Решение № 12033 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2014 г.

Решение № 12033 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13365/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Арт Ком Хаус ЕООД гр. Силистра, представлявано от управителя Ивелин Атанасов Ников против решение № 2010 от 10.09.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по адм. дело № 1637/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 191305170/20.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение 168/07.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място касаторът посочва, че част от мотивите на първоинстанционния съд са изцяло неотносими към предмета на делото и на събраните доказателства. Твърди, че е доказал изпълнението на услугата от Юнион Техникс ЕООД и предоставянето й от Арт Ком Хаус ЕООД на възложителя Демакс АД, както и предпоставките по чл. 68, чл. 69, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на Арт Ком Хаус ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 22040 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 09., м. 10. и м. 11.2009 г. и м. 01. и м. 02.2010 г., по фактури, издадени от Юнион Техникс ЕООД. Предмет на доставките са разработка, внедряване на софтуер и обучение съгласно договор от 18.06.2009 г. и протокол от 18.09.2009 г., както и плащания съгласно раздел II, т. 3 по същия договор във връзка с ежемесечна корекция на разработения софтуер и ежемесечна профилактика в зависимост от възникналата в процеса на работата му необходимост. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по силата на чл. 68 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит следва да са изпълнени две условия: стоките да са били доставени или услугите - извършени и задълженото лице да разполага с данъчен документ. По отношение на разглеждания случай, съдът е направил извод, че не е изпълнено първото условие - не е доказано по безспорен начин изпълнението на услугите по разработване на софтуер за управление на складово пространство от Юнион техникс ЕООД. В тази връзка съдът е възприел мотивите от решението на директора на дирекция ОДОП град Варна за житейски алогично обяснение на ревизирания субект за наемане на подизпълнител по телефона, по препоръка на познат, без допълнителни проучвания за квалификацията му и дори без идентификация на лицето. Липсата на доставки на услуги е мотивирана и с непредставянето на доказателства за възложено конкретно задание с конкретни параметри и технически изпитвания на готовия продукт с отчетно изпълнение на изискваните параметри и годност за ползване, както и с липсата на доказателства за плащане по фактурите, предвид констатацията, че издадените фискални бонове са от нерегистриран ЕКАФП. В мотивите на решението са посочени и констатациите на органите по приходите, че към датата на доставките Юнион техникс ЕООД няма назначени по трудов договор програмисти. Решението е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В мотивите на решението съдът е посочил, че жалбоподателят се позовава на писмени доказателства събрани при първоначалното и новото разглеждане на делото и на изслушани две съдебно-технически експертизи и на съдебно-счетоводна експертиза. Така изложеното е в противоречие с факта, че производството по адм. д. № 1637/2014 г. не е по чл. 226 АПК и с обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство не са събирани заключения на вещи лица. От друга страна така изложените мотиви не кореспондират с изводите на съда за липса реално извършени услуги. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че извършването на услугите не е доказано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при преценката за изпълнение на условията за възникване и признаване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че процесните фактури са издадени от Юнион Техникс ЕООД в изпълнение на договор от 18.06.2009 г. за разработка, внедряване, обучение и абонаментно поддържане на софтуер за управление на складово стопанство на фирма Демакс АД, гр. София, кв. Горубляне. С протокол от 18.09.2009 г., подписан от страните по договора е удостоверено изграждането на системата за управление и обучението на 35 човека от персонала на Демакс АД. По делото няма спор, че софтуерът е разработен и внедрен при възложителя Демакс АД и че се използва в печатницата към момента на извършената от органите по приходите насрещна проверка. Установено е също и участието на подизпълнителя при извършването на услугите. В тази връзка при насрещната проверка на Демакс АД е констатирано, че внедряването на системата и обучението на персонала е извършено от представител на Арт Ком Хаус - Васил Лозанов. Основателно е възражението в касационната жалба, че това лице е управител на Юнион Техникс ЕООД. Обстоятелството, че фактурираната услуга е налице е констатирано и в ревизионния доклад, като от органите по приходите се твърди единствено, че действителният доставчик не е посочен във фактурата. При тези фактически данни ирелевантни за предмета на спора са преддоговорните отношения между ревизираното лице и подизпълнителя и по-конкретно по какъв начин е осъществена връзката между тях за сключване на договора - по телефон или по друг начин. Такива са и обстоятелствата по какъв начин е организирана комуникацията между страните във връзка с изпълнението на услугите - чрез обществен транспорт или чрез куриер, чрез използването на флаш памети или по др. начин. От значение за възникването на правото на данъчен кредит е изпълнението на сключения договор за внедряване на софтуер и обучение на персонал. В случая тези обстоятелства са установени в хода на ревизията, в това число и участието на управителя на дружеството - подизпълнител при извършване на услугата в полза на крайния получател Демакс АД. От изложеното следва, че от ревизираното лице са установени предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. В това отношение са основателни възраженията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е възприел мотивите в решението на директора на дирекция ОДОП град Варна, без да обсъди възраженията и доводите на жалбоподателя във връзка с наличните по делото доказателства. При тези доказателства, липсата на наети по трудов договор програмисти от подизпълнителя не може да се приеме като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит (арг. от решението на СЕС по дело С-324/11). Цитираното в решението на директора на дирекция ОДОП гр. Варна решение № 16198 от 05.12.2013 г. на ВАС, по адм. д. 5165/2013 г. е неотносимо към предмета на процесния спор, тъй като касае доставки на СМР услуги от Юнион Техникс ЕООД, чието изпълнение не е установено на място. В случая отказът на правото на приспадане е мотивиран с липсата на доказателства за реалното извършване на услуги, не и с установени от органите по приходите обективни данни за наличие на измама или данни, че ревизираното дружество е знаело или е могло да знае, че доставката, от която претендира право на приспадане е част от тази измама. Съгласно решението на СЕС по дело С-18/13, само при установяването на тези условия, Директива 2006/112/ЕО не допуска приспадане на ДДС, в случаите, в които въпреки, че е доставена, услугата не е извършена от доставчика, поради това, че последният не е разполагал с персонал или не е отразил в счетоводството си разходи във връзка с извършването й. В случая твърденията в ревизионния доклад, че Арт Ком Хаус ЕООД съзнателно е участвало в недействителна сделка, са недоказани. Липсата на годни доказателства за плащане по фактурите, също не може да обоснове отказ на правото на данъчен кредит, тъй като настъпването на данъчно събитие се определя в случая от хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС - към момента на извършване на услугите по протокол 18.09.2009 г. и в хипотезата на периодично задължение за ежемесечна поддръжка съгласно т. 3, раздел II от договора, при която данъкът е изискуем към момента, в който плащането е станало дължимо съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС. За пълнота на изложеното и предвид констатациите в ревизионния акт, че част от фактурите са издадени след дерегистрацията по ЗДДС на Юнион Техник ЕООД на 27.11.2009 г., следва да се посочи, че при доказани материалноправни условия, неизпълнението на това формално изискване не е пречка за надлежното упражняване на данъчен кредит /в този смисъл решения на на СЕС по дело С-385/09, т. 50, по дело С-273/11, т. 60/. Начисляването на данъка също не е елемент от фактическия състав по чл. 68 и сл. ЗДДС, поради което неотразяването на фактурите в справката-декларация и дневника за продажби на доставчика, не променя горните изводи за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт. При този изход на спора разноски се дължат на Арт Ком Хаус ЕООД, но не следва да се присъждат, тъй като дружеството не е направило искане за това и пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,