Решение № 3264 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. Р. Й. срещу решение 12800 от 25.07.2024 г. по адм.д. 9112/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу наложената от "Контрольор автомобилен транспорт и шофьор" в ЦГМ ЕАД, на 14.09.2023 г. принудителна административна мярка принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на паркирано МПС л.а. марка Мерцедес , модел Ес-клас , с рег. [рег. номер]. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът приел като достоверни показанията на разпитания свидетел Б., без да анализира предоставената от свидетеля информация. Видно от протокол от съдебно заседание от 08.03.2024 г. свидетелят е заявил, че автомобилът е бил на площадка, която се намира извън уличното пространство. При зададен въпрос, след предявяване на скица на района, Както посочихте на снимката, на дясно където е бил автомобила, на Т-образното има ли там табела, която да посочва, че е Зелена зона"? , свидетелят отговорил, че там няма обозначителна табела за това, че пространството попада в обхвата на зелена зона, с оглед на което жалбоподателят счита, че МПС не е било паркирано в зона за почасово платено паркиране. Съгласно нормата на чл. 62 от НОДТСО началото и краят на действие на зоните за паркиране в режим на почасово платено паркиране се сигнализират с пътни знаци и табели, Счита, че в настоящия случай липсва такава сигнализация. Неправилно съдът приел, че процесният автомобил е бил паркиран на улица Огражден, тъй като улица Огражден е съседна на улица [улица], на която улица е бил паркиран автомобила. От копието от личната карта e видно, че е адресно регистриран на улица [улица].Приложен е по делото снимков материал, от който е видно, че автомобилите са били паркирани пред входа на блока, зад ресторант Рич . След справка в кадастралния регистър на Столична община се установило, че парцелът, на който е бил паркиран автомобила е общинска земя, която е отредена за строителство и представлява Детска площадка , а не паркинг. В тази връзка на съда са представени писмени доказателства, от които е видно, че в хода на съдебно заседание по друго дело между същите страни е разпитан свидетел, който заявява, че в детската площадка на пакираните автомобили, инспектори от ЦГМ издават фишове, както и че там скоби не поставят, тъй като нарушението е различно. В тази връзка счита, че неправилно е бил санкциониран по посочения ред, чрез поставяне на скоба. Св. Б., заявил, че самото пространство, където е бил паркиран автомобила не е разграфено. Счита, че наложената принудителна административна мярка е недопустима, тъй като е наложена от капиталово търговско дружество, а не от държавен орган. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор. Излага, че мярката се прилага не от дружество, а от служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт , действащ в качеството на административен орган, съобразно Наредба за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, Заповед СОА18-РД-95-578/26.11.2021г. на Кмета на CO с Приложение 1 към нея, Заповед СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на Кмета на CO и Решение 73 от 17.12.2015г. на СОС. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗДвП - в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал.3 на чл. 99 от ЗДвП таксата за паркиране се определя от общинския съвет. В чл.167, ал.2, т.1 и т.2 ЗДвП е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. АССГ преценил правилно, че ответникът по делото, в качеството на административен орган, извършва дейността си в изпълнение на Заповед СОА18-РД-95-454/03.08.2018г. на Кмета на CO, Заповед СОА21-РД-95-578/26.11.2021г. на Кмета на CO с Приложение 1 към нея и Решение 73 от 17.12.2015г. на СОС. Обстоятелство, че автомобилът е бил паркиран в задънена улица не променя факта, че на тази улица действа режим за платено паркиране Зелена зона и паркирането там е платено. АССГ правилно е възприел и анализирал приложената в административната преписка схема на знаковото стопанство и свидетелските показания в тази връзка/от която е видно наличието на табела, указваща начало на действие на зелена зона на ул. Черковна и на бул. Ситняково , което означава, че при спазване на правилата за движение, автомобилът на жалбоподателя е преминал през табела и знак, указващ режим на действие на Зелена зона и не е излязъл от зоната. Не е необходимо всяка отделна улица в рамките на нормативно определената територия Зелена зона да бъде изрично обозначавана и сигнализирана. Правилно съдът анализирал приложените снимки от прилагането на мярката, от които се установява, че мястото, където е паркирал автомобила си жалбоподателят на 14.09.2023 г. е същото, като това, за което сочи свидетелят Б., както и че се вижда още един паркирал автомобил и това е процесната улица. Видно от приетите по делото и анализирани от съда писма изх. СО23-ДИ11-4993-/2/ от 23.10.2023 г. по описа на Столична община /л. 113/, писмо изх. 12465/25.10.2023 г. на ЦГМ ЕАД, ведно със Схема на организация на движение и паркиране в режим на Зелена зона за процесния участък /116-117/ и писмо peг. 11949/2/24.04.2024 г. на ЦГМ ЕАД. [улица] е административен адрес на жилищна сграда, чиито входове не са от [улица], а западно откъм ул. Огражден, като в този смисъл [улица] не съществува. Междублоковото пространство е със статут частна общинска собственост. В режим на чл. 54 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община в процесния участък е въведен режим на платено паркиране на ППС Зелена зона . По делото не се твърди, че жалбоподателят е имал издаден винетен стикер за платено локално паркиране, поради което изложеният в касационната жалба аргумент за постоянния адрес на жалбоподателя по лична карта е неотносим към спора и към правилно възприетото от съда нарушение на паркиране в рамките на Зелена зона без заплащане. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че на 14.09.2023 г., в гр. София, жалбоподателят Т. Р. Й. паркирал лек автомобил марка Мерцедес , модел Ес-клас с рег. [рег. номер], на улица Огражден , попадаща в обхвата на Зелена зона . При осъществена проверка от служителите на Център за градска мобилност ЕАД е установено, че не е заплатена такса за зелена зона.В съставен протокол за блокирани автомобили от 14.09.2023 г.е отразено, че МПС- марка М-С , с рег. [рег. номер] в гр. София, ул. Огражден е заскобен в 09:21 часа. При установяване на нарушението и поставянето на скобата били изготвени цветни снимки, приложени по делото /л. 62-68/. На същата дата, след заплащане на глоба в размер на 30 лв., екип на ЦГМ ЕАД свалил скобата от автомобила в 10.05 ч.. Съдът анализирал показанията на свидетеля, че автомобилът бил паркиран в Зелена зона на ул. Огражден , на дясно от ул. Черковна на асфалтирана площадка, която не била разграфена за паркиране, от улица Черковна като се влиза се вижда поставен обозначителен знак за Зелена зона . Заявил още, че за да се спазят правилата за движение се влиза от ул. Черковна , за да се паркира на ул. Огражден и че и друг път е глобявал автомобили в този участък, които са нямали годишни винетки по местодомуване и автомобили без СМС-си. Съдът приел, че не са представени доказателства за твърдението на жалбоподателя, че автомобилът е бил паркиран на улица [улица], в бивша детска площадка. Видно от приложения снимков материал, процесният автомобил е паркиран непосредствено на асфалтирана площадка. От представените от същия цветни снимки /л. 9 и сл./ се установява, че мястото, където е паркирал автомобила си жалбоподателят на 14.09.2023 г. е същото, като това, за което сочи свидетелят Б., който заявява в своите показания, че на снимката на стр. 62 се вижда още един автомобил /видно и от снимката на л. 62 от делото, че има още един автомобил/ и това е ул. Огражден . От писма изх. СО23-ДИ11-4993-/2/ от 23.10.2023 г. по описа на Столична община /л. 113/, писмо изх. 12465/25.10.2023 г. на ЦГМ ЕАД, ведно със Схема на организация на движение и паркиране в режим на Зелена зона за процесния участък /116-117/ и писмо рег. 11949/2/24.04.2024 г. на ЦГМ ЕАД, недоказано от страна на жалбоподателя е обстоятелството, че улица [улица] съществува като самостоятелна и различна от улица [улица]. Съгласно първото писмо пространството пред блока откъм [улица] е част от уличната мрежа и представлява тясна пешеходна пътека, минаваща непосредствено покрай блока и зелена площ между пътеката и платното публична общинска собственост, а на отсрещната страна на [улица] /срещу блока/ има тротоар публична общинска собственост. А съгласно третото писмо ул. [улица] е административен адрес на жилищна сграда, чиито входове не са от [улица], а западно откъм ул. Огражден , като в този смисъл [улица] не съществува. Междублоковото пространство е със статут частна общинска собственост. В режим на чл. 54 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община в процесния участък е въведен режим на платено паркиране на ППС Зелена зона . От доказателствената съвкупност установил, че ул. Огражден към момента, когато е бил паркиран автомобилът попада в границите на зелена зона . По делото се установява, че има поставена табела, указваща началото на платеното паркиране, на ул. Черковна и на бул. Ситняково /л. 117 и л. 135 по делото/. От приложената схема по делото се установява, че за да се влезе по указания от закона ред на ул. Огражден , единственият възможен начин е през ул. Черковна , на който ъгъл всъщност е поставена табела за платено паркиране. Решението е правилно. Съгласно чл. 99 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 55, ал. 6 ППЗДП пътни знаци Д13 и Д14 се поставят на входовете и изходите на територията, на която е валидно действието на изобразения пътен знак. Както е посочено в писмото на ЦГМ от 09.02.2024 г. съгласно електронната система ГИС процесният участък е частна общинска собственост, предназначен за жилищно строителство, ресторант и трафопост. Не фигурира предназначение детска площадка. Жалбоподателят е посочил в жалбата си до съда, че детската площадка, на която е бил паркирал е несъществуваща и площадката на която бил паркирал не е определена като паркинг. Жалбоподателят едностранно тълкува показанията на свидетеля Б.. Свидетелят, който е контрольор и е присъствал когато колегата му е поставил скоба, заявява, че са влезнали на ул. "Огражден" от ул. "Черковна". Проверили автомобилите и само за този автомобил към този момент не е имало плащане, всички други са били домуващи или със СМС -си. Като се влезе по ул. "Огражден" излиза се в ляво, на дясно също е имало паркирани автомобили, зад ресторант Рич, които са били домуващи и два автомобила с СМС -си, а само за този автомобил е нямало плащане, зад ресторант Рич е бил автомобила, на площадка, до него е имало друг автомобил. На снимката е ул. "Огражден", автомобила са го заключили от дясно на ул. "Черковна", не е бил на пътното платно. От ул. "Черковна" като се влиза има знак, че е Зелена зона. Свидетелят е посочил, че има табела като се влиза от ул. "Черковна", което означава, че навсякъде е платено паркирането, пространството не е разграфено, но и улицата не е разграфена, площадката е асфалтирана и е част от уличната мрежа след като е асфалтирана. Автомобилът е бил на ул. "Огражден", [улица] е от другата страна на блока. Видно от схемата за организация на движението в границите на подзона 35 от зоните за почасово паркиране попада и [улица]. От събраните доказателства е установено, че автомобилът е бил паркиран в обхвата на Зелена зона, на ул. "Огражден" от дясно, не на уличното платно, но на асфалтирана площадка до уличното платно, зад ресторант Рич, която не е детска площадка, поради което правилно е прието, че е платена зона. Обстоятелството, че не е поставена пътна маркировка не означава, че не е платена зона. С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение