоживеенето си, за да се възползва от клаузите на Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност е в хипотезата на такава недобросъвестност, поради което следва да възстанови неправилно получените суми. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили задено с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността като правна квалификация в случая следва да се изведе от действията на П. при подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на стажа и в Руската федерация и в Р. Б. като към този момент тя не е с местоживеене в една от двете държави а в Германия. Това е изключва приложението на Договора - чл. 3, поради което при знанието на този факт и заявление за отпускане на пенсия с посочване на адрес в гр. П. в Р. Б. е налице съставомерност на поведението й в хипотезата на недобросъвестност при получаване на пенсия, която сума следва да възстанови ведно с лихвите. Факта на местоживеенето в Германия от 2007 г. е безспорно установен по делото, поради което доводите за извинително поведение на жалбоподателката поради незнание на определени факти или поведение на администрацията, която не дала указания за тях са извън преценката в случая относно законосъобразността на решението и разпореждането с което се разпорежда възстановяване на сумите, отпуснати като пенсия въз основа на осигурителен стаж в Руската федерация и Р. Б.. Представените доказателства в касацията са неотносими към преценката за наличието на касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение