Решение № 14600 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2020 г.

Решение № 14600 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на М. Христова и В. Горанова и двете от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Йовчев, срещу решение № 46 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 148/2019 г. на Административен съд – гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 18 – 2606 от 11.03.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Кюстендил, състоящо се в отстраняване на непълноти и грешки в обхват – поземлени имоти идентификатори № 04796.501.449, № 04796.501.74, № 04796.501.355, № 04796.501.75 и 04796.501.76. С решението М. Христова и В. Горанова са осъдени да заплатят разноските по делото.. В касационната жалба жалбоподателките твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил всички представени по делото доказателства, включително, че се е позовал на такива липсващи по делото. Твърдят, че в заседание от 19.11.2019 г. съдът не се е произнесъл по направено от тях искане за отстраняване на вещото лице. Твърдят и че при постановяване на решението съдът в противоречие със закона е приел законосъобразност на заповедта, като излагат съображения за противоречие на същата със закона. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК - Кюстендил. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на СГКК – гр. Кюстендил, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците В. Гьолев и Х. Гогев с представени писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответника Община Кюстендил чрез процесуалния си представител юрк. Христова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кюстендил е приел, че с оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона при наличието на предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР и при установена непълнота и грешка в кадастралната карта, която е определил по § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, а именно като е приел безспорно установено несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и регистър. Приел е и че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е извършено процесното изменение на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗКИР, представляващо отстраняване на непълнота и грешка взето въз основа на представени съдебни решения по адм. д. № 192/2015 г., адм. д. № 193/2015 г. и адм. д. № 40/2017 г. на АС – гр. Кюстендил, последното потвърдено с решение по адм. д. № 6102/2017 г. по приложен проект от жалбоподателките М. Христова и В. Горанова. Приел е, че предвид това че имот идентификатор № 04796.501.74 е бил предмет на съдебна делба е бил разпределен с влезнало в сила съдебно решение, което е задължително за страните. По отношение на новообразувания имот идентификатор № 04796.501.501 с площ 326 кв. м. и отреждане за второстепенна улица записан на името на Г. Йорданов е приел нанасянето за законосъобразно и за записването в КР също на основание нотариален акт, като е посочил, че този имот не попада в имота на В. Горанова, която се легитимира като собственик на имот УПИ I – 75, кв. 11. Приел е, че границата между имоти идентификатори № 04796.501.355 и № 04796.501.74 е законосъобразно поставена по регулационна линия УПИ IV – 74 и УПИ III – 75 по действащия регулационен план на [населено място], като е направил извод, че всички граници са съобразени със съществуващите на място трайно материализирани граници, регулационни линии и документи за собственост. Най – накрая е посочил, че споровете за собственост се разрешават от общите граждански съдилища, службите по кадастър следва да се съобразяват с представените документи за собственост и до разрешаването им службите по кадастър могат да изменят само кадастралния регистър чрез вписване на противопоставимите права на всички собственици и техните документи. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по следващите съображения. На първо място не са установени пределите на допустимото оспорване на заповедта, тъй като не е установено по безспорен начин дали жалбоподателките пред първата инстанция оспорват заповедта в цялост, включително досежно нанасянето в КК и вписванията в КР на посочени няколко сгради в имоти идентификатори № 04796.501.74, № 04796.501.75 и № 04796.501.355 или в определени нейни части и точно кои, по отношение на одобреното изменение за точно кои имоти твърдят незаконосъобразност на заповедта, включително с оглед на установяване на правния им интерес от оспорване съобразно титулите им за собственост върху имоти, предмет на заповедта (включително в решението не е очертано на кои точно имот по действащата кадастрална карта и съответно по одобреното изменение са собственици жалбоподателите, съответно заинтересованите в производството лица). Освен това административното производство е започнало по заявление именно на М. Христова и В. Горанова с приложен към него проект (както е отбелязано в оспорената заповед), като в тази връзка съдът не е изследвал въпроса и не е установил дали с оспорената заповед се одобрява искането изменение по заявлението на Христова и Григорова така както е заявено по представения от тях проект и съответно не е установено налице ли е разлика между заявеното от тях и одобреното, като по този начин не е установено имат ли те правен интерес от оспорването и в кои части от заповедта. Тези пропуски представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е очертан допустимият предмет на оспорване по делото. Макар и в жалбата пред първата инстанция да е налице оспорване по отношение на нанасянето на нов имот идентификатор № 04796.501.501 за второстепенна улица, вписано със собственик Г. Йорданов (починал) и в решението да има констатация за законосъобразност на това нанасяне на този нов имот в диспозитива на решението липсва произнасяне по отношение на оспорването на тази част от заповедта, което също е нарушение на съдопроизводствените правила. На второ място по отношение на посочения новонанесен с оспорената заповед имот идентификатор № 04796.501.501 същият в кадастралния регистър и по оспорената заповед е записан като собственост на Г. Йорданов, който е починал през 1987 г., като в този случай като заинтересовани страни по делото следва да участват неговите наследници. Видно от представено по делото удостоверение за наследници на Г. Йорданов негови наследници са В. Горанова, жалбоподателката в това производство (който факт отново поставя въпроса за установяване на правния интерес у нея досежно нанасянето на този имот, каквато преценка липсва), но и Т. Пешева също наследник на Йорданов, която като заинтересовано лице не е била конституирана и не е взела участие в производството по делото. Това също представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо неправилност на оспореното съдебно решение. На второ място за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция към издаване на заповедта ДВ бр. 57/2016 г.) трябва да има несъответствие в данните – границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им фактическо състояние, а не както е приел съда спрямо действителното им фактическо състояние към момента на приемане на кадастралната карта (това е старата редакция на нормата, действала до 2016 г. преди издаване на заповедта). В случая съдът не е приложил правилната разпоредба досежно преценката за наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта, а е приложил старата такава, което е нарушение на материалния закон. Освен това с оглед установяване на това дали е налице непълнота и грешка съдът не е събрал относимите към спора доказателства. От малкото събрани доказателства по делото не може еднозначно да бъде установено дали е налице такова несъответствие – непълнота или грешка в коя част, коя граница и по отношение на кои от всички имоти предмет на заповедта, предвид това, че съдът не е събрал доказателства в тази насока, а е преповторил цитираните в заповедта документи. Съдът не е събрал административната преписка в цветно копие, не е установил какво е било нанесено в действащата и одобрена кадастрална карта за имотите, предмет на заповедта, съответно какво от отразеното в действащата кадастрална карта не отговаря на действителното фактическо състояние към момента, по каква причина и съответно налице ли е в тази връзка непълнота и грешка, на какво се дължи тя и евентуалното й отстраняване свързано ли е с преместване на граници и дублирането на собственически права, индикиращи спор за материално право. Не е установил и в случая, че непълнотата и грешката се дължи на разминаване на имотни и регулационни граници, то налице ли е приложена регулация и уредени сметки по регулация, в която хипотеза регулационните граници могат да бъдат поставени като имотни такива. За един от имотите № 04796.501.74 освен това съдът е приел, че нанасянето е извършено съобразно съдебна делба и разпределение на ползването по нея, но такава по делото не е представена, има представен договор за доброволна делба, който обаче е различен. Т. е. съдът се е позовал на доказателства, които не са налични в кориците на делото, което също е нарушение от категорията на съществените. Такова е и направеното възражение в касационната жалба досежно отхвърленото искане за замяна на вещото лице назначено по делото, като това искане е отхвърлено от съда с определение в протокола от открито съдебно заседание от 19.11.2019 г. без обаче да са изложени мотиви защо се отхвърля искането. Освен това вещото лице е определено след посочването му от страна на ответника, което също е нарушение на съдопроизводствените правила. Вещото лице се назначава и определя от съда, а не по предложение и след посочване от страните. В предходните редакции на ГПК имаше възможност при допускане на тройна СТЕ едно вещо лице да се посочи от едната страна по делото, второ от другата страна, а трето се определяше служебно от съда. В момента такъв текст в закона няма и в случая, когато се касае за допусната единична СТЕ е недопустимо вещото лице да бъде посочено от една от страните по делото, тъй като това нарушава равнопоставеността на страните в процеса, поради което и това е нарушение от категорията на съществените. Посочените по – горе относими към спора обстоятелства досежно това какво е предвидено по действащата кадастрална карта и какво е евентуалното несъответствие на отразяване на имотите по нея с действителното фактическо състояние не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да да се използват специални знания с оглед на установяване на наличието на непълнота или грешка в кадастралната карта, съответно наличие на основание за изменението й. Без изясняване на посочения въпрос, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, включително използване на специални знания, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспореното заповед. Ето защо с оглед изясняването на посочените по - горе въпроси, а именно определяне на пределите на оспорване и наличието на правен интерес у жалбоподателките от оспорване и досежно на кои части от заповедта, осигуряване на участие на всички заинтересовани страни, включително всички наследници на Г. Йорданов, както и събирането на допълнителни доказателства, включително с използването на специални знания, решението на АС – гр. Кюстендил като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Кюстендил, съгласно дадените с настоящето решение указания. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение