Решение № 1602 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2010 г.

Решение № 1602 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14615/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Мастер юнити" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя му Емил Стоилов Иванов, подадена чрез процесуалния представител по пълномощно адвокат Ангел Донов, срещу решение № 1630 от 22.07.2010 г., постановено по административно дело № 2992 от 2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 1 от 28.09.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 168 от 06.08.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60 КСО в ТП на НОИ - Варна, с което злополуката на Ахмед Ахмедов Хюсеинов е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ Варна - не е ангажирал становище по касационната жалба.

Ответникът - Гюзар Ахмедова Ахмедова - с писмено възражение оспорва касационната жалба.

Ответниците - Филип Алексиев Антонов и Седаил Ахмедов Ахмедов - не са ангажирали становище по касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Производството пред Административния съд Варна е образувано по жалба на "Мастер юнити" ООД против решение № 1 от 28.09.2008 г. на директора на ТД на НОИ - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 168 от 06.08.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60 КСО в ТП на НОИ - Варна, обявяващо за трудова злополуката, претърпяна от Ахмед Ахмедов Хюсеинов, на основание на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По делото е безспорно установено, че на 19.05.2008 г. в рамките на работното време, около 13.30 ч., в "Девен" АД, гр. Девня, турбинна зала, при демонтаж на площадка за достъп - газопламъчно рязане на метали, Ахмед Хюсеинов пада заедно с площадката от височина от около 3 м, без предпазна каска на главата, като изходът от падането е летален. Въз основа на констатациите от извършеното разследване комисията, назначена от директора на ТП на НОИ Варна, е обективирала резултатите в протокол № 19 от 04.08.2008 г., въз основа на който е прието, че смъртта на Ахмед Хюсеинов е настъпила вследствие претърпяната злополука, изразяваща се в падане от височина, което е причинило тежка черепно-мозъчна травма. Съдът е приел, че смъртта е настъпила в резултат на травматични увреждания на жизнено важни органи и системи, причинени от падането от значителна височина, като водеща за смъртния изход била обширната и тежка черепно мозъчна травма, засегнала всички черепни и мозъчни структури в резултат на уврежданията, причинени от падането от скелето. Основал е изводите си на събраните по делото писмени доказателства и от назначената по делото единична и тройна медицинска експертизи.

Решението на Административния съд - Варна е правилно и изводите като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки:

1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Доказателствата от разследването, представени по първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изпълнен е фактическият състав на цитираната норма: внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на работа изразяващо се в многобройни увреждания на работника при падането му, заедно с площадката върху която е извършвал трудовата си дейност заварчик. Налице е функционалната връзка между увреждането, довело до вредоносния резултат - смърт и характера на извършваната работа, свързана с трудовите функции на работника. Установено е допуснато извършване на работа на височина 3 м без използване на средство (без каска и предпазен колан) за индивидуална и колективна защита, с които би се намалил съществуващия риск падане от височина.

Неоснователни са твърденията на касатора за настъпила хипертонична криза преди падането на лицето, поради което следвало да се приложи чл. 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, публикувана ДВ, бр. 47/2005 г. Всички доказателства вкл. констатациите на единичната и тройната СМЕ, кредитирани от съда като точни, изчерпателни и обективни, са категорични, че смъртта на работника е настъпила в резултат на травматичните увреждания причинени от падането от неголяма височина, като липсват данни за установено, предходно, хронично заболяване, което би могло да послужи като предпоставка обуславяща настъпилия неблагоприятен резултат. В тази връзка са и данните от аутопсията, при която не са установени промени в сърцето, като белег на хипертонична болест, която да предизвика спонтанен мозъчен кръвоизлив, поради което съдът правилно се е позовал на приложената медицинска документация и диагнозата, поставена в нея. Липсват данни, които да обосновават различни изводи при установената правно-фактическа обстановка. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО е изпълнен и злополуката правилно е квалифицирана като трудова по смисъла на закона. Решението на съда като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,