Решение № 10248 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. О. , гражданин на Великобритания, роден на [дата]. в гр. Дамаск, Република Сирия, чрез процесуален представител, срещу Решение 8388 от 11.03.2025 г., постановено по административно дело 3417/2024 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 92 от 05.03.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка 140/2022г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба КЗД, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. К. Ц., в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба И. Л. М., К. Т. Т. и Н. В. З. не вземат становища по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното производство е образувано по подадена от С. О. жалба срещу Решение 92 от 05.03.2024 г. на КЗД, постановено по преписка 140/2022г., с което е установено, че от М. К. Ц., И. Л. М., К. Т. Т. и Н. В. З. не е осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., въз основа на признаците съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. народност, произход, гражданство, религия и вяра по отношение на С. О., гражданин на Великобритания, роден на [дата]. в гр. Дамаск, Република Сирия и е оставена без уважение жалбата на последния. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обективирани с липсата на обсъждане на всички доказателства в мотивите на оспореното решение. От съдържанието на последното се установява, че съдът обсъдил отчасти доказателствения материал, въз основа на който административният орган е направил изводите си, описал е подробно и хронологично фактите, но същите не са анализирани поотделно и съвкупност, както и в пълнота, при което направените изводи са необосновани. По делото не са обсъдени събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на разпитания свидетел Й. М. О. син на братовчед на С. О., са приети за ирелевантни, тъй като установяват събитие на дата, различна от датата, която твърди жалбодателя, като такава на която са извършени дискриминационни действия. Този извод не кореспондира с посоченото в жалбите на О. до КЗД първоначална и уточняващи такива, в които се описват последователни действия и поведение на ответника без да се сочи конкретна дата за относно установените от свидетеля факти, включително и в молбата вх. 44-00-1015/1003.2023 г., подадена от процесуалния му представител до КЗД. Предвид така установеното, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е възпроизвел становищата на страните, като не е посочил в мотивите въз основа на кои установени по делото факти е изградил правните си изводи. Проявил е процесуална активност за събиране на доказателства, в т.ч. е допуснал разпит на свидетели, чийто показания обаче не е обсъдил и съпоставил подробно с останалите доказателства, които е приел. В нарушение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, в мотивите на решението не са посочени фактите по делото и преценката на събраните доказателствата, което е от компетентност на решаващия съд. Тази липса сочи на необоснованост на правните изводи и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка като обсъди за първи път представените по делото доказателства и да направи въз основа на тях фактически изводи, доколкото този подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. С оглед изложените съображения, обжалваното решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност и необоснованост следва да бъде отменено, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши проверка за законосъобразност на акта в обжалваната му част в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК, като изложи мотиви в съответствие с изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК и се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, съобразно чл. 143 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение