Решение № 3798 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2014 г.

Решение № 3798 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Нидал Алуан Фараж, гражданка на Ирак, лично и като законен представител на малолетната й дъщеря Зайнаб Сардан, е подала касационна жалба срещу решение № 1932 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 12031/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е обезсилено решение № 2279 от 31.10.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Нидал Алуан Фараж, а в друга част е отхвърлено оспорването по жалбата на Нидал Алуан Фараж, като законен представител на малолетната й дъщеря Зайнаб Сардан срещу решение № 2279 от 31.10.2013 г. на председателя на Държавната агенция на бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Зайнаб Сардан. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че обжалваното решение № 2279 от 31.10.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено във връзка с отменително съдебно решение № 5077 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 3851/2013 г. по описа на Административния съд-София град. Със съдебното решение в една част е била отхвърлена жалбата на Нидал Алуан Фараж против решение № 437 от 28.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което той е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, а в друга част е било отменено и върнато решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Зайнаб Сардан. Във връзка с предмета на повторно образуваното административно производство, административният съд е извършил служебна проверка в деловодната система на съда и е констатирал, че решение № 5077 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 3851/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на Нидал Алуан Фараж срещу решение 437/28.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поради това административният съд приел, че при постановяването на решение № 2279 от 31.10.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отново се е произнесъл по молба рег. № ЛМ-4291 от 25.07.2012 г. на Нидал Алуан Фараж, подадена в лично качество, и по този начин е постановил недопустимо решение. С тези мотиви съдът е обезсилил административното решение в тази част. По отношение на произнасянето на органа по молбата на Нидал Алуан Фараж като законен представител на малолетната й дъщеря Зайнаб Сардан, съдът приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил по съображения, че и по отношение на детето не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Законосъобразно административният съд е обезсилил решение № 2279 от 31.10.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците по отношение на Нидал Алуан Фараж, поради факта, че решение № 5077 от 22.07.2013 г. по адм. д. № 3851/2013 г. по описа на Административния съд-София град не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация по жалбата на Нидал Фараж като майка и законен представител на малолетната Зейнаб Сардан, и е извел извода, че по отношение на търсещата закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото, по отношение на детето лично и като част от семейството не е било налице преследване или основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката се обосновава и от проведените с Нидал Алуан Фараж интервюта, по време на които не е било установено спрямо нея и детето й да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Чужденката не е твърдяла спрямо нея, и дъщеря й да са били отправяни преки заплахи от държавен орган или организация, не е била обект на нападение, не е преживяла никакво насилие в държавата си на произход, не е била преследвана, не се занимавала с политика и не е участвала в демонстрации. Като причина да напусне страната си на произход е посочила заплахи, отправени към съпруга й, но е заявила, че тя самата не е имала проблеми. След като търсещата закрила не е навела доводи за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, съдът законосъобразно е приел, че не е налице преследване по отношение на нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и основателно е отхвърлил жалбата в тази част. Допълнителен аргумент за постановеното по отношение на Зейнаб Сардан решение е, че майката, която полага грижи за отглеждането на малолетното дете, не е получила статут на бежанец и хуманитарен статут, така че семейството не следва да се разделя. Съдът е възприел за правилен извода на административния орган, че липсват основания и за предоставяне на хуманитарен статут на малолетното дете, тъй като не е било установено Нидал Алуан Фараж и дъщеря й да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството им на граждански лица в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че не се сочат факти, от които да се изведе съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), първоинстанционният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт в тази част. Административният съд вярно е преценил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд