Решение № 12637 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3446/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Драгоман, представляван от председателя М.Б., лично и чрез процесуален представител адв. Ц.Миланов, срещу Решение 1124 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело 27/2023 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което по оспорване на Областен управител на Софийска област е отменено Решение 232, взето по протокол 11 от заседание на Общински съвет Драгоман, провело се на 18.11.2022 г., с което е отказано искане с вх. 76-0055/20.10.2022 г. на С. П. Г. Председател на Народно читалище Иска , [населено място]. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че Решение 232, взето по протокол 11 от заседание на Общински съвет Драгоман не съдържа мотиви - фактически и правни основания за вземането му. Посочва, че същите се съдържат в докладната на вносителя, ноторно известни и публично проверими обстоятелства, като гласуването на колективния орган е извършено по съвест и вътрешно убеждение. Твърди, че въпросът за предоставяне на общинско имущество е въпрос на оперативна самостоятелност на общината и излага съображения досежно законосъобразността на постановения отказ на искането на С. П. Г. Председател на Народно читалище Иска , [населено място], с вх. 76-0055/20.10.2022 г. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли оспорването на областния управител на Софийска област. Претендират се и направените по делото разноски заплатени Д.Т. и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Областен управител на Софийска област, с писмен отговор и в с.з., чрез процесуален представител юрк.Божилова, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред АССО е образувано по Заповед ОС-2 от 11.01.2023 г. на областния управител на Софийска област, с която е оспорено Решение 232, взето по протокол 11 от заседание на Общински съвет Драгоман, провело се на 18.11.2022 г. Със същото е отказано искане с вх. 76-0055/20.10.2022 г. от С. П. Г. Председател на Народно читалище Иска , [населено място], ОбС Драгоман да предостави правото на ползване на сградата на читалището в [населено място] и да предостави ползването на 50 дка земя от общинския поземлен фонд, при наличието на такъв, във връзка с §6 от Закона за народните читалища. По делото е установено, че със Заповед ВР-27/05.12.2022 г. на областния управител на Софийска област, решение 232/18.11.2022 г. е върнато за преразглеждане от ОбС-Драгоман, който с решение 252, взето с протокол 12 от заседание, проведено на 16.12.2022 г., на основание чл.21, ал.1, т.23 и чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА е потвърдил същото. Административният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Позовавайки се на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ВАС, съдът е приел, че оспорването на областния управител е допустимо, извършено в предвидения от закона срок и от компетентен орган, съгласно правомощията му по чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от Закона за администрацията. Счел е, че оспореното решение на ОбС-Драгоман е взето от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, но в нарушение на административно-производствените правила, предвид липсата на фактически и правни основания за издаването му. Анализирайки представените към административната преписка доказателства, съдът е посочил, че искането не е разисквано от членовете на ОбС преди гласуването му, като единствено е изказано мнение от Председателя на Комисията по жалби, петиции, искания, молби и подписки на гражданите към Община Драгоман. В заключение е обосновал извода, че липсата на мотиви, касаещи относимите фактически и правни основания за издаване на акта, представлява съществен порок на същия, препятства правото на защита на адресата му и е основание за отмяната му като незаконосъобразен. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В срока за произнасяне на първоинстанционният съд по същество, е постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. по т. дело 5 /2022 г., на ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, с което е прието, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл.45, ал.11 във връзка с ал.8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Предвид задължителният характер на тълкувателните решения /чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт/, административният съд е бил длъжен да даде изрични указания на оспорващия да уточни срещу кое решение на ОбС-Драгоман е насочено оспорването му и съответно да извърши дължимата преценка за допустимост и основателност на същото. Като не е сторил горното, съдът е постановил съдебен акт при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените по-горе указания. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение