Решение № 5934 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2008 г.

Решение № 5934 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Кръстев Цветанов от гр. Луковит против решение № 748 от 30.06.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2646/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-д 211 от 08.04.2008 г. на директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ППЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник на дежурна смяна "Пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и защита на населението" на РС "ПБЗН" - Луковит при ОД "ПБЗН" - Ловеч. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта. Ответната страна Министър на вътрешните работи, като процесуален правоприемник на директора на НС "ПБЗН", на основание § 108, ал. 2 и ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, както и че извършеното от жалбоподателя ПТП при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 3,03 промила, станало достояние на други служби на МВР и граждани, е постъпка несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с която е уронен престижа на службата. Решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали извършеното деяние, изразяващо се в управление на лек автомобил след употреба на алкохол, довело до причиняване на ПТП, представлява поведение, квалифициращо се като злоупотреба с доверие, и в тази връзка - дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в обжалваното решение становище по тълкуването и прилагането на материалния закон. Изложените в касационната жалба възражения и доводи са обсъдени в обжалваното съдебно решение, тъй като са правени и в производството пред първоинстанционния съд и правилно са били преценени като неоснователни. При извършената преценка за съответствие на оспорената заповед с изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание на административния акт изрично в съдебното решение е посочено, че такова е налице. В оспорената заповед са изложени както фактическите обстоятелства, наложили издаването й, така и съответното правно основание и нарушените от жалбоподателя законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. С императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, каквото е извършеното от жалбоподателя, се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Това означава, че дисциплинарнонаказващият орган няма право на преценка какво наказание да наложи, нито да обсъжда причините, които са мотивирали служителя да извърши нарушението. Точно определение на понятието "морал" няма и това трябва да се преценява според обществената преценка и обичайните норми на поведение, а под понятието "злоупотреба" следва да се разбира възползване от нечие доверие или възползване от обществено положение или длъжност. Предвид изложените съображения посоченото поведение правилно е квалифицирано като "злоупотреба с доверие", изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. В този смисъл и ТП № 3/2007 г. на ВАС. Неоснователно е оплакването, че ангажирането на наказателна отговорност трябва да предхожда налагането на дисциплинарно наказание, тъй като чл. 224, ал. 3 от ЗМВР предвижда носене на дисциплинарна отговорност, независимо че деянията могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,