Решение № 15013 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2013 г.

Решение № 15013 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Водстрой Пловдив" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против решение № 1/11.01.2013 г. по адм. д. № 727/2012 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 16251100066/16.05.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 662/19.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, за отказано на дружеството право на възстановяване ДДС за данъчен период м. 11.2009 г., в общ размер от 48 260, 71 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, по фактури, издадени от: "Благоев 2008" ЕООД, "Майстор пол" ЕООД, "Георгиев трейд 2009" ЕООД, "Евро топ комерс" ЕООД, "Ремонт инфраструктура" ЕООД и "Металстрой бизнес груп" ЕООД, с предмет-различни строителни материали, и е присъдено в полза на Дирекция ОУИ-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 524, 13 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноските. В съдебно заседание касаторът е представляван от адв. Хаджиева, която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски, по представен списък на разноските. Ответникът-директорът на Дирекция, сега с променено наименование - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП, в представена писмена защита от процесуалния представител юрк. Стоев, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, като излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА за отказано право на възстановяване на ДДС за данъчен период м. 11.2009 г., поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 ЗДДС по фактури от доставчиците: "Благоев 2008" ЕООД, "Майстор пол" ЕООД, "Георгиев трейд 2009" ЕООД, "Евро топ комерс" ЕООД, "Ремонт инфраструктура" ЕООД и "Металстрой бизнес груп" ЕООД, с предмет-строителни материали. За да приеме РА за законосъобразен и за отхвърли жалбата срещу него, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал в хода на съдебното производство реалното извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По възраженията в писмените бележки от законния представител на дружеството и сочената практика на Съда на Европейския съюз, съдът е обосновал изводи за неоснователност и неотносимост към правния спор на цитираните решения на СЕС, тъй като отказът не е поради данъчна измама, а оспорена реалност на доставките. Според съда, при реално осъществени доставки биха се намирали достатъчно годни доказателства само у получателя на доставката, с които същият би могъл да докаже тяхното реално извършване, поради което съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че доказването е затруднено от факта, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им за кореспонденция. Правилно е посочено в обжалвания акт, че изводът на реализиращия екип е направен след комплексно изследване на всички относими към процесните доставки обстоятелства и установената липса на реални доставки не се извежда единствено от факта, че доставчиците не са могли да бъдат открити на адресите за кореспонденция. Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството, ревизиращият орган по приходите, след извършени насрещни проверки на посочените доставчици и от обясненията на ревизираното лице, е обосновал извод, че процесните фактури, издадени от дружествата доставчици "Благоев 2008" ЕООД, "Майстор пол" ЕООД, "Георгиев трейд 2009 " ЕООД, "Евро топ комерс" ЕООД, "Ремонт инфраструктура" ЕООД и "Металстрой бизнес груп" ЕООД, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки. Във връзка с така констатираните факти органът по приходите е приел, че не са налице доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 от същия закон, следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 48 260. 71 лева. Спорно между страните е обстоятелството, извършени ли са реално доставки на посочените в оспорените фактури стоки. В жалбата, в хода на съдебното производство и в писмената си защита по съществото на спора, жалбоподателят е изложил доводи за обосноваване твърдението си, че доставките са реално осъществени, включително и позовавайки се на приетата по делото ССчЕ, установяваща редовна счетоводна отчетност на дружеството-жалбоподател, показания на разпитан по делото свидетел - Атанас Бушев, управител на склад, приемо-предавателни протоколи, доказателства за заприходяване на стоката. В касационната жалба се поддържат същите възражения, свързани с доказателства и доказателствени средства, приети по делото, които според касатора, обсъдени в съвкупност, установяват реалност на доставените строителни материали. В касационната жалба също се поддържа приложимост на решението от 12 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, което според касатора е при сходна фактическа обстановка и заключението на съда е в потвърждение на практиката на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, а е допустимо при доказано въз основа на обективни данни, че сделката, с която се обосновава право на данъчен кредит е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата доставки. Настоящата инстанция намира сочените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, за неоснователни. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква единствено при наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По аргумент от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на данъчно-задълженото лице и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, в тежест на носителя на това право е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването и упражняването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението по сключени договори, а изпълнението на поетото задължение, като по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки имащи за предмет родово определени вещи, настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява чрез предаване. Това предполага доказване на предаването на вещите по доставката. Касаторът не е провел успешно главно пълно доказване за предаването на стоките по фактурите. Издаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводните документи - СД и ДП, не е достатъчно, за да се установи осъществяването на отразените във фактурите доставки на стока. Необходимо е да се установи обективността на извършените доставки. За установяване действителността на доставките по фактурите, следва да са налице безспорни данни за заприходяване на стоките при доставчика, складирането и съхранението им, транспортирането им до получателя, осчетоводяване на съпътстващи доставките разходи за транспорт и труд, свързан с товаро-разтоварни дейности. Липсата на редовно водено счетоводство от страна на доставчиците, не дава възможност на органа по приходите да установи наличие на материали от вида на фактурираните при доставчиците, начинът на индивидуализирането или физическото им предаване, движението на тези материали, транспортиране, товарене, разтоварване, съхранение и наличието на необходимите документи, доказващи осъществяването на тези действия, както и свързаните с това необходима кадрова и материално-техническа обезпеченост на извършването им. Събраните документи в хода на ревизията не доказват реалното извършване на доставката на стоката - различни по вид и значителни по количество строителни материали, чиято доставка предполага наличие на складова база и съответния транспорт от прекия доставчик. Такива доказателства не са ангажирани и от жалбоподателя в хода на административното и съдебно оспорване на РА. За да бъде налице доставка на стоки, на първо място е необходимо да има наличие на такива стоки при доставчиците. Именно в тази връзка, ненамирането на доставчиците от органа по приходите при извършените насрещни проверки, не дава възможност за установяване на относими към спора обстоятелства. Според обясненията от ревизираното лице, транспорта е бил за сметка на доставчиците, във връзка с което ревизиращият орган е направил справки за кадровата обезпеченост на доставчиците, както и справки до съответната областна дирекция на МВР, сектор "Пътна полиция" за представяне на информация за регистриране на името на доставчиците МПС. Подробно е изследвал регистрираните на името на доставчиците фискални устройства, с които са отразени плащанията по съответните фактури. Установено е, че на името на "Благоев 2008" ЕООД няма регистрирано никакво фискално устройство. По отношение на четирите броя фактури с доставчик "Майстор Пол" ООД е посочен начин на плащане в брой, като при ревизията са представени фискални бонове с вписано фискално устройство с индивидуален номер, каквото няма регистрирано на името на фирмата. Регистрираните пет фискални устройства на името на тази фирма са с различни индивидуализиращи данни от тези, посочени във фискалните бонове, придружаващи фактурите. За фактурите, издадени от "Георгиев трейд 2009" ЕООД не са представени документи за извършено плащане. Тъй като, според обясненията на ревизираното лице, доставките са осъществени за сметка на доставчиците, ревизиращият орган е установил, че за "Благоев 2008" ЕООД няма данни за регистрирани МПС, такива данни не са налице и за "Майстор Пол" ЕООД, "Евро топ комерс" ЕООД и за "Металстрой бизнесгруп" ЕООД. За "Георгиев трейд" ЕООД е получена справка, че има регистриран само един брой лек автомобил. Доказване начина на транспортиране на стоките по оспорените доставки не е осъществено, а това е съществено условие за доказване реалното осъществяване на доставките. Констатациите на органа по приходите не са опровергани и с приетата съдебно-икономическа експертиза, която е давала отговори въпроси, свързани с счетоводството единствено на жалбоподателя, но не и на доставчиците. И с приетата ССчЕ не се опровергава констатираното обстоятелство, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им, че няма данни за редовно водено счетоводство от тях, че не е установено те да са разполагали със стоката от вида на фактурираната, че не е установен начина на съхранение, транспортиране, не са налице доказателства за съпътстващи доставките разходи, за наличие на кадрова и техническа обезпеченост за реалното извършени на доставките на описаните в процесните фактури стоки. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е доказал в хода на съдебното производство реалното извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което отказът за приспадане на данъчен кредит по описаните фактури в размера, посочен в ревизионния акт, е законосъобразен. Правилни са и мотивите на съда, съдържащи отговор по направените твърдения за приложима практика на Съда на Европейския съюз. Цитираното и в касационната жалба решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неотносимо към правния спор, тъй като отказът по процесния РА не е обосноваван с наличие на данъчна измама, за да се обсъжда добросъвестността на получателя по доставките, който счита, че е неправилно санкциониран с отказ на право на ДК, поради нарушения или недобросъвестност на доставчиците си. В конкретния случай, доказването реалността на доставките от страна на жалбоподателя е възможно с представяне на доказателства за относимите обстоятелства, които той следва също да притежава още към момента на доставките, а не да установява единствено при извършена ревизия, поради което неоснователно е възражението му, че доказването е затруднено от факта, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им за кореспонденция. При реално осъществени доставки биха се намирали достатъчно годни доказателства само у получателя на доставката, с които същият би могъл да докаже тяхното реално извършване. В оспорения РА изводите на ревизиращия екип са направени след комплексно изследване на всички относими към процесните доставки обстоятелства и установената липса на реални доставки не се извежда единствено от факта, че доставчиците не са могли да бъдат открити на адресите им за кореспонденция. Правилно съдът е мотивирал решението си с изводи, че обжалвания ревизионен акт е законосъобразен. Фактическите констатации в него съответстват на събраните в хода на ревизията доказателства и същите не са опровергани в проведеното съдебно производство, поради което жалбата срещу РА е правилно отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение