Решение № 4778 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 480/2011 г.

Решение № 4778 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 480/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саф Магелан" АД, гр. София (Саф Магелан), против Решение № 447/11.11.2010 г., постановено по адм. д. № 464/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСП е отхвърлил жалбата на Саф Магелан против Разпореждане № 00162/14.07.2010 г., издадено от официален ветеринарен лекар към Регионална ветеринарномедицинска служба, гр. Пазарджик (РВМС), за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход. Недоволен от решението, Саф Магелан го обжалва. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - ОВЛ към РВМС, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представено писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), взе предвид следното: АСП е приел, че в периода 03.05. - 08.05.2010 г. в склад на Саф Магелан е извършена инспекция от държавния ветеринарно-санитарен контрол. Било е установено наличието на продукти от животински произход с изтекъл срок на годност, без етикет и за които е било невъзможно да се установи срока на годност. Направен е извод за законосъобразност на оспореният акт като постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. ВАС, като взе предвид събраните по делото доказателства и направените от страните доводи счита, че обжалваното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обоснован и законосъобразен. По делото е установено, че административното производство е започнало по повод получено Писмо рег. № БОП-501/03.05.2010 г. на Областна дирекция на полицията, Пазарджик. В същото е посочено, че е получен сигнал за продажба на месо без съпътстващи документи за произход, поради което от директора на РВМС - Пазарджик е поискано участието на 2 служители за съвместна проверка. Последният е разпоредил извършване на проверка и е определил служителите, които да я извършат. Фактът, че проверката е разпоредена с разпореждане на директора на РВМС а не със заповед, не обосновава твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В закона липсва изискване за издаване на изрична писмена заповед за започване на административното производство. То може да бъде образувано дори и с устно нареждане. АПК също не изисква издаването на нарочна заповед за започване на производството по издаване на административните актове. Правилно и в съответствие със закона АСП е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това че на проверката не е присъствало лице, представляващо дружеството и акта също не е връчен на лице с представителна власт. Член 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, чрез отправяне на писмено съобщение, вкл. и по електронна поща и по факса. Условие актът да е връчен на лице с представителна власт не съществува. Аналогична е и уредбата, дадена в чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица. То става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Обстоятелството, че постановения административен акт е съобщен чрез присъствалия на проверките служител по никакъв начин не опорочава акта и административното производство в цялост. Инспекцията е извършена през периода 03.05.2010 г. - 08.05.2010 г. в склад на Саф Магелан, в присъствието на служител на дружеството, работещ в склада на длъжност "краен контрол", на който са възложени функции по приемане и предаване на стоките в склада и съставяне на всички документи, съпътстващи движението им (вж. приложените трудов договор и длъжностна характеристика на Миглена Й. Милчева на л. 16 и 21). В присъствие на този служител са съставени разпореждането и съпътстващите го документи, като това е удостоверено с подписа на същия служител. По този начин дружеството е уведомено за всички действия на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство и на защита. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореното разпореждане е издадено в предписаната от закона форма. В него изрично е посочено правното основание - чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му, а именно насочване за унищожаване на храни от животински произход, посочени в Протокол от 14.07.2010 г., поради изтекъл срок на годност, липса на идентификационна маркировка за произход и годност (без етикет), като е посочено количеството и са описани автомобилите, които ще ги извозват. Протоколът от 14.07.2010 г., описан в разпореждането и изготвен на основание чл. 257, ал. 1 от ЗВМД удостоверява, че стоките от животински произход, негодни за човешка консумация се намират в склада за търговия на едро, собствен на касатора. Стоката е подробно индивидуализирана в описа от 08.05.2010 г., съставен и подписан от проверяващите лица и присъствалия представител на Саф Магелан и Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход от 14.07.2010 г. Доводите на касатора, че съставените по време на инспекцията документи не е следвало