Решение № 15079 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2019 г.

Решение № 15079 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. Москова и Л. Гарванова за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила определение № 12438/16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 12510/2018 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 4446 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2550/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В молбата се сочи, че при постановяване на цитираните определения са били нарушени правила, вследствие на които молителките са били лишени от възможност да участват в производството. Първата от молителките А. Москова като наследница по завещание на починалата жалбоподателка по делото В. Гарванова и собственик на 1/2 ид. част от процесния имот не е била конституирана като страна по адм. дело № 2550/2011 г. на АССГ, поради което била лишена от възможност да участва в делото както пред първата, така и пред втората инстанция. Молителката Л. Гарванова твърди, че са били нарушени спрямо нея правила, вследствие на които била лишена от възможност да участва в делото, изготвила частната си жалба в много кратък срок, без да има друга информация, освен изпратеното й определение. Излага съображения, относно законосъобразността на постановеното определение за прекратяване на делото от АССГ. Изложени са твърдения за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК. Иска се отмяна на посочените определения и връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд София - град. Ответникът - Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по искането. Ответниците Г. Василев и Д. Шаламанова, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорват искането за отмяна и молят същото да бъде отхвърлено. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - "ВАС Резерв" ООД не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна на А. Москова за процесуално недопустимо, а това на Л. Гарванова за неоснователно. По искането за отмяна, подадено от А. Москова, съдът намира следното: По делото няма спор, че А. Москова от [населено място] не е участвала в производството по адм. дело № 2550/2011 г. пред Административен съд София - град, както и по адм. дело № 12510/2018 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение и следователно в случая е приложим редът по чл. 246 - 249 АПК. За разлика от отмяната по искане на страната по делото (чл. 237, Раздел I, Глава четиринадесета), на отмяна по искане на трето лице не подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, по аргумент от чл. 245, ал. 1 АПК (Раздел II, Глава четиринадесета). Цитираната разпоредба изключва от предмета на разглеждане в това производство влезлите в сила определения. Този извод следва и от обстоятелството, че определенията не формират сила на присъдено нещо, поради което правата на третите лица не са преклудирани и няма процесуална пречка тези права да бъдат упражнени самостоятелно. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 АПК визира единствено влезлите в сила съдебни решения и споразумения пред съда и това изключение е обусловено от правния характер и действие на определенията и разпорежданията - те не обвързват с правни последици по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК третото лице, което не е участвало в съдебното производство. Недопустимо е искането за отмяна и на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на която норма се позовава искателят. Цитираната норма се намира в Раздел I на Глава четиринадесета от АПК, която урежда отмяната по искане на страната по делото. Това качество А. Москова няма, тъй като не е участвала при разглеждането на адм. дело № 2550/2011 г. пред Административен съд София - град, както и по адм. дело № 12510/2018 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. С оглед на изложеното направеното искане от А. Москова за отмяна на влязлото в сила определение на Върховен административен съд, следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него производство в тази част, следва да бъде прекратено. По искането за отмяна, подадено от Л. Гарванова, съдът намира следното: Молителката навежда доводи за нарушено право на защита, поради нарушени процесуални правила, предоставен кратък 7-дневен срок за изготвяне на частната жалба, неуведомяването й за движението на частната жалба, както е невръчен отговор, подаден от ответниците и лишаването й от възможност за оспорване на високия размер на присъдено адвокатско възнаграждение. Излага съображения по съществото на прекратителното определение и неотносимост на цитираната разпоредба по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР за прекратяване на производството. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Определение № 12438/16.10.2018 г. по адм. дело № 12510/2018 г. по описа на ВАС, второ отделение е постановено по подадена от настоящата молителка частна жалба срещу определение № 4446/13.07.2018 г. по адм. дело № 2550/2011 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № РД -18 -68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 234, ал. 1 от АПК, частната жалба е разгледана в закрито съдебно заседание, след като в изпълнение на изискването на чл. 232 от АПК е изпратен препис на ответните страни и е изтекъл тридневния срок за подаване на писмени възражения. Производството по обжалване на определенията е регламентирано в Глава тринадесета на АПК /чл. 229 - чл. 236/, като при провеждане на същото не е вменено задължение за съда за връчване на препис от отговора на ответниците на частния жалбоподател. Като страна по делото и инициатор на производството по чл. 229 и сл. от АПК молителката е разполагала с възможността да се запознае с писмения отговор на частната жалба, постъпил на 20.08.2018 г. по делото, още повече определението на ВАС е постановено на 16.10.2018 г., почти два месеца след постъпване на отговора. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на определението от тричленен състав на ВАС не е допуснато нарушение на процесуални правила, поради които молителката да е била лишена от възможност да участва в делото и да организира защитата си. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила в производството пред Административен съд София- град, обуславящи наличието на хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, съдът намира за неоснователни. Производството по делото пред АССГ е образувано по жалба на В. Гарванова и настоящата молителка Л. Гарванова срещу заповед № РД -18 - 68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастрална карта и регистри за територията на Столична община, район "Витоша" в частта относно имоти с идентификатор № 68134/1944.65; № 68134/1944.63 и № 68134/1944.1142. По делото са проведени две открити съдебни заседания, съответно на 1.07.2011 г. и на 18.05.2012 г., за които жалбоподателката е била редовно призована и на които същата се е явявала лично. Молителката Л. Гарванова е била надлежно уведомявана и за постановените разпореждания на съда в закрито съдебно заседание, както за оставяне на производството без движение, така и за конституиране на страните по делото и назначаване на СТЕ, чрез връчване на препис от съдебните актове на основание чл. 138 АПК. Определението за прекратяване на делото, чиято отмяна се иска е връчено лично на жалбоподателката на 18.07.2018 г. с изпратен препис от същото, като жалбоподателката е упражнила правото си да го обжалва в законоустановения 7-дневен срок. Оплакването, че този 7-дневен срок е бил недостатъчен да изготви частната си жалба е неоснователно, поради това, че този срок е законоустановен в разпоредбата на чл. 230 АПК. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. За основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от правото да участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да се яви лично или чрез повереник. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила, нито от административния съд, нито от тричленния състав на Върховния административен съд. Предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в допълнителните молби, както и в съдебно заседание, по същество претенцията на искателката Л. Гарванова представлява искане за преразглеждане на определението на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 2550/2011 г. и на определението на Върховен административен съд, второ отделение по адм. дело № 12510/2018 г., с което първото е оставено в сила. Изложените доводи и съображения се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК. С отмяната по чл. 237 АПК се нарушава стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, поради което следва да се прилага само при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 239 АПК, които са различни от касационните основания за отмяна по чл. 209 АПК. В производството за отмяна, съдът се произнася само на посоченото основание, а не извършва цялостна проверка на съдебния акт, нито проверява по своя инициатива дали е налице някое от останалите основания за отмяна. В случая не е доказано наличието на посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, в тежест на Л. Гарванова от [населено място], следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането за отмяна Д. Шаламанова разноски за заплатено адвокатско възнаграждение което е направено своевременно, представено е доказателство за тяхното заплащане, молителката не е направила възражение за прекомерност на направените от ответната страна разноски, поради което същото следва да бъде уважено в претендирания размер от 400 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия