Решение № 1659 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2010 г.

Решение № 1659 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", гр. София, представляван от изпълнителния си директор Калина Илиева, чрез пълномощника си юрисконсулт Петър Василев, срещу решение № 7 от 25.02.2010 г. постановено по адм. дело № 5737/2009 г. на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съгласно указанията на съда, с писмо до АССГ вх. № 20628 - 19.11.2009 г. е изпратена цялата административна преписка, като уведомително писмо изх. № 01-164/2273 - 03.12.2008 г. на ДФ "Земеделие", РТИ - Пловдив и обратна разписка № 04000346668 получена на 05.12.2009 г. са неразделна част от нея и същите са приложени, а причината за липсата им по делото е необяснима за тях. Но дори пропуска да бъдат приложени тези документи да е в тях, то съда е трябвало съгласно чл. 171, ал. 4 АПК да им даде указания същите да бъдат представени, а като не е изискано от ДФ "Земеделие", това предполага, че съдът е счел, че всички относими по спора доказателства са събрани. Поради това съществено процесуално нарушение моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските по производството, както и юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС друг процесуален представител - ю. к. Банкова поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в представените писмени бележки. От ответника Иван Стойчев Мекушин, чрез пълномощника му адв. Йорданова е постъпил писмен отговор, в който се оспорва касационната жалба като неоснователна и се моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът заявява, че поддържа отговора и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдът обосновано е приел, че по делото липсват доказателства за това, уведомителното писмо да е било връчено редовно на жалбоподателя и ответник по касация. Горното води до невъзможност същия да упражни предоставените му права, като вземе участие в регламентираната в Правилника процедура, оспорвайки констатациите и защитавайки правата си. Представената с касационната жалба като доказателство обратна разписка също не доказва, че уведомителното писмо е било връчено редовно на жалбоподателя. Същият е заявил, че не познава лицето, което е получило писмото. При така установеното съществено нарушение на административно-производствените правила, като е отменил уведомителното писмо за извършено плащане и е върнал преписката на административния орган, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7 от 25.02.2010 г. по адм. дело № 5737/2009 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - София град, II-ро отделение, 24 състав, ОТМЕНЯ по жалба на Иван Стойчев Мекушин от гр. София уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-6500/12093 от 29.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция към Държавен фонд "Земеделие" и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените от съда указания. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният в производството административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, като фактическите и правни основания се съдържат в Таблицата - неразделна част от него, представяща начина на формиране на общата сума за финансово подпомагане. Именно тази таблица съдържа основанията за генериране на съобщението за наложената санкция на жалбоподателя, поради което УП е акт, изпълнил изискванията на чл. 59 от АПК по отношение на изискуемото съдържание и реквизити. Съдът обаче е приел, че в производството по издаване на процесното УП административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила досежно проведената процедура при констатирани недекларирани площи по отношение на подаденото от жалбоподателя Общо заявление за плащания на площ за 2008 г. Във връзка с извършената проверка на място и констатираните несъответствия по отношение на декларираните площи от жалбоподателя, в съответствие с предвиденото в утвърдения Правилник на отдел "Директни плащания на площ" при ДФ "Земеделие", е изготвено уведомително писмо изх. № 01-164/2273 от 3.12.2008 г. на Държавен фонд "Земеделие", Пловдив - РТИ, с което на Иван Стойчев Мекушин е предоставен 10-дневен срок от получаване на уведомлението, в който да направи забележки и възражения, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че това уведомително писмо е било редовно връчено на жалбоподателя и същият е имал възможност да упражни предоставените му права, както и да вземе участие в регламентираната в Правилника процедура, която е гарант на възможността на земеделския стопанин да оспори констатациите и да защити съответно правата си. Освен това съдът е констатирал, че от страна на административния орган не са представени доказателства, че е налице вписване в "Регистъра за уведомителни писма за двойно заявени площи", който трябва да е създаден от ОРА, на конкретна дата на получаване на уведомителното писмо с горния номер от жалбоподателя, което е изискване на Правилника - раздел 6 "Процедури за прилагане на схемите", етап 21 "Отразяване на корекции от земеделските стопани, стъпка 2 "Процедура за заявления със статус със застъпвания". Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ с изх. № 01 - 6500/12093 от 29.07.2009 г., изпратено до Иван Стойчев Мекушин на адрес в гр. София и получено от него, видно от приложеното в кориците на папката с преписката "известие за доставяне" на датата 5.08.2009 г. Това е единственото "известие за доставяне" съдържащо се в административната преписка, изпратена от административния орган Държавен фонд "Земеделие" съгласно съпроводително писмо от 19.11.2009 г. Друго няма и правилно съдът е приел, че другото уведомително писмо с изх. № 01-164/2273 от 3.12.2008 г. не е било връчено на лицето - подател на Общо заявление за плащания на площ 2008 г.. Едва в касационното производство и по-точно към касационната жалба се прилага "известие за доставяне", връчено на датата 5.12.2008 г. на лицето "И. Димова" на адрес в гр. Първомай, ул. "Малина" № 1. Действително това е адресът, посочен в подаденото Общо заявление, но не е посочено качеството на лицето, получило съобщението и връзката му с адресата Иван Стойчев Мекушин. В открито съдебно заседание пред ВАС се представя ново (предходно) уведомително писмо с друг изх. № 01-6500 от 18.08.2008 г., както и "известие за доставяне" на датата 26.08.2008 г. отново на неизвестно лице на същия адрес. Трите писмени доказателства макар и да са били част от административната преписка, не са били приложени в нея и съдът не е изградил, а и не би могъл въз основа на тях да изгради своите констатации и изводи. Предвид забраната за нови фактически установявания в чл. 220 от АПК, те не следва да се обсъждат и от касационната инстанция. Правилно съдът е стигнал и до извода, че няма доказателства да е налице вписване в "Регистъра за уведомителни писма за двойно заявени площи" към ОРА за получаване на уведомителното писмо, защото в изпратената от административния орган административна преписка не се съдържат такива данни. След като обжалваното уведомително писмо е отменено само на процедурно основание, като спорът не е разгледан по същество, то даденият от Административен съд София - град 14-дневен срок за ново произнасяне не е кратък, а напълно достатъчен за да се повтори процедурата само по надлежно връчване на уведомително писмо за констатирани двойно заявени площи. С оглед изложеното дотук, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба по всички процесуални правила се дължат разноските по водене на делото, които са поискани своевременно, но настоящият състав на ВАС счита, че такива в случая не са направени. Пред касационната инстанция е представен Договор за правна помощ от 10.12.2010 г., подписан между Иван Стойчев Мекушин като "клиент" и адвокат Анна Йорданова Йорданова от Пловдивска адвокатска колегия, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5060.00 лева (с включени разходи за пътуването до София), но няма данни същото да е изплатено. Не е налице Договор за правна защита и съдействие по утвърдения образец, регистриран в съответната Данъчна служба, в който договор изрично има графа "договорено възнаграждение" и "платена сума". Попълването на последната е гаранция за действително направени разходи. Целта на присъждането на разноски е възмездяване за действително направени разходи, а не на договорени. Не са представени надлежни доказателства, че договореното възнаграждение е заплатено. Затова претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,