до бъдат ценени от първоинстанционния съд, тъй като на същите не е отбелязано, че са неразделна част от административната преписка, са неоснователни. Преценени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства - протоколи, търговски документи за транспортирането в рамките на Европейската общност на странични животински продукти и преработени продукти, непредназначени за консумация от човека, констативни протоколи за прием и идентификация на пратка, констативни протоколи (2 бр.) от "Екарисаж Варна" ЕООД с приложени потвърдителни екарисажни бележки, сочат на извода, че всички те са неразделна част от административната преписка, съставени са по време на проверката на склада или са във връзка с тази проверка. Неоснователен е доводът на касатора, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 222 от ЗВМД, а именно административния орган да не е извършил проверка или инспекция и да не е отразил резултатите от нея в протокол съгласно чл. 222, ал. 4 от ЗВМД. Видно от приложения по делото протокол - образец по чл. 222, ал. 4 ЗВМД, е че при извършена проверка на 03.05.2010 г., е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството с изтекъл срок на годност. Отбелязано, е че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар - Стойков. В периода 04.05.2010 г. - 08.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход с общо количество 316097.348 кг. Съставен е и акт за възбрана това количество животински продукти и протокол за отговорно пазене. Ето защо доводът в касационната жалба за липса на съставен протокол по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД, е неоснователен. Първоинстанционният съд е стигнал до заключението за законосъобразност на оспорения акт въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Доводите на касатора, че са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразността на оспореното разпореждане, поради което съдът неправилно е допуснал събиране на гласни доказателства и е тълкувал същите превратно, са неоснователни. От страна на Саф Магелан са представени доказателства установяващи, че съгласно Товарителница за международен превоз № 123945/15.12.2009 г. и Сертификат за съответствие, Саф Магелан е закупило от Белгия 21049 кг. замразени свински уши с годност до 30.IV. 2010 г. От доказателствата по делото обаче не може да се направи връзка между така внесените и годни за консумация месни продукти и констатираните 12947,5 кг. - без етикети. Обратно - видно от установените върху някои от тях етикети, годността на тази именно стока е била 24.02.2010 г. и тя е изтекла. Направена по желание на касатора е била повторна проверка на заделените свински уши на 22.06.2010 г., при която е било констатирано наличието на 4 етикета, поставени от външна страна на палетата и е съставен приложения на л. 147 от делото протокол. АСП обаче е изложил убедителни доводи, че действително е възможно тези етикети да са поставени след проверката приключила на 08.05.2010 г. и по време, когато дружеството, чрез своя служител Милчева, е имало достъп до хладилната камера, където е съхранявана стоката. Нещо повече: дори да се приеме, че цялата стока, описана при проверката на 22.06.2010 г. е част от внесената от Белгия на 21.12.2009 г., към момента на проверката, започнала на 03.05.2010 г., те е била с изтекъл на 30.04.2010 г. срок на годност. В тежест на жалбоподателя е било да установи твърдението си, че стоките, предмет на принудителната административна мярка са били в срок на годност, идентифицирани с производител и срок на годност и то в момента на извършване на проверката, а не повече от 45 дни след това. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че за част от стоките са били представени документи за уточняване на произхода им, поради което и възбраната за тези стоки е била вдигната. По делото обаче липсват такива, установяващи произхода и качеството на стоката, предмет на оспореното разпореждане. Ето защо и изводите на съда за съответствие на оспорения акт с материалноправните норми, са законосъобразни. Правилно съдът е приел, че регистрацията на склада по реда на чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) е неотносима към законосъобразността на обжалвания административен акт. Обектът, в който ще се извършва търговия с храни следва задължително да е регистриран по реда на чл. 12 от ЗХ. Регистрацията удостоверява съответствието на обекта с изискванията на тази норма, но не и съответствието на продуктите, предмет на търговия с изискванията на закона. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводи, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Пазарджик решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди касатора да заплати на ответната страна направените по делото разноски за касационното производство в размер на 150 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното възнаграждение е заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,