Решение № 15262 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2013 г.

Решение № 15262 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1183 от 23.05.2013 г. по административно дело № 2958/2012 г., Административен съд - Пловдив е отменил решение № 230/21.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени разпореждане № 5602074507/07.06.2012 г. и № 5602074507/03.07.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пловдив. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и аргументира теза за законосъобразност на постановеното по реда на административния контрол свое решение. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение на Пловдивския административен съд, отхвърляне на жалбата на Стефан Серафимов Пеев срещу решението на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Стефан Серафимов Пеев от гр. Раковски в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд. На 25.05.2006 г. Стефан Серафимов Пеев е подал заявление до директора на РУСО - Пловдив, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 72 от КСО. Представил е експертно решение (ЕР) на ТЕЛК - Пловдив № 1009/077/11.05.2006 г., с което му е определена трайно намалена работоспособност (ТНР) 64 % с дата на инвалидизиране 30.12.2005 г. и срок на инвалидността до 01.05.2009 г. Отпусната му е пенсия за общо заболяване по чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от датата на придобиване на правото - 30.12.2005 г. С ЕР на НЕЛК № 1585/191/15.12.2008 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 1009/077/11.05.2006 г., като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Стефан Пеев е бил редовно призован от ТЕЛК за определените две нови дати за освидетелстване, но не се е явил, което е отразено в експертно решение на ТЕЛК № 0971/080/10.05.2012 г. В новото ЕР на ТЕЛК, изпратено на РУСО - Пловдив, обаче липсва оценка на работоспособността на Пеев, както и изричен диспозитив, че се прекратява производството по освидетелстване на лицето. При тези данни и по съображения, че лицето няма определени поне 50 % трайно намалена работоспособност, ръководителят на пенсионното осигуряване при РУСО - Пловдив е издал разпореждане № 5602074507/07.06.2012 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 72 от КСО е отменил разпореждане от 19.08.2009 г., с което на Пеев е била отпусната лична пенсия за инвалидност в минимален размер, и е отказал отпускане на същия на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по подаденото от него искане от 25.05.2006 г. Във връзка с това разпореждане и на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО пенсионният орган е издал и последващо разпореждане № 5602074507 от 03.07.2012 г., с което е наредено Пеев да възстанови неправилно изплатените му суми за пенсии в размер на 5062.38 лв., от които главница за периода 30.12.2005 г. - 01.05.2009 г. в размер на 3211.60 лв. и лихва в размер на 1850.78 лв., начислена към 03.07.2012 г. С обжалваното пред Административен съд - Пловдив решение № 230/21.08.2012 г. директорът на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив е оставил без уважение жалбата на Стефан Серафимов Пеев против разпорежданията от 07.06.2012 г. и 03.07.20012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО - Пловдив, като ги е потвърдил изцяло по съображения, че тъй като процедурата по освидетелстване е прекратена поради недобросъвестни действия на лицето (неявяване за ново преосвидетелстване след редовно призоваване), законосъобразно му е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност и е разпоредено възстановяване на получените суми по отпуснатата му пенсия ведно с лихва. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане и тълкуване на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото съдът е приел, че не е налице недобросъвестност от страна на Стефан Пеев и че е налице неприключило административно производство по преосвидетелстване. Както прецизно е отразено в мотивите на проверяваното решение, отмяната от Националната експертна лекарска комисия на първото експертно решение на ТЕЛК от 11.05.2006 г., с което е призната трайно намалена работоспособност над 50 % на Стефан Пеев, не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност, защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване на лицето. Компетентната да го извърши ТЕЛК не е извършила по същество такова, не е и постановила изричен диспозитив за прекратяване на производството по освидетелстване (макар че пенсионният орган е формулирал извод в тази насока), а се е ограничила с констатацията, че лицето не се явява, ако и да е призовано. Неявяването на Пеев за освидетелстване е предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) ТЕЛК да издаде решение по оценката на работоспособността само по документи без преглед на лицето, а не да прекрати преписката. Липсата на надлежен акт на ТЕЛК, с който се произнася по съществото на преписката, сочи на неприключила процедура по освидетелстване на Стефан Пеев. Ако ТЕЛК бе определила в експертното си решение ТНР на Пеев под 50 %, едва тогава би възникнало правомощието на пенсионния орган да отмени разпореждането за отпускане на пенсия и евентуално при наличие на недобросъвестност на лицето да търси връщане на изплатените му от пенсии суми със съответната лихва. Писменото уведомление до ТП на НОИ по реда на чл. 41, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е основание по чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО за спиране на пенсията, а не за прекратяването й (отделен и ирелевантен за изхода на спора въпрос е, че срокът на инвалидността на Пеев вече е изтекъл към момента на издаване на първото от процесните разпореждания, което е самостоятелно основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за прекратяване на отпуснатата му инвалидна пенсия от 01.05.2009 г., но не и за отмяна на разпореждането за отпускането й). Но дори и да имаше такова влязло в сила решение на ТЕЛК, и да бе отпаднало основанието за получаване на инвалидна пенсия с обратна сила от датата, от която лицето първоначално е било инвалидизирано с 64 % ТНР, това само по себе си не обуславя правото на органа де разпореди връщане на получените от лицето пенсии по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, без да се направи дължимата от компетентната администрация преценка по чл. 114, ал. 2 от КСО, каквото в случая незаконосъобразно не е извършена. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на изрично посочени случаи, сред които настоящия не попада. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. В случая няма данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Липсва каквато и да била индиция в насока, че Пеев е получавал месечните си инвалидни пенсии със съзнанието, че същите не му се следват поради липса на основание за изплащането им. Неявяването му на преглед пред ТЕЛК през 2009 г. във връзка с преценка на здравословното му състояние към 30.12.2005 г. само по себе си не обуславя извод за недобросъвестност, а е основание (както бе отбелязано и по-горе в друг контекст) органът на медицинската експертиза да издаде експертното си решение по оценка на работоспособността въз основа на наличната медицинска документация. Освен това въпросът за добросъвестността е следвало да бъде преценяван с оглед момента на подаване на заявлението за пенсиониране и съответно - получаване на осигурителните плащания, а не с оглед последващо поведение на лицето, каквото е неявяването пред ТЕЛК няколко години по-късно и при положение, че срокът на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК от 2006 г., е изтекъл още на 01.05.2009 г. Решаващият административен орган не е съобразил, че до 01.05.2009 г. лицето не е извършило никакви действия, които могат да го определят като недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, а като такова не го характеризира и последващото му неявяване пред ТЕЛК при положение, че за съответният орган на медицинската експертиза е налице нормативно установено задължение да приключи с акт по същество висящото пред него производство. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане в касационната жалба, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също не следва да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал репариране на сторени от него деловодни разноски за съдебното производство пред тази инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,