Решение № 9404 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2016 г.

Решение № 9404 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. Д. Г., против решение № 834 от 13.06.2016 г. по адм. д. № 114/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-010-6500/13876/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върната административната преписка на органа за ново разглеждане на заявление УИН 01/070613/08254 за кампания 2013 на И. Н. Б., както и е осъден ДФЗ да заплати разноски по делото в размер на 10 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че УП е издадено в изпълнение на решение № 13329 от 09.12.2015 на Върховния административен съд по адм. дело № 6790/2015 г., с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-010- 6500/13876 от 12.08.2014 г. на ДФЗ, както и в резултат на повторно извършените административни проверки и в съответствие с указанията на ВАС и приетата по делото СТЕ. Иска, да се отмени обжалваното решение и се остави в сила оспорения административен акт. Ответникът - И. Н. Б. от гр. Р., с писмено отговор от пълномощник адв. Стойкова и в съдебно заседание чрез адв. Рашев, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че е постановено при изпълнение задълженията по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК /вр. чл. 144 АПК/ и точно приложена относимата материалноправна уредба, при което са съобразени и мотивите на решение № 13329/09.12.2015 г. по адм. д. № 6790/2015 г. на ВАС. И., че оспореното УП не е съобразено с отменителното решение на касационната инстанция и дадените в същото указания за съобразяване с констатациите на вещото лице относно размера на недопустимата за подпомагане площ, при което правилно да изчисли разликата между заявената и оторизираната част за всеки от трите парцела. Излага, че съдът е постановил оспореното решение при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се отхвърли. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 834 от 13.06.2016 г. по адм. д. № 1142016 г. на Административен съд - Б., е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-010-6500/13876/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върната административната преписка на органа за ново разглеждане на заявление УИН 01/070613/08254 за кампания 2013 на И. Н. Б., както и е осъден ДФЗ да заплати разноски по делото в размер на 10 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но отказа за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР 1 е издаден на основание чл. 43, ал. 3 ЗПЗП /без да са посочени конкретните основания за недопустимост на площите по т. 1-8/ - фактически за неподдържани площи в добро земеделско състояние съгласно Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г. ", за конкретно посочените БЗС. П. е, че органът не е съобразил дадените от ВАС указания с решението, както и обвързващия характер на мотивите на съдебното решение при повторното разглеждане на заявлението за подпомагане - чл. 173, ал. 2 АПК, както и не е съобразено експертното заключение при произнасянето с оспореното уведомително писмо, за което е указал съда. Съдът е приел, че органът не е съобразил указанията на съда в решението по чл. 173, ал. 2 АПК за повторно изчисляване на недопустимите площи за трите парцела, в т. ч. за БЗС 147-4-1 - 4.97 ха застъпване и 0.27 ха извън ПДЗС, респ. за определяне на процентното съотношение спрямо декларираната за подпомагане площ и едва тогава да постанови намален размер или пълен отказ за плащане по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че с решение № 13329 от 09.12.2015 г. по адм. дело № 6790/2015 г. на Върховния административен съд, е отменено решение № 484 от 7.04.2015 г. по адм. дело № 742/2014 г. на Административен съд - Б. и по същество е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13876 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като е върната преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за разглеждане при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е констатирано въз основа на приета СТЕ, че по неясни причини като недопустими - попадащи извън специализирания слой, в уведомителното писмо за БЗС 147-4-1 са определени 2.2 ха, макар да са установени само 0.27 ха, както и че в УП е неизяснена на разликата между декларираната и установена площ в последната колона № 7 от таблиците на застъпената площ в размер на 4.97 ха., която пряко рефлектира върху процента на наддеклариране и съответно върху санкционираната площ, поради което са дадени указания в този смисъл. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-010-6500/13876/15.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", е отказано повторно подпомагане по заявление УИН 01/070613/08254 по СЕПП, СНДП и НР1, като органът се е мотивирал, че за три от парцелите - БЗС 147-4-1, 451-2-1 и 453-6-1 са установени недопустими площи - 7.17 ха за БЗС 147-4-1, от които 0.27 ха - попадащи извън специализирания слой, 4.97 ха - застъпване, което не е отстранено и 1.93 ха - застъпване, за което кандидатът не е представил документи за правно основание за ползване; 0.06 ха за БЗС 451-2-1 - неподдържани площи в добро земеделско състояние съгласно специализирания слой, и 0.05 ха за БЗС 453-6-1 - неподдържани площи в добро земеделско състояние съгласно специализирания слой. За основание на отказа от подпомагане по СЕПП, СНДП и НР 1 е посочен чл. 43, ал. 3 ЗПЗП /без да са посочени конкретните основания за недопустимост на площите по т. 1-8/, а фактически за неподдържани площи в добро земеделско състояние съгласно Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г. " - 0.27 ха за БЗС 147-4-1, 0.06 ха за БЗС 451-2-1 и 0.05 ха за БЗС 453-6-1, и за двойно заявени площи - 4.97 ха и 1.93 ха за БЗС 147-4-1. Установено е, че по СТЕ, за която ВАС е указал на органа да съобрази направените констатации, че за БЗС 147-4-1 е потвърдено, че 4.97 ха са останали застъпени за земеделския стопанин след подаване на Декларация за изясняване на принадлежността, тъй като не е доказал ползването им с документ, а 2.20 ха попадат извън Специализирания слой, въпреки, че в писмо изх. № 94-2072/12.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните като попадащи извън слоя да са посочени 0.27 ха, а за БЗС 451-2-1 и БЗС 453-6-1 експертът е потвърдил недопустимите за подпомагане 0.06 ха и 0.05 ха, като неподдържани в добро земеделско състояние съгласно специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г. ". С процесното УП административният орган е определил за БЗС 147-4-1 застъпване от 4.97 ха и още 1.93 ха, които не са потвърдени по СТЕ, която следвало да бъде съобразена, като е следвало да съобрази това застъпване и установените като попадащи извън ПДЗС 0.27 ха, след което да определи разликата между декларирана и установена площ, респ. недопустимата за подпомагане площ. С УП административният орган е прибавил към двойно декларираните площи от БЗС 147-4-1 още 1.93 ха, които не са доказани като застъпени в заключението по СТЕ. При тези фактически установявания административният съд е приел, че в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК не е изпълнено указанието на ВАС за повторно изчисляване на недопустимите площи за трите парцела, в т. ч. за БЗС 147-4-1 - 4.97 ха застъпване и 0.27 ха извън ПДЗС, респ. за определяне на процентното съотношение спрямо декларираната за подпомагане площ и едва тогава да постанови намален размер или пълен отказ за плащане по чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Изложените фактически обстоятелства са обективни и въз основа на тях съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда за материална незаконосъобразност. Обективно е установено от съда, че административният орган в издаденото УП не е изпълнил указанията на съда, като бъде съобразено заключението на СТЕ, както и направените констатации в него по отношение несъответствие с установените наддекларирани площи и първоначално издаденото УП. Отново в УП за БЗС 147-4-1 е потвърдено, че 4.97 ха са останали застъпени за земеделския стопанин след подаване на Декларация за изясняване на принадлежността, тъй като не е доказал ползването им с документ, а 2.20 ха попадат извън Специализирания слой, въпреки, че в писмо изх. № 94-2072/12.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните като попадащи извън слоя да са посочени 0.27 ха, а за БЗС 451-2-1 и БЗС 453-6-1 експертът е потвърдил недопустимите за подпомагане 0.06 ха и 0.05 ха, като неподдържани в добро земеделско състояние съгласно специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г. ". Също така за още 1.93 ха е отразено застъпване, които не са потвърдени по СТЕ, която следвало да бъде съобразена, както и е следвало да се съобрази това застъпване и установените като попадащи извън ПДЗС 0.27 ха, след което да определи разликата между декларирана и установена площ, респ. недопустимата за подпомагане площ. При констатираното нарушение не е установен действителния размер на наддекларираните площи, респ. процентното отношение спрямо установената площ, което е от значение в съответствие с чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, за отказа или определяне на санкционираната площ, респ. за посочване на правното основание по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП за намаляване размера или за пълен отказ за плащане, като следва дасе посочат отделните основания, по които да възможно осъществяване на контрол за законосъобразност В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК когато съдът отмени административния акт и естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая с решение № 13329 от 09.12.2015 г. по адм. дело № 6790/2015 г. на Върховния административен съд, при условията на чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяната на УП, преписката е изпратена на административния орган за установяване на действителния размер на наддекларираните площи в съответствие със заключението на СТЕ, както и въз основа на това бъде определено процентното отношение на наддекларираната спрямо установената площ, което указание не е изпълнено от съда. Правилно административният съд е съобразил, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК за нищожност на административния акт, след като са дадени от съда указания, но не е предписан крайният резултат. Отнася се до неизпълнени указания, но не е до противоречие със съдебния акт. След връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени дадените указания за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин въз основа на констатациите по СТЕ, относими към определяне на наддекларираната площ за отделните БЗС и определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 1200 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2017 г. (л. 16 от касационното дело), което съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото и при липса на възражение от страна на касатора, като следва да бъде осъден ДФЗ да заплати на ответника. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение