Решение № 15674 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2009 г.

Решение № 15674 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Георги Кирилов Георгиев от гр. София, срещу заповед № К - 1589/23.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 229 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" за срок от една година. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизовдствените правила, изразяващи се от една страна в пропуск на дисциплинарно-наказващия орган, преди налагането на наказанието, да предостави възможност на Георгиев да даде своите писмени обяснение по случая или да бъде изслушан, а от друга - заповедта е издадена при неясни мотиви, а доколкото се подържат определени твърдения, то същите не са били надлежно доказани. Освен това, жалбоподателят посочва, че в качеството си на началник на група е извън неговите правомощия да налага наказания, каквото задължение му се вменява с издадената и сега оспорвана заповед. Ответната страна - Министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Иванов, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна респ. пледира за оставянето й без уважение. Относно твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност, се посочва че, видно от представената по делото преписка, на два пъти са снети обяснения от наказания служител - на 30.01.2009 г. и на 11.02.2009 г. Относно аргументите за неяснота в мотиви, се посочва че, фактическите основание като част от мотивите на заповедта са посочени в справка № 777/25.02.2009 г. на дирекция "Инспекторат". Жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед рег. № Iз-65/16.01.2009 г., издадена от министър на вътрешните работи е разпоредено извършването на комплексна проверка за организацията на работа в отдел "Пътна полиция" - СДВР през 2008 г. В изпълнение на заповедта и с оглед установеното от извършената проверка е изготвена справка с рег. № 777/25.02.2009 г. С оглед на съдържанието на справката министъра на вътрешните работи е издал заповед № К - 1589/23.03.2009 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 229 от ППЗМВР на Георги Кирилов Георгиев, в качеството му на главен инспектор, категория ДВ" и началник на Първа група "Пътен контрол" в Първи сектор "Контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност - полицейски инспектор" за срок от една година. В издадената заповед наказващия орган твърди, че Георгиев е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 7.08.2008 г. до 29.08.2008 г. е нарушил задълженията си, регламентирани в чл. 7, точка 1 и 3 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г., като не е предприел необходимите действия за срочното издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на служители, извършили нарушения на служебната дисциплина и на същите не е потърсена дисциплинарна отговорност. Поддържаното нарушение е квалифицирано като неупражнен контрол над подчинените служители и неизпълнение на служебно задължение, имащо за резултат затрудняване дейността на структурите на МВР. От представената по делото административна преписка по издаване на процесната заповед и относимите към нея факти, се установява, че проверяващите, по силата на заповед рег. № Iз-65/16.01.2009 г., лица са констатирали следните обстоятелства: на 4.08.2008 г. началника на отдел "Пътна полиция" е утвърдил справка, относно извършена проверка, назначена по негова заповед № 509/14.07.2008 г. ; със заповед № 570/6.08.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция" на Георгиев са му възложени функционални задължения на началник на Първи сектор "Контрол на пътното движение" за периода 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г., поради служебна необходимост - отпуск на титуляра; в посочения период Георгиев е бездействал и не е издал заповеди за налагане на предложените в справката по заповед № 570/6.08.2008 г. дисциплинарни наказания; към момента на извършване на проверката, назначена със заповед № Iз-65/16.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарни наказания по цитираната по-горе справка не са наложени; бездействието на Георгиев във времето, в което е изпълнявал функциите на началник-сектор, има за резултат преклудиране правото да бъдат наложени наказания на провинилите се служители, поради изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, от откриване на нарушението. По повод на установените нарушения на Георгиев, проверяващите лица са поставили въпроси на същия, който от своя страна е отговорил, видно от сведение от 30.01.2009 г. В този документ, жалбоподателя е посочил, че за времето, в което е изпълнявал функциите на началник-сектор не са му поставени задачи във връзка с продължаване работата по справката от 4.08.2008 г., както и че е бил обективна възможност да се произнесе поради висока служебна натовареност. