Решение № 9440 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2017 г.

Решение № 9440 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. г. " ЕООД чрез пълномощника му адв. Е. К., против решение № 1740 от 13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1952/2016 г. Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на "Т. г." ЕООД ЕИК*********, представлявано от Н. С.- управител, срещу протокол № П-03000315228518-073-001 от 28.03.2016 г., издаден от К. Н.-инспектор по приходите и С. И.-старши директор по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 161 от 17.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. към ЦУ на НАП. Касаторът навежда доводи, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . В касационната жалба се излагат подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - В. и да задължи органа по приходите да се произнесе направеното искане на осн. чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Н. претендира разноски. Ответникът по касация - директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в молба от 11.05.2018 г. оспорва касационната жаба, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС -В., е бил посоченият протокол № П-03000315228518-073-001 от 28.03.2016 г., в който е обективиран отказ за произнасяне по направено искане от касатора на осн. чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за корекция на задължения, в подадени СД по ЗДДС и отчетни регистри през 2009 г., по фактура № 735/29.05.2009 г., на стойност 1200000 лв., и начислен ДДС в размер на 240000 лв., издадена на "Т."ЕООД, представляваща първа вноска по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот в землището на гр. Т. и с. Ч., с обща цена в размер на 2000000 лв., платима на три вноски. В протокола е посочено, че е образувано изпълнително дело № 3110018248/2011 г. с главница 321912.41 лв. и 273751.37 лв. лихва, по което дружеството-жалбоподател претендира сумата в размер на 240000 лв., за която смята, че следва да е проведена процедура по см. на чл. 126 от ЗДДС за начисляване на неправилно вписани задължения. За да постанови обжалваното решение административният съд предвид доказателствения материал по делото, включително заключението по съдебно-счетоводна експертиза, е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, относно липсата на основания за извършване на исканата корекция по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, както и този относно прилагането на давностни срокове по чл. 109 от ДОПК. Съдът е счел, че липсва съществената предпоставка по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС относно процесната фактура -не е налице неправилно отразен в счетоводните регистри документ. Редът за анулиране на неправилно съставени или поправени документи по чл. 116, ал. 1 от ЗДДС когато същите са отразени в отчетните регистри, е този по ал. 4. Относно срока по чл. 109 от ДОПК съдът е приел, че фактура № 735/29.05.2009 г., е включена в дневник за продажбите пред д. п. м. 05.2009 г. и в СД по ЗДДС от 10.06.2009 г., поради което въпреки че корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, може да бъде извършена чрез възлагане на ревизия, срокът за образуване на ревизионно производство по чл. 109 ДОПК за посочения период е изтекъл към 31.12.2014 г. Относно позоваване от страна на дружеството на решение № 8881/20.06.2012 г. на ВАС на РБ, с което е оставено в сила решение на АС П. във вр. неправомерно начислен ДДС от "Т."ЕООД по процесната фактура, съдът е приел, че това решение не променя процесуалното правило за броене на давностния срок и в този случай. Решението на Административен съд В. е правилно. Съобразени с материалния закон са заключенията както за липса на предпоставка по чл. 126, ал. 1, от ЗДДС за коригиране на допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 от ЗДДС, така и за липса на проявена активност на данъчния субект за преодоляване на последиците от неправилно фактурирания ДДС при развалена доставка. В случая на претендирана развалена доставка от касатора, предвид липсата на реално прехвърляне на собственост върху процесния недвижим имот и плащане на сумата, посочена във фактурата, доставчикът е бил длъжен да издаде кредитно известие към фактурата/ чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС/. Кредитното известие съобразно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС/ в приложимата редакция/ е следвало да бъде издадено не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1 /което обстоятелство-липсата на данъчно събитие по ЗДДС, в процесния случай е възникнало на 30.06.2010 г./, като дружеството е следвало и да предприеме действията по чл. 116, ал. 4 вр ал. 1 от ЗДДС- да извърши корекция на фактурата по предвидения ред. Ефектът на корекцията, когато анулирането се извършва в данъчен период следващ този на грешката, настъпва в периода, в който е извършено анулирането, и съответно тогава ще бъде намален резултата с размера на неправилно фактурирания ДДС. Т. действия обаче не са извършени от касатора след възникване на данъчното събитие. На следващо място като предпоставка за корекция по реда на чл. 126, ал. 1 от ЗДДС, е в регистрите по чл. 124 от ЗДДС да не са отразени документи или да е налице неправилно отразяване на документи. В настоящата хипотеза от доказателствения материал по делото не се установява да е допусната грешка в счетоводното отразяване на фактура № 735/29.05.2009 г., издадена от "Т. г. " ЕООД, а същевременно тази процедура е предвидена само за коригиране на допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а именно: справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 и VIES-декларация /при извършени за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка/, поради което не са налице материалноправните предпоставки за корекции по този ред. Извън горното в конкретиката на казуса поради преклузията на чл. 109 от ДОПК, данъчните органи не могат предприемат действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период, каквато процедура всъщност касатора цели да бъде извършена на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Като е стигнал до същия краен извод, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на процеса касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсултско възнаграждение настоящата инстанция на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 4930 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,