Решение № 4717 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите чрез неговия пълномощник срещу решение 3519/30.05.2023 г. по адм. дело 10548/2022 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Л. Димитров, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Димитров срещу заповед 3773/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на оспорващия на длъжност главен инспектор по приходите в Централно управление на Националната агенция за приходите, Главна дирекция Фискален контрол, дирекция Оперативни дейности, с придобит ранг IV старши, считано от 31.10.2022 г., поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е налице и мотивиран доклад съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията по отношение на поста на жалбоподателя. Така извършеното съкращение на длъжността е немотивирано. Предвид изложеното, съдът обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента на издаване на оспорената заповед, съкратеният служител е заемал поста главен инспектор по приходите в Централно управление на Националната агенция за приходите, Главна дирекция Фискален контрол, дирекция Оперативни дейности, след неговото преназначаване със заповед 554/27.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 28.09.2021 г. По преписката е представена Заповед З-ЦУ-1536/30.08.2022 г., с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗНАП са утвърдени длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите, съответно считано от 01.09.2022 г., както и Заповед З-ЦУ-1911/25.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗНАП са утвърдени длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите, считано от 24.10.2022 г., като по делото са представени и поименни разписания на ЦУ на НАП в сила от 30.09.2022 г. и от 31.10.2022 г. В заповедта, утвърждаваща новото длъжностно разписание на ЦУ на НАП, липсва позоваване на конкретен писмен доклад, съставен в изпълнение на чл. 14 Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, като не са налице други доказателства съкращаването да е извършено във връзка с оптимизиране на работата на съответната администрация и да има за цел служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по - малък брой служители. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: За да е налице реално съкращаване на една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да са налице две кумулативни предпоставки: длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува или ако продължава да съществува да е намален броят на служителите, които изпълняват длъжността. Според представените по делото доказателства, налице е втората хипотеза от цитираната норма на продължаване съществуването на длъжността при намален брой на служителите, които я изпълняват. В случая от утвърдените поименни длъжностни разписания на Централно управление на Национална агенция за приходите се установява, че са намалени с една бройка длъжностите главен инспектор по приходите. Настоящият състав намира за правилни изложените от първата инстанция правни изводи за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на направено предложение с мотивиран доклад по чл. 14 ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Не води до различен извод визираното от касационният жалбоподател писмо-предложение главния директор на Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с което във връзка с необходимостта от оптимизиране на дейността на дирекция Оперативни дейности по отношение управление на процеси, ресурси и хора, се предлага закриването на сектор ГКПП и мобилни групи София 1, а служителите от незаетите щатни бройки да бъдат пренасочени за обезпечаване на ефективната дейност на отдел Оперативни дейности Варна. Писмото освен че не е представено заедно с административната преписка по издадената заповед, няма и характера на мотивиран доклад, доколкото единствено се сочи необходимост от оптимизиране на дейността на въпросните отдели, без да се сочат конкретни основания. Неоснователни са изложените от касатора съображения, с които реално се излагат мотиви за издаване на заповедта, поради оптимизацията на дейността на дирекция Оперативни дейности във връзка с възстановяването на фериботната линия за превоз на стоки между гр. Русе и гр. Гюргево (Румъния), което предоставя необходимост от обезпечаване на дейността по фискален контрол, както и за отпадане необходимостта служителите в отделите ГКПП Златарево и ГКПП Гюешево да дават дежурства поради ниския поток на преминаващи транспортни средства през тези пунктове. Излагането на тези основания за издаване на оспорената заповед едва в съдебното производство по нейното оспорване не санира пропуска на административния орган да мотивира издадения от него акт. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, не са осъществени. Допуснато е съществено нарушение на процедурата по съкращаване на длъжността. При това положение, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за съкращаване на длъжността на Л. Димитров по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че преценката на административния орган какви длъжности може да открива или закрива с оглед ефективността на функциониране на администрацията е въпрос по целесъобразност. Действително, за съда липсва компетентност да контролира по същество извършената в условията на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл преценка на административния орган, но това не изключва възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на издадения от него административен акт по основанията за оспорване по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, независимо дали органът е действал в условията на оперативна самостоятелност чл. 169 от АПК. В тази връзка съдебният контрол за законосъобразност на административния акт включва и въпроса дали административният орган е упражнил превратно своите правомощия - в несъответствие с целта на закона. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и при своевременно заявената претенция от пълномощника на ответника по касационната жалба, в полза на Л. Димитров се дължи присъждане на реално сторените разноски. В случая, по делото липсват доказателства такива да са заплатени, доколкото представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие определя банковия път като начин за заплащане на договорения между страните по договора хонорар от 1000 лева, но липсва разписка за действителния обмен на парични средства между тях. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,