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. В случая, по делото не е доказано нито изпълнението на регламентираното в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, нито наличието на факти от хипотезата на отказ от страна на служителя, което би освободило органа от вмененото му задължение. Доводите на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, чрез позоваването на сведения от 30.01.2009 г. и от 11.02.2009 г., давани от Георгиев в хода на извършваната проверка по заповед № Iз-65/16.01.2009 г. и адресирани до проверяващите лица (комисия), не могат да бъдат споделени. На първо място, сведението от 11.02.2009 г. е абсолютно неотносимо към твърденията в сега обжалваната заповед за естеството на извършеното нарушение. С посоченото сведение, представляващо лист 524 от том I на приложенията към делото, се дават отговори на въпроси, поставени от проверяваща комисия и касаят, най-общо казано, дейността на Георгиев, в качеството му на началник на група, а не на началник - сектор, каквато длъжност е изпълнявал в периода 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г. Що се касае до сведението от 30.01.2009 г., същото е относимо към обжалваното заповед, но то не може бъде прието за писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Това е така, тъй като сведението е дадено в момент предхождащ, изготвянето на окончателното становище на проверяващата комисия, представляващо справка № 777 от 25.02.2009 г., и следователно държавния служител е бил поставен в обективна невъзможност да изрази своето виждане относно констатациите на комисията и направените от нея до министъра на вътрешните работи предложения. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде възможност - "последна дума" на служителя и да му се осигури възможност да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на дисциплинарното производството обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. В случая, с цитираното по - горе сведение, поради момента на съставянето му, не може да бъде кредитирано твърдението на ответника, че е доказано изпълнението на задължението му по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което от своя страна обоснова извод, че дисциплинарно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна по арг. от чл. 251 от ППЗМВР. Независимо от казаното до тук, оспорваната заповед е незаконосъобразна и поради постановяването и в противоречие с материалния закон. Липсва доказана съставомерност на твърдяното нарушение. На първо място, заповед № 570/6.08.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция", с която са възложени на Георгиев функционални задължения на началник на Първи сектор "Контрол на пътното движение" за периода 7.08.2008 г. - 29.08.2008 г., е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Възлагането на функционални задължения поради отсъствието на титуляра на длъжността за срок по малък от 30 дни, по своята правна природа представлява заместване в длъжност. Приложимата разпоредба в случая е чл. 84 от Закона за държавния служител (ЗДС) във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР, тъй като в глава ХV от ЗМВР са уредени случаите на временно назначаване на основание вакантност на длъжността, отсъствие за повече от 30 дни и изменение на оперативната обстановка - чл. 192 и 192а, но и в случаите при отсъствие на титуляра на длъжността поради законоустановен отпуск за срок по - малък от 30 дни, какъвто е настоящия. Съгласно чл. 84, ал. 2 и 3 от ЗДС, заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител, като процедурата не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра. В случая е доказано, че Георгиев, в качеството си на главен инспектор, категория В, е заемал длъжността началник група. Съгласно чл. 185, т. 1 от ЗМВР, орган по назначаването на държавните служители от категория ДВ" е министърът на вътрешните работи. Следователно единствено в компетенциите на министъра е да издаде заповед за заместване спрямо Георгиев на длъжност началник - сектор, а в случая заповед № 570/6.08.2009 г. е издадена от началник-отдел "Пътна полиция". От тук следва, че е несъстоятелно всяко твърдение на дисциплинарно наказващия орган, относно неизпълнение на задължение от страна на Георгиев, в качеството му на началник-сектор в процесния период. На второ място, даже да се приеме, че е налице валидно заместване на длъжност, то твърдението за виновно бездействие от страна на Георгиев не се доказва. Според ДНО в периода от 07 - 29.08.2008 г., жалбоподателя е бил длъжен на основание чл. 7, т. 1 и 3 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да се произнесе относно дисциплинарната отговорност на служителите Константин Миленков, Александър Алексиев и Димитър Ваклинов, тъй като (без да е уточнена точна дата), в посочения период е изтекъл двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за налагане на съответните им наказания. Безспорно е, че този период съвпада с периода от време, в който тече срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Справката, извършена по проверка, назначена по заповед № 509/14.07.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция", в чието изготвяне е участвал и самия Георгиев, е утвърдена на 4.08.2008 г. . От този момент, дисциплинарно наказващия орган (началник-сектор) е разполагал с достатъчно данни (доказателства) за извършените нарушения и самоличността на извършителите, поради което и на основание чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (ред. ДВ. бр. 47/2006 г.), от този момент дисциплинарните нарушения на посочените по-горе служители, следа да бъдат считани за открити и респ. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно правилата за броене на сроковете, срока за налагане на наказанията е изтекъл към 4.10.2008 г. т. е. невярно и недоказано е твърдението, че този срок е изтекъл "някога" в периода от 07 - 29.08.2008 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение