Решение № 1810 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2015 г.

Решение № 1810 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 2.12.2014 г. по адм. дело № 7642/2014 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която по жалбата на Бандар Джамал Расул, гражданин на Ирак, е отменено издаденото от този орган решение № 3863/2.06.2014 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Бандар Джамал Расул е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Административният съд е установил, че Джамал Бандар Расул, гражданин на Ирак, подал до Държавната агенция за бежанците молба за закрила № УП-3913/3.02.2014 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 oт допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Първата молба за получаване на статут чужденецът подал на 16.10.2009 г. С решение № 61/29.01.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 17117 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 9766/2011 г. на петчленния състав на Върховния административен съд решение № 61/29.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците било отменено в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и преписката била върната на органа за ново произнасяне. С решение № 137/17.02.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Впоследствие Бандар Расул подал втора молба № 395/10.04.2012 г., с която поискал хуманитарен статут. С решение № 441/22.06.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ. Бандар Джамал Расул поискал убежище, което му било отказано с решение № 1/6.01.2014 г. на Вицепрезидента на Република България. С последваща молба № УП-3913/3.02.2014 г. иракският гражданин отново поискал статут. На интервюто той разказал, че пристигнал нелегално в България през октомври 2009 г. Като причина за напускането на Ирак чужденецът посочил проблемите, които имало семейството му след падане на режима на Саддам Хюсеин. Бащата на Бандар Расул, който бил капитан от силите за сигурност по време на управлението на Саддам Хюсеин, бил бил убит през 2009 г. Бандар Расул получил две телефонни обаждания от неизвестни лица, които заявили, че те са убили баща му и че ще убият него, майка му, съпругата и двете им деца. През август 2010 г. майка му била простреляна на улицата и вследствие на нараняванията си изгубила единия си бъбрек, а три години след това, починала. Бандар Расул пояснил, че срещу него не е оказвано насилие, не е членувал в политически партии или организации, не е бил съден или осъждан. Наред с обстоятелствата, свързани с убийството на баща му, на които чужденецът се позовал и в предишните производства, той обосновал новото си искане с влошеното си здравословно състояние, смъртта на майка си през май 2013 г. и развода със съпругата му по нейно искане през юли 2013 г. За последните две събития Бандар Расул научил през ноември 2013 г., тъй като не поддържал връзка с Ирак. Кандидатът заявил, че не желае да се върне в родината си, тъй като се страхува за живота си. С решение № 3863/2.06.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците отказал на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Според изложените в решението мотиви, молбата е неоснователна, тъй като причините, с оглед на които се търси закрила, са от личен характер и не попадат в обхвата на закона. Чуждият гражданин не доказал основателни опасения от преследване в държавата по произход. Фактите, с които е подкрепил предишните си искания, са преклудирани, а новите факти не обуславят необходимост от бежански статут. Смъртта на майка му настъпила три години след раняването й, а здравословните и семейните му проблеми не съставлявали основание за закрила. Не съществували и предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради това, че иракският гражданин не е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на сведенията в справка № 01-6619/23.05.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на Държавната агенция за бежанците е прието, че не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/EО. Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден в кръга на правомощията на административния орган, делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Съдът потвърдил преценката на органа, че по отношение на кандидата не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политически убеждения. Затова отхвърлил жалбата в частта срещу постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец. В частта, в която административният орган отказал хуманитарен статут, съдът отменил административния акт по съображения, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Органът не изяснил относимите факти и обстоятелства, с което бил нарушен чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Той не събрал доказателства относно сигурността на държавата по произход и не изложил съответни мотиви. Изводът, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и няма изключителна степен на насилие, се основавал само на данни за обстановката в провинция Сюлеймания и Иракски Кюрдистан. Не била разгледана обстановката в Багдад, където е живял чужденецът. Не били обсъдени данни за отношението в държавата към цивилното население. Липсвали мотиви и за обстоятелствата, свързани с бащата на Бандар Расул, които основно пораждали опасенията му за извършването на тежки посегателства срещу него. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че изтъкнатите от кандидата за закрила нови обстоятелства, на които се основава последващата му молба - смъртта на неговата майка, развода му и здравословното му състояние, не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут. Що се отнася до обстоятелствата, свързани със смъртта на бащата на Бандар Расул, те не подлежат на разглеждане, тъй като чужденецът вече се е позовал на тях и са били обсъдени в производството, в което е разгледана първата, подадена от него, молба за статут. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на последната молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка, изготвена по данни на Шведския съвет по миграционните въпроси. В справката е отбелязано, че Ирак има тежки проблеми като: политически мотивираните, сектантските и етническите убийства, включително извършените от терористични организации, издевателства, както от страна на държавни органи, така и от нелегални групировки, липса на прозрачност в работата на държавния апарат. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Изтеклите почти седем години от напускането на страната, както и фактът, че в Ирак продължава да живее семейството на кандидата за статут, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отменено решение № 3863/2.06.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Бандар Расул. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решение № 3863/2.06.2014 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд