Решение № 5531 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2012 г.

Решение № 5531 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 5448 от 16.10.2012 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 1626/2012 г. В жалбата е направено оплакване за неправилно приложение на материалния закон; необоснованост на решението и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Ответната страна - Атанас Хариев Кисьов, чрез процесуалния си представител - адв. Кръстева оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 005/4.01.2011 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", София, с която на осн. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Атанас Хариев Кисьов за длъжността - младши инспектор в Областен отдел "КД-ДАИ" - Смолян считано от 15.11.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган и при спазване на процедурата по атестиране, регламентирана в ЗДСл и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) (отм.), но мотивите, изложени от органа са лаконични, неконкретни и вътрешно противоречиви и не съответстват на дадената цифрова оценка. Не са посочени конкретни факти, въз основа на които са направени изводите за неприемливо изпълнение на длъжността, поради което съдът е приел, че е нарушен принципът, прогласен в чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА. Това нарушение квалифицирано от съда като липса на мотиви - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Кисьов е заемал длъжността младши инспектор в Областен отдел "КД-ДАИ" - Смолян. За периода 1.12.2010 - 30.11.2011 г. служителят е бил атестиран по реда на отменената НУРАСДА. По делото е приложен работен план, съгласуван между оценяващия ръководител и оценявания Кисьов; на 18.07.2011 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания от г.; на 21.11.2011 г. е проведена заключителна среща. Попълнен е съответният раздел за обща оценка. По всички конкретни критерии е поставена оценка 5 - неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от жалбоподателя на 30.11.2010 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, "съгласен съм". С процесната заповед № 005/4.01.2011 г. служебното правоотношение на Кисьов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Спорът по делото се свежда до въпроса дали са изложени конкретни фактически основания за издаване на заповедта, които да кореспондират на посочената като правно основание за издаване на акта разпоредба на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). Съгласно чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Той е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от Раздел III на Формуляра за оценка. Изискването на Наредбата за преценка въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства" при изготвянето на формуляра, не е изпълнено. Изложени са противоположни, понякога взаимно изключващи се преценки на оценяващия ръководител при оценката на изпълнението на служебните функции и задължения и работния план от страна на Кисьов за периода на оценяване. От приложения формуляр става ясно, че за периода 1.12.2010 - 18.07.2011 г. /проведената междинна среща/ Кисьов е "създал организация в работата си; своевременно и компетентно съдейства за изпълнение на програмата за система на управление на качеството; повишава уменията си...". За остатъка от периода до 30.11.2010 г. качеството на неговата работа се е влошило толкова че, е мотивирало оценяващия да му постави оценка 5 - "неприемливо изпълнение". При това, мотивите на оценяващият ръководител са общи, без конкретизация и без да посочват никакви "обективно установими факти и обстоятелства", мотивирали го да даде въпросните оценки. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващия ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и не е изпълнил разпоредбата на чл. 25 от Наредбата. Изложените мотиви не се основават на надлежно установени факти и дейности, който служителят не е изпълнил, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София следва да бъде осъдена да заплати на Атанас Хариев Кисьов сумата от 500 (петстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение