Решение № 45 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2021 г.

Решение № 45 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК /2007 г. /. С влязло в сила решение № 1356/2006 г. по гр. д. № 887/2005 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на ответници – физически лица по иска на "Добруджанска гора" АД, при участието на трето лице Министерство на земеделието и горите, че ищецът притежава право на ползване на недвижим имот, държавна собственост, в землището на [населено място], област Д., представляващ поземлен имот с площ 9510 кв. м., № *** по КК, одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на Агенцията по кадастъра, ограден с червен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице инж. П., неразделна част от решението. Това решение е отменено с решение № 175/2007 г. по гр. д. № 151/2005 г. на ВКС, петчленен състав, по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ВКС. С решение № 697/2009 г. от 18.01.2010 г. по гр. д. № 2909/2007 г. на ВКС, І г. о. е признато за установено по отношение на М. Д. Ш., Р. А. У. и други физически лица, Държавно ловно стопанство-Балчик, "Агротехимпекс" АД, гр. Д., и Министерство на регионалното развитие и благоустройство, че "Добруджанска гора" АД, гр. Добрич, е собственик на недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка, в землището на [населено място], част от подотдел 37М по стария лесоустройствен план от 1961 г., идентичен на подотдел 195-Г по новия лесоустройствен проект от 1996 г., включен в горския фонд в лесопарк "Златни пясъци"-Кранево, съставляващ понастоящем поземлен имот от * кв. м. с № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. на Агенцията по кадастъра, ограден с червен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице инж. П., на л. 132-133 по гр. д. № 887/2005 г, ВКС, ІV г. о., съставляваща част от решението. Отхвърлен е искът, предявен по реда на чл. 181 ГПК от главно встъпилото лице Министерство на земеделието и храните срещу М. Д. Ш., Р. А. У. и други физически лица, както и срещу Държавно ловно стопанство-Балчик, "Агротехимпекс" АД, гр. Добрич, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за признаване правото на държавна собственост върху същия имот. С решение № 37/24.03.2021 г. по гр. д. № 781/2020 г. на ВКС, І г. о. по молба на Р. А. У. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено влязлото в сила решение № 697/18.01.2010 г. по гр. д. № 2909/2007 г. на ВКС, І г. о. С оглед отмяната на решението по молба на Р. А. У. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и приетото, че той не е бил надлежно призован за производството пред ВКС по гр. д. № 2909/2007 г., относно предмета на производството е прието, че е възстановена висящността на спора пред ВКС по предявения от Горско стопанство- гр. Добрич, заместено в процеса от "Добружанска гора" АД, срещу Р. А. У. /правоприемник в процеса на ответника по иска и касатор в последващото производство пред ВКС А. А. Ш., поч. **** г. / иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че предоставеният му за ползване недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], включен в парк "Златни пясъци" – Кранево /подробно описан/, е държавна собственост и се владее от него на правно основание. Производството е висящо по установителен иск, предявен по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от Горско стопанство-гр. Добрич, заместено в процеса от "Добруджанска гора" АД за признаване за установено, че предоставеният на ищеца за ползване недвижим имот, съставляващ горска площ от 11 дка в землището на [населено място], част от подотдел 37М по стария лесоустройствен план от 1961 г., идентичен на подотдел 195-Г по новия лесоустройствен проект от 1996 г., включен в горския фонд в лесопарк "Златни пясъци"-Кранево, е държавна собственост, и се владее от него на правно основание. Въведените от ищеца твърдения са, че въз основа на предоставено със заповеди № 411/1982 г. и № 1124/1983 г. на Министерство на горите и горската промишленост право на ползване на почивна база, такава е изградена през 1983 г., поради което в нарушение на закона ПК-Балчик е възстановила на наследниците на Д. К. И. земеделска земя, включена в границите на предоставената му горска площ. Това обуславя правния интерес от предявяване на иск за установяване, че правото на собственост върху имота принадлежи на държавата и последният му е предоставен за ползване. Ответникът Р. У. оспорва иска, с възражение по твърдяното предоставяне правото на ползване и извършени правнорелевантни промени в хода на производството по отношение на това право, както и с твърдение за реституция по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. И., какъвто е и той, осъществена с влязло в сила решение на Районен съд-Балчик, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Твърди, че исковата молба страда от пороци, тъй като претендираният имот не е индивидуализиран с площ и граници като участък от земната повърхност. П. обхват на настоящото производство е очертан с отменителното решение № 1150/2006 г. по гр. д. № 887/2005 г. на ВКС, ІV г. о., с което е отменено решение от 05.01.2005 г. по гр. д. № 937/2003 г. на АС-Варна и е даден ход по същество пред касационната инстанция. Не е констатирана нередовност на исковата молба в твърдения от ответника У. смисъл, поради което и този въпрос не може да бъде поставен на обсъждане. С решението е прието, че са спорни въпросите по същество относно териториалната индивидуализация на претендирания имот – къде е разположена площта от 11 дка, как е обособена и какви са границите й в рамките на горския фонд; какво е териториалното разположение и границите на земите, предмет на решението за реституция по ЗСПЗЗ от 1996 г. и ако е налице идентичност между имотите на ищеца и ответника, то налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху имота при прилагане на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ предвид установените факти за изградена почивна база в имота, съставляваща бунгала и други постройки. В предходните решения по казуса, постановени от ВКС /решение по гр. д. № 1563/2002 г. и решение № 1150/2006 г. по гр. д. № 887/2005 г. /, е решен въпросът по приложението на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 45/2995 г. /, като е прието, че действащата към постановяване на решението за реституция нормативна уредба не предвижда изключване от реституция на т. нар. гори със специално предназначение, а оттук е прието за необосновано становището, че спорният терен не може да бъде засегнат от земеделска реституция като част от горския фонд, представляващ гора със специално предназначение. С цитираните решения на ВКС са решени и въпросите по включването на процесния имот в ДГФ /1953 г. / и предоставянето на 11 дка със заповеди № 411/1982 г. и № 1124/1983 г. на МГГП на праводателя на ищеца – Държавно предприятие Горско стопанство- гр. Добрич. Установено е и правоприемството между държавното предприятие и "Добруджанска гора" ЕАД с държавно имущество, чийто капитал впоследствие е увеличен със заповед на ресорния министър от 2000 г. чрез апорт на дълготрайни материални активи и недвижими имоти, вкл. спорния имот -11 дка почивна база К., и вписване на тези обстоятелства в търговския регистър. При това положение в настоящото касационно производство трябва да се изследват посочените като релевантни факти, съгласно решение № 1150/2006 г. по гр. д. № 887/2005 г. на ВКС, като се обсъдят и поддържаните от ответника Р. У. доводи за приложимост на ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, ВКС. С протокол № 23-6/25.01.1994 г. на ПК-Балчик за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на [населено място], е постановено решение по преписка вх. № К146/92 г., с което на наследниците на Д. К. И. на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху земя от 10 дка, м. Керкенезовата сая. Постановен е отказ за признаване правото на възстановяване собствеността на 98 дка с мотиви, че не отговарят на условията за възстановяване по чл. 10 ЗСПЗЗ. По делото е прието /в първоинстанционното му разглеждане – л. 272 влязло в сила решение № 61 от 04.12.1995 г. по адм. д. № 553/1994 г. на Районен съд-Балчик. То е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по жалба на наследници на Д. И. срещу решение на ПК-Б. в частта, с която се отказва възстановяване правото на собственост върху 51, 550 дка в землището на [населено място]. С него е отменено решение № 23-6/25.01.1994 г. по преписка К146/92 г. на ОПК в частта му относно отказа от възстановяване на правото на собственост на законните наследници на Д. К. И., частично до размера от 51, 550 дка земеделска земя в землището на [населено място], [община], като незаконосъобразно и необосновано" и е постановено решение, с което се "уважава жалбата на законните наследници на Д. К. И. за възстановяване и признаване правото на собственост върху 51, 550 дка земеделска земя в землището на [населено място], като основателна и доказана". В решението, след анализ на техническа експертиза, е прието, че претендираните имоти са извън зоните за социален отдих, имат статут на земеделски земи, съществуват в стари граници. Възприета е СТЕ с мотив, че е съобразила одобрен КП от 1984 г. и предхождащи планове и карти за периода след 1940 г. Изградените върху имотите мероприятия /временни постройки, бараки/ са приети за незаконосъобразни. Посочено е, че част от имота е предадена на Горския фонд, без да е проследено основанието за това, поради което е незаконосъобразно. Съдът е приел, че наследниците на И. са собственици на следните имоти: пл. № * с площ 3, 100 дка, пл. №* с площ 9, 750 дка, по т. 2 от СТЕ пл. №* с площ 2, 800 дка, пл. № * с площ 2, 600 дка, както и празното място между алеите с площ 16, 300 дка по т. 3 от заключението и имот №* с площ 17 дка -общо земя от 51, 550 дка. Възраженията на ОПК са приети за неоснователни. С последващо решение № 127/14.02.1996 г. ОПК-Балчик възстановява правото на собственост на наследниците на Д. К. И. по преписка № К146/1992 г. в съществуващи/възстановими стари граници върху имоти, находящи се в землището на [населено място] по кадастрален план /КП/, изработен 1995 г., както следва: 3, 100 дка - имот №* /заявен с пореден номер 1 от заявлението и съгласно удостоверение ТРС № 158/13.12.1995 г.; 9, 750 дка – имот № * /пореден номер 2 от заявлението и удостоверение ТРС № 158/13.12.1995 г. /; 2, 600 дка – имот № 2, 800 дка – имот № 16, 300 дка – имот № 11, 000 дка – имот № 4, 000 дка – част от парцел № 1, 100 дка – част от парцел № *. Постановен е отказ за възстановяване на 0, 900 дка – път и ел. провод. В решението на ОПК имотите са описани по КП от 1995 г. /с граници и площ/, съгласно удостоверения на Общинска администрация – Балчик № 158, № 159 и № 160 от 13.12.1995 г., издадени въз основа на решение № 61/04.12.1995 г. на РС-Балчик. Така, както е описан в решението на ОПК, имот пл. №* по КП от 1995 г. е при съседи: път, горски фонд, имот пл. № * и пл. №*. От съдебнотехническите експертизи, приети по делото, вкл. заключението на вещото лице инж. Т. И., прието в настоящото производство, се установява, че теренът и постройките в предоставения за стопанисване и ползване на Горското стопанство държавен имот са кадастрално заснети като поземлен имот № 39459.29.607 /стар 425 по кадастралната карта, одобрена през 2003 г. с площ 9510 кв. м. Имот пл. №* по КП от 1995 г. заедно с имот пл. №* /също предмет на решението на РС-Балчик и на ОПК/ са нанесени на скица № 2268 от 13.12.1995 г., издадена от [община]. В скица № 8343 от 14.09.2006 г. за ПИ * също са нанесени всички сгради, с описание на етажност, застроена площ, предназначение, конструкция. В скица - приложение № 8 към СТЕ на в. л. Т. И., също са заснети сградите, намиращи се в ПИ * - терен, ползван от ищеца /респ. неговия правоприемник/ с описание на площ, етажи, предназначение. От комбинираната скица към СТЕ /приложение № 9 е видно, че имот пл. №* с площ 9510 кв. м., ползван от "Добруджанска гора" АД, е нанесен с пл. № * по КП от 1990 на [населено място], възстановен на наследници на Д. И. с решение № 127/14.02.1996 г. на ОПК-Балчик. Имот * е очертан с червен цвят, а имот * – със зелен, като е налице припокриване, а заснетите сгради съвпадат при наслагване. От така установената фактическа обстановка следва извод, че е налице териториална идентичност между имота, предмет на положителния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и възстановения на наследниците на Д. И. имот. Изводите се налагат от данните по делото, заключенията на СТЕ и от АДС № 217/1996 г. От тях става ясно, че подотдел 37М от лесоустройствения план 1961 г. /идентичен с подотдел 195-Г от лесоустройствен проект от 1996 г. /, е с площ от 200 дка. На ДП Горско стопанство – гр. Добрич /преди [населено място]/ е предоставено през 1982 г. със заповед на МГП ползването на един декар горска площ от землището на [населено място] – част от подотдел 37М за построяване на лека почивна станция, а през 1983 г. – още 10 дка в същото землище и подотдел. Макар да не е изяснено какво точно е предоставено на ищеца, то теренът е завзет и усвоен за мероприятието, за което е предназначено предоставянето с извършване на строителството през периода 1982 г. – 1988 г. В хода на процеса са настъпили промени, от значение за спорното право и легитимацията на ищеца. Ищецът ДП Горско стопанство – гр. Добрич и правоприемникът му в процеса "Добруджанска гора" ЕАД /чрез сливане на държавни горски стопанства/ с оглед правомощията си по чл. 14 ЗДС са обосновали правния си интерес от водене на иска за установяване правото им на предоставено ползване /стопанисване и управление/ на имота, с твърдение, че е държавна собственост, която се управлява от Министерство на земеделието и горите като принципал на имота. В хода на производството е налице преобразуване на "Добруджанска гора" ЕАД /с държавно имущество/ в "Добруджанска гора" АД чрез увеличаване на капитала и апорт на дълготрайни материални активи и недвижими имоти /в т. ч. процесните 11 дка – почивна база К. / и вписването в ТР. Съобразно настъпилите в хода на производството релевантни факти следва да се приеме, че имотът –държавна собственост, е бил предоставен на държавното предприятие Горско стопанство - гр. Добрич /преди [населено място]/ за стопанисване и управление като елемент от правото на държавна собственост, което държавата упражнява чрез своите органи, предприятия и организации. При предявяване на иска ищецът е бил със статут на държавно предприятие, упражняващо правото на държавна собственост. С включването на имот в капитала на търговското дружество с държавно имущество, правото на собственост на държавата се прекратява и собственик на имота става търговското дружество. Същевременно следва да се имат предвид постановките на ТР № 5/14.01.2013 г. по търк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че реституцията на земеделски земи и гори се извършва по административен ред. Органът, натоварен с възстановяване на собственост, е ОСЗ по местонахождението на подлежащия на възстановяване имот. Държавата не е страна в производството пред ОСЗ, а пък ОСЗ е орган, пред който се развива реституционното производство. Когато с постановения в реституционното производство административен акт са засегнати вещни права на държавата, тя може да ги защити по общия исков ред, затова не е налице пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта при релевирани от държавата доводи. Друго е положението, когато върху акта на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ. В производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се решава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на пресъдено нещо страните по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК органът, издал административния акт /ОС3/, има качеството на страна по делото, наред с оспорващия и всички заинтересовани лица. В качеството си на страна в това производство, което има състезателен характер според чл. 170, ал. 1 и чл. 171 АПК, ОСЗ може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това, дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Това следва от нормите на чл. 14, ал. 3 и 5 и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, уреждащи доказването на правото на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл. 302 ГПК, поради което е недопустимо в производството по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. От изложеното следва извод, че гражданският съд трябва да зачете постановеното в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение на РС-Балчик, с което е постановено възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на наследниците на Д. И., какъвто е ответникът Р. У., и постановеното въз основа на него решение на ОСЗ, като е недопустимо да извърши косвен съдебен контрол в производството по предявения от държавното предприятие "Горско стопанство" установителен иск за правото му на стопанисване и управление на държавна земя. Държавата, като праводател на ищеца в процеса, е обвързана от постановеното съдебно решение. Неговата сила се разпростира и спрямо правоприемниците, тъй като върху акта на ОСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. В производството на пряко административно правораздаване не е решен спорът за собственост, но са установени предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва страните със сила на пресъдено нещо. Оттук следва, че на ищеца не може да се признае спрямо ответника правото на собственост върху процесния имот. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на общо 12034, 98 лева, съгласно представените доказателства. От тях 11734, 98 лева – разноски за възнаграждение за един адвокат /с включен ДДС/ и 300 лева – разноски за възнаграждение за вещо лице по СТЕ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.