Решение № 5473 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2018 г.

Решение № 5473 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Т. Г., от [населено място], против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Б.), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждените му части от имоти: нива с идентификатор 17573.7.9, за 3 932 кв. м. и ливада с идентификатор 17573.11.34 за 103 кв. м., и двете в землището на с. Г., община Ш.. Счита определеното парично обезщетение за силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което иска изменение на оспореното решението в тази част. Алтернативно желае получаване на имотно обезщетение със земи от държавния или общински поземлен фонд. Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Заинтересованите страни: министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалните им представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС, отчуждаването на имоти-частна собственост, каквито са процесните, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на МС, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от МС, т. е от компетентен орган, като отговаря и на императивните изисквания на чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложение, неразделна негова част, в т. 6 и т. 12 на таблицата за с. Г., община Ш.. Спазени са и административнопроизводствените правила по чл. 34, 34 а, 34 б, ал. 2 ЗДС, като заинтересованото вемодство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващият Т. Г. е собственик по дарение и наследство на съответна идеална част от процесните два имота, засегнати частично от процесното отчуждаване за АМ Хемус, както следва: 3 932 кв. м. от нива с идентификатор 17573.7.9, землището на с. Г., община-Ш., цялата от 13 396 кв. м. и 103 кв. м. от естествена ливада с идентификатор 17573.11.34 в същото землище, цялата от 1 985 кв. м., и двете представляващи земеделски земи, в неурбанизирана територия. Обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Г. няма подходящи пазарни аналози, съгласно § 1 а, т. 2 от ДР на ЗДС / виж Доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, стр. 81, стр. 88-90/. Видно от Приложение 3. 4 към доклада /стр. 105/, касаещо имотите в землището на с. Г., община-Ш., процесните два имота са отразени в таблица под № 6 и № 13, със съответна оценка. Оценката на нивата по т. 6 и по-конкретно частта от нея, която се отчуждава, възлиза на 2198 лв. /цена на 1 дка=559 лв. /, а оценката на ливадата по т. 13, в частта, която се отчуждава, възлиза на 35 лв. / цена на 1 дка=341 лв. /, на основание Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /обн. д. в. бр. 64/1998 г. /, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. За проверка на тази стойност съдът е допуснал назначаването на СТЕ, изпълнима от вещо лице-оценител на недвижими имоти, като му е поставил три задачи за определяне на равностойното парично обезщетение за процесните два имота - виж определение на съда от 27.09.2018 г. За определението на съда и допусната експертиза жалбоподателят е уведомен с писмо на съда от 01.10.2018 г., както и за внасяне на дължимия депозит за вещо лице от 300 лева, като при невнасяне на сумата е предупреден, че определението за СТЕ, ще бъде отменено. Поради неизпълнение на съдебното определение, с определение от с. з. на 03.04.2019 г. съдът е заличил допуснатата оценителна експертиза. Предвид на това и непредставянето на други доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на определеното парично обезщетение, съдът приема, че жалбата е останала недоказана, а поради това и неоснователна. При липсата на писмени доказателства за извършени сделки с такива имоти, представляващи пазарни аналози по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС, твърденията на жалбоподателя за наличието на такива, се явяват голословни и недоказани. Същият е бил длъжен да прояви активност, като установи оплакванията си за по-висока стойност на дължимото парично обезщетение за процесните два имота, спрямо определеното такова от административния орган, което не е направил. Поради това оспореното решение на МС, в частта на определеното парично обезщетение за двата имота, се явява законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Неоснователно е и искането за присъждане на имотно обезщетение, тъй като оспореното решение е по чл. 34 а, ал. 1 ЗДС, с което не се предвижда имотно обезщетение, а само парично. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение