Решение № 1686 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2018 г.

Решение № 1686 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Българската национална телевизия, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. С., срещу решение № 1108 от 22.02.2018 г. по адм. дело № 9598 по описа за 2017 г. на Административен съд - С. град (АССГ). С него е отхвърлена негова жалба срещу решение № 287 от 27.07.2017 г. по преписка № 368/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора с отмяна решението на КЗД. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна с депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Д. Василев не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в АССГ е било решение № 287 от 27.07.2017 г. по преписка № 368/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация. Производството пред нея е било образувано по жалба на Д. Василев за нарушения по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), извършени от работодателя му Българската национална телевизия (БНТ). С оспореното сега решение на КЗД, което е повторно, в изпълнение на отменително съдебно решение на Административен съд (АС) - П., е прието за установено, че БНТ, представлявана от генералния директор В. Анкова, е извършила нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо Д. Василев, като на основание чл. 80, ал. 1 от закона е наложена глоба на БНТ в размер на 250. 00 лв., затова. При излагане на съображенията си за оспорения административен акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискващата се от чл. 66 от ЗЗДискр. форма, фактически и правни основания, диспозитивна част и срок за обжалване. Преценката е за отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението от административния орган, както и липса на нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. По делото не е имало спор за факти, а именно, че Д. Василев, понастоящем пенсионер, е работил в Районен телевизионен център - П. от 1974 г. като оператор, като трудовото му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същият има най-дълъг общ стаж от работещите в центъра оператори - 5 на брой, а именно 41 години, от които 36 години като оператор, както и че размерът на трудовите възнаграждения на същите е различен (двама с 675.00 лв., между тях е и жалбоподателят, един с 650.00 лв., един с 750.00 лв. и един с 770.00 лв.). Лицето е било трудоустроено, но е работило на пълен работен ден, като е със средно специално образование, а двете лица, които са с по-високи трудови възнаграждения са с висше образование. Административният орган и съда са приели, че е налице неравно третиране на Д. Василев от страна на Българската национална телевизия, чрез неосигуряване равно възнаграждение, в сравнение с други лица изпълняващи същите трудови задължения, което представлява нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Също така не е доказано, че това неравно третиране е било обективно оправдано с оглед преследване на законова цел, и само по себе си представлява нарушаване и на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., понеже правото на труд и неговото упражняване е част от съдържанието на признака "лично положение". Така като е нарушен чл. 14, ал. 1 от закона и е налице неравно третиране на Д. Василев от страна на БНТ, е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" спрямо лицето. На основание чл. 80 от ЗЗДискр. е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 250. 00 лв. Основният спорен момент е дали е налице неравно третиране на Д. Василев, и ако е така, дали е реализиран състава на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., за да се приеме, че чрез е осъществена пряка дискриминация спрямо него, което обуславя и налагане на посоченото наказание. Законът за защита от дискриминация съдържа специални правила, имащи за цел предоставяне на антидискриминационна защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, уредени в разпоредбите на чл. 12 - 28 от ЗЗдискр. Правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности(умствени и физически), вкл. сила, и др. Равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т. е. при различна професия и специалност, те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията и др. По същество твърдяната дискриминация според жалбоподателя се изразява в разлика в заплащането, а именно в размера на възнагражденията, които работещите в РТВЦ - П., оператори са получавали. По делото няма спор, че две от лицата, които са с по-високи възнаграждения са с висше образование, макар и с по-малък стаж, а жалбоподателят и Т. Даскалов, които са със средно образование, са с еднакви по размер възнаграждения. Не е спорен факта, че за длъжността, която всичките пет оператора са заемали, могат да бъдат назначавани лица както с висше, така и със средно образование, съгласно изискванията на длъжностната характеристика. Не е бил спорен и фактът, че са приложени "Вътрешните правила за работна заплата в БНТ", като са определяни възнагражденията съгласно Класификатора на длъжностите и началните основни месечни работни заплати в рамките на средствата за основни месечни заплати и съгласно чл. 5 от тях. От доказателствата по делото се установява, че не е налице еднакъв труд, поради разликата в професионалната квалификация и умения, още повече, че се констатира разлика при изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика по количество, качество, обем, сложност и пр., съгласно месечните атестации на жалбоподателя. Както беше посочено и основното възнаграждение на същия не се различава от това на другия оператор със същата квалификация. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно възражението на касатора относно допуснатото нарушение от съда на материалния закон при преценката му за материалната законосъобразност на оспореното решение на КЗД. При така изложената фактическа обстановка по спора не се явява обосновано приетото, че е налице неравно третиране на Д. Василев, респ. че се явява нарушено изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на БНТ като негов работодател и по отношение на лицето е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. По тези съображения се явява основателно и касационното възражение относно неправилното налагане на имуществената санкция, на основание чл. 80 от ЗЗДискр. Другите възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, включително и немотивиране на съдебния акт, са неоснователни. Изложените са съображения от първоинстанционния съд, но те са в съответствие с преценката му за правилното прилагане на съответните разпоредби от ЗЗдискр., което не означава, че няма изложени мотиви в неговия акт. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, а и такива не са претендирани от касатора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение