Решение № 5007 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2020 г.

Решение № 5007 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 323, ал. 1 ЗСВ. Образувано е по жалба на М. Т., от гр. София срещу решение по т. 3 от протокол № 30/1.09.2020 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което и е наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. Жалбоподателката твърди, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, при липса на форма и мотиви, при явна необоснованост, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В подробни писмени бележки към жалбата развива своите съображения. Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) чрез юрисконсулт М. А. изразява становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет е образувано дисциплинарно дело № 17/2016 г. по описа на Висшия съдебен съвет във връзка с извършени от съдия М. Т. в качеството й на съдия в Софийски районен съд дисциплинарни нарушения. С решение № ВСС – 2346/18.02.2019 г. дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да приеме, че са извършени нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, за които на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ да бъде наложено наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат "намаляване на трудовото възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца. В заседанието на 2.04.2019 г. и преди него са направени и други предложения за наказания, но Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет след проведено гласуване не е постигнала мнозинство по предложенията, за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от 1 година", по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година" и по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка", въпреки че и в трите случая е приела наличие на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. С решение № 13743/16.10.2019 г. по адм. дело № 4685/2019 г. Върховният административен съд е отменил по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет, решенията на СК на ВСС по протокол 12 от заседанието, проведено на 2.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол по т. 2 от дневния ред относно изброените наказания. Върнал е преписката на дисциплинарнонаказващия орган за издаване на нов акт като е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че решенията са издадени от компетентен орган в съответствие с правомощията, които има по чл. 320, ал. 3 ЗСВ и при наличие на кворум. Резултатите от трите проведени гласувания за трите предложени наказания не са формирали мнозинство, съответно воля, магистратът да бъде наказан за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, което тричленният състав на Върховния административен съд е квалифицирал като неспазване на изискването за форма на акта и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Формираният отказ, съответно липса на воля на СК на ВСС да наложи дисциплинарно наказание на магистрата за извършено от обективна страна дисциплинарно нарушение съдът е приел като противоречие между мотивите и диспозитива на актовете на дисциплинарнонаказващия орган. Посочил е също, че от решенията на СК на ВСС е останало неясно дали при формирането им са били отчетени обективните и субективни фактори, които са били основателна причина или са допринесли за констатираното забавяне на постановените съдебни актове. Тричленният състав е приел, че констатираната незаконосъобразност на решенията на СК на ВСС по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК е детерминирала и неточно прилагане на материалноправните разпоредби, обуславяйки и несъответствие с целта на закона. Указал е на дисциплинарнонаказващия орган да продължи административното производство от излагане на фактическите и правни основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, като се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, съответно мотивите на приетото решение да съответстват на неговия диспозитив. Решение № 13743/16.10.2019 г. по адм. дело № 4685/2019 г. на Върховния административен съд е оставено в сила с решение № 9886/20.07.2020 г. по адм. дело № 534/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Видно е от доказателствата по дисциплинарно дело № 17/2016 г., че за проверявания период от страна на ИВСС, от месец април 2014 г. до месец април 2016 г. по 229 дела съдия М. Т. не е спазила предвидения в НПК срок за изготвяне на мотивите към постановените присъди и решения. При извършената допълнителна проверка на работата на съдията, проверяващият екип от ИВСС е констатирал, че към 1.09.2016 г. броят на забавените дела е намален до 124. Фактическите установявания на ИВСС, които са обективирани в акт за резултати изх. № Ж – 02 – 2/6.06.2016 г. и решение № Ж – 02 – 2/14.10.2016 г. на главния инспектор на ИВСС, са послужили като основание за изготвяне на предложение, на съдия М. Т. да бъде наложено наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Фактите по делото сочат, че по 26 дела забавянето е над 2 години, по 7 дела – над 1 година и 7 месеца, по 7 дела – над 1 година и 10 месеца, по 17 дела – 1 година и 9 месеца, по 12 дела – над 1 година и 8 месеца, по 17 дела – над 1 година и 9 месеца, 12 дела – над 1 година и 8 месеца, 17 дела – над 1 година и 7 месеца, 4 дела – над 1 година и 6 месеца, 9 дела – 1 година и 6 месеца, 10 дела – над 1 година и 5 месеца, 26 дела – над 1 година и 4 месеца, 11 дела – над 1 година и 3 месеца, 3 дела – 1 година и 1 месеца, а по останалите дела забавянето е от 1 месец до 1 година. СК на ВСС е изпълнила указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 13743/16.10.2019 г. по адм. дело № 4685/2019 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 9886/20.07.2020 г. по адм. дело № 534/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че оспореният от нея акт е издаден от некомпетентен орган. Материалноправната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган е налична към датата на издаване на оспореното решение съгласно чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗСВ и е била съобразена от съда в развилото се предходно съдебно производство, решението по което е задължително за органа, страните по спора и настоящият съдебен състав (чл. 177, ал. 1 АПК). Променената компетентност на органа, включваща възможността за налагане и наказанието "забележка", цели оптимизиране на дисциплинарното производство, разширявайки границите на упражняваната от СК на ВСС дискреция. Издаденият дисциплинарнонаказващ акт е от орган в рамките на законово уредените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство. Спазена е нормативно предвидената писмена форма за валидност. Налице са мотиви, изложени в акт на дисциплинарния състав и съображения, изказани от членове на състава на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на проведеното заседание на 01.09.2020 г. и в предходни заседания, на които е било обсъждано вмененото на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат нарушение. Не са налице претендираните от жалбоподателката съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради неизслушването й на заседанието от 1.09.2020 г., с което според нея е нарушено правото й на защита. В хода на дисциплинарното производство съдия М. Т. е реализирала правото си на защита, като е представила писмено възражение, била е изслушана от дисциплинарния състав, представила е доказателства, направила е доказателствени искания въз основа на които са били изискани и представени справки, писмо и други писмени доказателства, приобщени в преписката по дисциплинарното дело. В проведеното на 26.02.2019 г. заседание на СК на ВСС е бил изслушан представител на съдия Т., като същата е депозирала писмена защита във връзка с направените предложения за налагане на по-тежки дисциплинарни наказания. С решение № 13743/16.10.2019 г. по адм. дело № 4685/2019 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 9886/20.07.2020 г. по адм. дело № 534/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия съдебните състави изрично са посочили, че административното производство следва да продължи от процесуалното действие по налагане на дисциплинарното наказание. Задължили са органа да изложи фактически и правни основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, като вземе предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя. Обърнали са внимание мотивите на приетото решение да съответстват на неговия диспозитив. Съгласно посочените съдебни решения извършените до този момент административнопроизводствени действия запазват своята сила и предвид факта, че липсват нови обстоятелства, касаещи релевантните за дисциплинарното производство факти законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган не е пристъпил към изслушването на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, което действие съгласно чл. 313, ал. 1 ЗСВ е предхождащо действията по налагането на дисциплинарното наказание и е било извършено в предходните фази на административния процес. В рамките на зачетените от Върховния административен съд в дисциплинарното производство процесуални действия, привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат е имал възможността да изрази становището си по всички релевантни обстоятелства, които СК на ВСС е съобразявала, решавайки въпросите за дисциплинарната отговорност. Установените в хода на дисциплинарното производство факти сочат, че за периода април 2014 г. до месец април 2016 г. по 229 дела съдия М. Т. не е спазила предвидения в НПК срок за изготвяне на мотивите към постановените присъди и решения. Налице е системност при неспазване на процесуалните срокове, като е отчетена индивидуалната натовареност на съдията и нейната висока професионална подготовка. Съгласно чл. 210, т. 1 и т. 3 ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, като при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. За наказателни дела от общ характер и за частни наказателни дела (първоинстанционни и въззивни) приложение намират сроковете по чл. 22, ал. 1 и 3 НПК, а за касационните административнонаказателни дела е приложимо правилото по чл. 127, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК са инструктивни, но по аргумент от чл. 12, ал. 2 ЗСВ съдията следва да изготвя своите актове в рамките на времево обоснования и разумен период от време. Задължението за изготвяне на мотивите към съдебния акт и след изтичането на тези срокове е проявление на правораздавателната функция, която съдилищата изпълняват по силата на чл. 119 от Конституцията на Република България и е необходимо да бъде извършвано в разумен срок. Константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно "разумния срок", в който делото да се реши, установява, че този срок може да бъде свързан както със срока за изготвяне на съдебния акт, така и с цялостното времетраене на съдебното производство. Този срок по същество съответства на правото на гражданите и организациите да получат правосъдие в разумен интервал от време на основание чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Във всички случаи разумността на времетраенето на производството, включително и изготвянето на съдебните актове, трябва да се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, които са относими, както към сложността на случая, така и досежно обема, и характера на дължимите правни действия от решаващия орган или поведението на страните ( В този смисъл виж решения по делото "Димитров и Ханъмов" срещу България, "Рутен" срещу Холандия, "Андрючи" срещу Италия, "Китов" срещу България, "Джангозов" срещу България и др.). Дисциплинарната отговорност към забавящия своите актове магистрат е една от формите за защита правата на гражданите на процес в "разумен срок". Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултат. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. Вмененото нарушение на съдия М. Т. е по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ за системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони. То е различно по фактически състав от нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ (действие или бездействие, което неоправдано забавя производството) и чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ (неизпълнение на служебни задължения). Нормативната уредба, касаеща правонарушенията във връзка с неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони използва термините "еднократност", "повторност" и "системност", които предполагат различното им определяне. Системността, изключва еднократността и повторността на правонарушението, от което се прави извод, че системност е налице при минимум три случая на нарушения, в т. ч. и от дисциплинарен характер. В съдебната практика се приема също, че за да е налице системност на деянието по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е необходимо същото да е извършвано редовно, постоянно, за значителна (три или повече) част от актовете, които магистратът постановява. В случая, при наличие на неспазени срокове по чл. 308, ал. 2 НПК, за изписване на мотивите към присъдите и решенията по 229 дела, деянието на жалбоподателката законосъобразно е прието за съставомерно по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, поради наличие на "системност". В този смисъл са и решаващите мотиви по решение № 13743/16.10.2019 г. по адм. дело № 4685/2019 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 9886/20.07.2020 г. по адм. дело № 534/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, с които дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да се съобрази. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. С дисциплинарното наказание се цели постигане на индивидуална и генерална превенция, при точно отчитане на многобройните смекчаващи и утежняващи обстоятелства. Целта е да бъде мобилизиран магистратът, проявяващ системно забавяне при изготвянето на съдебните актове. При налагането на наказанието като смекчаващи обстоятелства са отчетени отличната професионална подготовка на магистрата, значителния опит и познания в правната материя, с която работи, голямата натовареност на съдилищата, в които е разгледал процесните дела, личната натовареност за двугодишния период на осъщественото нарушение, а като отегчаващи такива - многобройните и системни през годините забавяния на изготвянето на съдебни актове по разгледаните съдебните производства. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е реализирала своите дискреционни правомощия по чл. 320, ал. 3 от Закона за съдебната власт, налагайки най-лекото предвидено в закона наказание, отчитайки явен превес на смекчаващите вината обстоятелства при извършване на дисциплинарното нарушение. При определяне на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващия орган се е съобразил със задължителните указания на съда и е спазил принципа за съразмерност. По изложените съображения оспорването срещу решение по т. 3 от протокол № 30/1.09.2020 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Актът предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение