Решение № 12356 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2018 г.

Решение № 12356 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Алиева от [населено място] за отмяна на определение № 3031 от 12.03.2018 г. постановено по адм. дело № 2310/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение № 8419 от 04.12.2017 г. постановено по адм. дело № 11815/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Молителката твърди, че тричленният състав на ВАС не е съобразил обстоятелствата по жалбата, писмените доказателства и факти при решаване на делото, като неправилно е приел, че не са отстранени нередностите по жалбата й. Според Алиева с тези си действия съдът е преградил пътят й на защита. Иска се определението да бъде отменено. Ответникът по молбата за отмяна – Комисия за защита от дискриминацията(КЗД) не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С определение № 8419 от 04.12.2017 г. постановено по адм. дело № 11815/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в производство по реда на чл. 197- 202 АПК, е отхвърлена жалбата на А. Алиева против решение № 318 от 18.09.2017 г. постановено по преписка № 128/2017 г. на КЗД. С определение № 3031 от 12.03.2018 г. постановено по адм. дело № 2310/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, съдът е оставил в сила обжалваното определение, като е приел, че правилно съдът е приел, че нито в първоначалната жалба, нито в последващите молби до административния орган, А. Алиева е посочила факти и обстоятелства, от които КЗД да може да очертае предмета на проверка за упражнено пряко или косвено неравно третиране на определени лица, с оглед осигуряване правото им на защита. Споделено е и заключението на АССГ за погасяване по давност на оплакванията на Алиева за извършване на дискриминационни действия спрямо нея от директора на ОП "Екопрогрес" - Хасково. В настоящото производство, към искането за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Като основание на искането за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК. Цитираната от молителката разпоредба на която основава искането си гласи, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение (определение), което противоречи на решението (определението), чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока не са представени. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В настоящия случай молителката не е посочила друго конкретно основание от визираните в разпоредбата на чл. 239 АПК с изключение на това чл. 239, т. 4, АПК, (което не кореспондира с твърденията й, нито са посочени доказателства в тази насока) поради което съдът разглеждайки искането на всички основанията в чл. 239, т. 1 - т. 6 АПК, приема за установено следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК решението (определението) подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираното основание не е налице, тъй като в искането на отмяна не се сочат нови обстоятелства и не се представят доказателства. Нормата на чл. 239, т. 2 АПК регламентира отмяна на влязло в сила решение (определение), когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Към искането за отмяна не са приложени доказателства, установяващи наличието на хипотезите на цитираната правна норма. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение (определение), изискващо актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, като доказателства в тази насока не са представени. А. Алиева е участвала в съдебното производство по оспорване на решението на КЗД, поради което не е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. Към искането за отмяна не е приложено и решение на Европейския съд за защита на правата на човека, поради което не е налице и основанието по чл. 239, т. 6 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият петчленен състав намира, че не са налице основания за отмяна на определението постановено от тричленния състав на ВАС, поради което искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия