Решение № 14491 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2012 г.

Решение № 14491 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Йорданов Груев от гр. Търговище, срещу решение № 19 от 21.02.2011 г. на Административен съд Търговище постановено по адм. дело № 90 по описа на съда за 2010 г., с което е отхвърлена исковата му претенция срещу Агенция "Социално подпомагане" - гр. София за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер общо на 50000 лв., причинени от незаконосъобразност на Заповед № 5487 от 17.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -Търговище, потвърдена с Решение № РД 05/0112 от 19.11.2008 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Търговище. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответната страна - Агенция "Социално подпомагане" - гр. София, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност. Представителят на прокуратурата дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им три иска от Димитър Йорданов Груев за обезщетяване на неимуществени вреди в размер общо на 50000 лв., като последица от незаконосъобразна Заповед № 5487 от 17.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, с която му е отказана социална помощ. В резултат, на което е последвало рязко влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в продължително разстройство на съзнанието; необратимо увреждане на мозъка; затлъстяване, като страничен ефект от приеманите лекарства при престоя в болнично заведение. Административният съд с обжалваното решение е приел исковата претенция за недоказана и неоснователна и е отхвърлил същата. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно, с оглед заключението на вещото лице, което кореспондира и със събрание по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че в разглеждания случай претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт. В процесния казус исковите претенции не са доказани, а само твърдението, че от незаконосъобразността на един административен акт са последвали вредни последици, не може да обоснове искането за тяхното обезщетяване. За ищецът съществува процесуалното задължение да докаже както основанието, така и причинната връзка между незаконосъобразния акт и последвалите вреди, така и техния размер. В конкретния случай това не е направено. Не е доказано наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - вреда (имуществена или неимуществена), която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт. От изложеното е видно, че не са налице посочените в касационната жалба пороци на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,