Решение № 2208 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2009 г.

Решение № 2208 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ели - Елена Неделчева", гр. Дулово, чрез процесуалния представител срещу решение № 504 от 16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1010 по описа за 2004 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца подадена срещу ДРА № 446 от 6.02.2004 г., потвърден с решение № 225 от 12.05.2004 г. на директор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения поради непризнаване на право на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди на 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на друг състав на същия съд. Ответникът по така подадена касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и данните по делото, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд от 2004 г. е бил ДРА № 446 от 6.02.2004 г., потвърден с решение № 225 от 12.05.2004 г. на директор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на ЕТ "Ели - Елена Неделчева" поради непризнаване на право на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди на 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г. За да отхвърли жалбата съда е приел с общи мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин реалността на доставките по процесните фактури, както и обективните предпоставки по ЗДДС (отм.). Решението е неправилно, постановено при липса на каквито и да било приети факти и надлежни правни изводи. Съдът се е ограничил с повторение на законови разпоредби от ЗДДС (отм.), без същите да са посочени съобразно данъчните периоди, произволно без да се свързват правни основания с факти по делото. В съдебното решение липсва предмета на доставката - дали същите са за услуги или стоки по процесните фактури, за да бъде преценявана реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и дори сумите, посочени от органите по приходите /към момента на съставяне на ДРА данъчните органи/, които са непризнат данъчен кредит за процесните периоди от 1999 г. до 2002 г. Липсва точно определени спорни фактически констатации, както и правни основания за отказ правото на данъчен кредит. При издаване на ДРА фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното и именно поради това касатора е положил всякакви усилия за събиране на доказателства, които изобщо не са били разгледани. В решението липсват установени факти, липсва анализ на доказателствата, събрани по делото - в него има не само приети множество - в няколко тома, писмени доказателства, но и анализ на изготвените съдебно-счетоводни експертизи - основно и допълнително заключение, които са изключително подробни. Видно от молбата от 5.7.2004 г. искането на жалбоподателя е да се проверят счетоводствата на доставчиците. Ако това не е било направено от вещото лице е следвало да бъде отбелязано защо и да се изиска изпълнение на поставената задача, още повече, че има данни по делото за адресите на тези доставчици, навсякъде общо е посочено, че не е установило контакт, но допълнително в съдебното заседание е видно, че е работило само по материали по делото. Следвало е, при данни за адреси на търговците, да се проверят и да се изготви заключението, така, както е поискано с молбата на жалбоподателя. В данъчните досиета има данни и за данък по ДДС-сметка, което също е следвало да бъде предмет на проверка. По делото има множество приети данъчно-ревизионни актове на преките доставчици, които изобщо не са били анализирани заедно с останалите доказателства - пр. ДРА № 253 от 15.9.2003 г. на "Рино" ООД, № 172 от 14.05.2001 г. на "Флорелис" ЕООД и т. н. Които актове биха могли да се ценят както по отношение проверките на адресите и съответно на счетоводствата, така и по отношение на съответните доставки. Не са обсъдени и нарушенията, твърдяни от жалбоподателя в процедурата, които следва също да бъдат преценени с оглед доказателствата, събирани от жалбоподателя във връзка с доказване от негова страна на предпоставките по ЗДДС. Всички тези нарушения в съдебното производство и конкретно липсата на мотиви лишават настоящата инстанция от възможността да провери и приложението на материалния закон. Поради което следва решението да се отмени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Следва при новото разглеждане на делото да се изпълнят задачите от експертизата по начина, по който са поставени от касатора, като се вземат предвид предоставените по делото данни за адреси на доставчиците. Следва да бъдат разгледани всеки един от тях като се определят както конкретно фактическите констатации, така и основанията за отказ на правото на данъчен кредит, като се вземат предвид и протоколите за насрещни проверки. Да се посочат суми, данъчни периоди на издаване на фактурите и предмета на доставките, за да бъдат обсъдени доказателствата, свързани с реалността на всяка една от доставките по смисъла на ЗДДС (отм.) действащ за съответните периоди. Да се разгледат всички приложени по делото данни, включително представени ДРА на доставчиците и данни за внесен данък по ДДС-сметка. Разноските следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,