Решение № 106 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 3093/2011 г.

Решение № 106 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 3093/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения А. Б. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1234/2011 г. и отмяна на решение № 209 от 26.10.2011 г. на Старозагорския окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Осъденият твърди, че въззивният съд го е лишил от възможност да обжалва и не е посочил доказателствата, въз основа на които е приел извършено от него престъпление. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното. С присъда № 24 от 31.05.2011 г. по н. о. х. д. № 68/2011 г. Чирпанският районен съд е признал подсъдимия А. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29 б. "а" и "б" НК, поради което и на основание чл. 54 НК е наложил наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда са били осъдени и подсъдимите В. Б. Г. и Г. В. Г. за престъпление по чл. 196 НК. С решение № 209 от 26.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 1234/2011 г. Старозагорският окръжен съд е изменил присъдата, като я отменил в частта, с която А. Б. Г. е осъден за кражба. Признал е подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29 б. "а" и "б"НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. С въззивното решение Старозагорският окръжен съд е упражнил правомощията си по чл. 334, т. 3 НПК и е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието, за което подсъдимият е бил осъден от престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 НК в престъпление по чл. 215, ал. 2 НК. Въззивният съдебен акт не представлява нова присъда, а решение, което не подлежи на обжалване по касационен път (по арг. на чл. 346 НПК). Следователно подсъдимият не може да бъде лишен от право, с каквото той не разполага. В този аспект не е допуснато съществено процесуално нарушение, което може да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Извън посочения довод искането за възобновяване се изчерпва с твърдението, че съдът не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел, че подсъдимият е извършил престъплението. Съображенията е неприемливи. Въззивният съд е направил собствен анализ и преценка на доказателствените материали, събрани и проверени от първоинстанционния съд, на които се е позовал при изграждане на фактическите заключения. Изрично са били обсъдени обясненията на подсъдимия В. Б. Г. и на подсъдимия А. Б. Г., както и показанията на св. г. На тяхна основа съдът е приел, че инкриминираното поведение на подсъдимия А. Г. е последващо извършената кражба на животни от другите подсъдими, поради което е преквалифицирал престъпното деяние по чл. 215 НК. В рамките на изтъкнатите доводи от осъдения искането за отмяна на присъдата по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК