Решение № 5428 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2011 г.

Решение № 5428 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрк. Банкова, против решение № 4431 от 28.12.2010 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 27 състав, по адм. д. № 7584/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът погрешно е приел, че издателят на процесната заповед не е разграничил двете хипотези, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Касаторът твърди, че са създадени изкуствени условия, необходими за получаване на помощта с противоречие с целите на мярката, оспорва присъдените разноски в полза на "Сънтина" ЕООД по основание и размер и иска да бъдат драстично намалени. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Сънтина" ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Костов, който с писмен отговор и в съдебно заседание развива подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира заплащане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото правилно е прието от съда, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете основания се позовава при отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане, което препятства и съдебния контрол за законосъобразност. Според участващия по делото прокурор е неоснователна и исканата отмяна в частта за разноските, доколкото те са определени в съответствие с представен по делото договор за процесуално представителство и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделние намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4431 от 28.12.2010 г. е отменена заповед № 01 - РД/2824 от 25.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подписана със запетая от Ангел Кинанов, заместник - изпълнителен директор, по жалба на "Сънтина" ЕООД и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като ДФ"Земеделие" е осъден за заплащане на разноските по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в това, че административният орган не е мотивирал във фактическата част на акта в какво точно се състои изкуственото създаване на условия, необходими за получаване на помощта, както и функционална несамостоятелност, както и защо органът е приел, че действията на "Сънтина" ЕООД са в противоречие с целите на мярката. Първоинстанционинят съд е констатирал, че в оспорената заповед не е направено разграничение на двете основания, предвидени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/01.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., като не е посочено кое от двете основания е приложено или и двете основания за отказа са налице, с оглед на което е прието, че липсата на мотиви лишава съда от възможност да извърши контрол по законосъобразност и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Освен това в обжалваното решение е преценено, че създаването на три отделни фотоволтаични централи в съсобствен имот само по себе си и при липса на други констатации и доказателства за евентуална свързаност между заявителите, не означава че задължително е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на приложимата Наредба № 29/01.08.2008 г. и на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ 1975/2006. В мотивите на атакуваното съдебно решение са обсъдени възраженията на административния орган, че преценката му е по целесъобразност и е преценено, че се касае за оперативна самостоятелност, която също е предмет на съдебен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 163 от АПК. При произнасянето относно разноските по делото, Административният съд София - град е установил, че възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е постъпвало, поради което те са присъдени в пълния им размер, съобразно представените доказателства за внесено адвокатско възнаграждение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след детайлно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че във фактическите основания на оспорената заповед е вписано погрешно, че се предлага отказ за финансиране на заявления за подпомагане на други две дружества, а не на "Сънтина" ЕООД, но е вписан вярно номера на проекта, за който е отказано финансиране, поради което е изведено заключение, че се касае за фактическа грешка. Установено е, че на заявителя не е съобщена възможността да обжалва административния акт пред съда, която произтича от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29/01.08.2008 г., но е прието, че описаните нарушения не са съществени и не налагат отмяна само на това основание. За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд прецизно е установил, че на дружеството - заявител е извършен преглед на документите при подаването им и предварителна проверка на 20.03.2009 г. и не са констатирани нередовности, след което са направени множество проверки: на 17.08.2009 г., когато е съставен контролен лист за съответствие с критериите за допустимост; на 16.04.2010 г. е съставен контролен лист за посещение на място и е установено съответствие между представените от кандидата и реалните данни; на 18.08.2010 г. е издадено заключение, че всички документи са налични и съдържат необходимите реквизити; на същата дата е изготвен и контролен лист "Минимален и максимален размер на инвестицията по КЛ1" и работен лист 22 на ЦУ за проверка за наличие на процедура за избор на изпълнител и най- малко три съпоставими независими оферти; на 19.08.2010 г. е съставен контролен лист за съответствие с критериите за допустимост и данни от работен лист към контролен лист КЛ2. В мотивите на обжалваното съдебно решение е точно е отразено, че по всички проверени точки е установено съответствие, но е направено заключение, че кандидатът е създал изкуствени условия, необходими за получаване на финансова помощ. Първоинстанвционният съд е констатирал, че в текста на процесната заповед не са изяснени двете хипотези, при които се отказва финансиране и не са изложени съображения в какво точно в конкретния случай се проявяват двете отделни основания за отказ. Основателно съдът се е позовал на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/01.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката. В § 1, т. 30 и т. 31 от ДР на Наредба № 29/01.08.2008 понятията "функционална несамостоятелност" и "изкуствено създадени условия" са дефинирани, но при тяхното практическо приложение същите следва да бъдат конкретизирани, с оглед установените фактически обстоятелства, което в случая касае мотивите на процесната заповед на заместник - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете основания се основава отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане. В касационната жалба е развита тезата, че от множество индикатори ставало ясно, че са създадени изкуствени условия за получаване на помощта. Върховният административен съд констатира, че никъде в обжалваната заповед, с никакви мотиви не са посочени подобни индикатори. Държавен фонд "Земеделие" се е стремял да обоснове свързаност между трите дружества, които притежават в съсобственост имота, но такава свързаност не е доказана. Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в атакуваното съдебно решение, че създаването на три отделни фотоволтаични централи в съсобствен имот от различни съсобственици не означава във всички случаи, че е налице изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията от 07.12.2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагате на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на селските райони. Административният съд София - град правилно е констатирал, че целта на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и съгласно приложимата наредба, е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в тях. В конкретния случай трите отделни фотоволтаични централи биха произвеждали повече енергия и биха създали повече работни места, с което се насърчава и предприемачеството в съответния селски район. По отношение на втората хипотеза, визирана в нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/01.08.2008 г. за евентуална функционална несамостоятелност на проекта - в преписката липсват каквито и да е данни да са изследвани и обсъждани обстоятелствата относно изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различните проекти или установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР. В случая трите проекта са за различни обекти, всеки от които може да функционира самостоятелно и земята, върху която се изграждат централите вече е закупена, а по ПРСР не се финансират вече извършени разходи. Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че основанията за процесния отказ подлежат на съдебна проверка и не се отнасят до изключена от съдебен контрол целесъобразност. От тук Административният съд София - град е извел верен и обоснован извод за отмяна на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е върнал преписката със задължителни указания на административния орган, предвид естеството на акта и тъй като не са осъществени всички необходими административно-производстевни действия - проектът не е оценяван по критериите за оценка, предвидени в приложение № 6 във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29/01.08.2008 г. и не е разглеждан от експертна комисия по чл. 28 от същата наредба. По отношение възражението, развито в касационната жалба срещу присъденото адвокатско възнаграждение в полза на "Сънтина" ЕООД, решаващият съдебен състав счита също за неоснователно. В атакуваноо съдебно решение са изложени правилни мотиви относно размера и основанието на възнаграждението - по делото е приет като доказателство и неоспорен от процесуалния представител на ДФ"Земеделие" договор за процесуално представителство от 27.09.2010 г., в който е вписан размера на договореното възнаграждение - 13334 лв. и в раздел IV, т. 4.1. изрично е отразено, че това възнаграждение се изплаща в брой при сключване на договора и самият договор представлява разписка за получаването му. В този смисъл са и представените пред касационната инстанция платежни документи за авансово внесен данък върху възнаграждението по визирания договор за процесуално представителство. При това положение следва да се приеме, че първоинстанционният съд точно е преценил, че са налице доказателства за дейстивтелно направени по делото разноски, размерът на които не е оспорен и не е направено своевременно възражение с оглед намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се има предвид, че разноските в атакуваното решение са присъдени на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК, в който текст не е регламентирано редуциране на размера на адвокатското възнаграждение, за разлика от нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, която урежда присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От значение е и обстоятелството, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не е несъответен на фактическата и правна сложност на делото и е съизмерим с размера на отказаната от касатора финансова помощ - 563180 лв. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли. От ответника по касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което искането му за присъждане на разноски също се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,