Решение № 10404 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ламбев, чрез адв. Пенчев като процесуален представител, срещу решение 127 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 82/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът директорът на главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма , чрез юрисконсулт Хаджиева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Ламбев, с [ЕГН], от гр.Русе, [адрес], против заповед 4843-414 от 27.01.2023 г. на директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" при Министерство на вътрешните работи, с която, за нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с т.т.15, 19, 20 и 28, б. а" и в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл.204, т.З, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание Уволнение" и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за липса на допуснато нарушение на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР на органа да изслуша държавния служител и да даде срок за писмени обяснения преди да му наложи дисциплинарното наказание. Излага съображения за доказаност от фактическа страна на деянието, извършено от жалбоподателя в извънработно време, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) като нарушаващо правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Обосновава извод за наличие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От фактическа страна е установено, че на 24.08.2022 г., около 20:10 ч., в гр. Русе, на пътен уличен участък от пътен възел Охлюва" при ул. Стефан Стамболов" и бул. България", на около 60 м. след автобусна спирка 132 на обществения градски транспорт в посока на бул. България", в условията на ясно време и суха пътна настилка, мл. експ, Н. Ламбев, при управление на собствения си л.а. Хонда", модел ЦРВ", per. [рег. номер], при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с ширината на пътя и с радиуса на ляв завой, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което се отклонява надясно по посока на движението си, блъска бетонни бордюрни блокчета, част от тротоара, напуска платното за движение в дясно, навлиза върху тротоара и се блъска в бетонна стена, причинявайки ПТП с материални щети. Местопроизшествието е посетено от екип на Сектор Пътна полиция" към ОД на МВР - Русе. За реализираното ПТП на основание чл.20, ал.2 от ЗДвП на Ламбев е съставен АУАН, серия GA 748851 от 24.08.2022 г., въз основа на който е издадено и НП 22-1085-002445 от 29.09.2022 г. (л.л.81 и 82 от преписката). Ламбев, в качеството си на участник в пътното движение, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух. За описаното нарушение на чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП на Ламбев бил съставен АУАН, серия GA 748852 от същата дата и му е бил връчен талон за медицинско изследване 115679 (л.л. 119 и 120 от преписката) за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като жалбоподателят не е изпълнил това предписание (вж. писмо УРИ 484 000-3583 от 21.09.2022 г. по описа на ГД Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" при МВР на л.75 от преписката, от което е видно, че Ламбев не фигурира в журналите на спешното отделение към лечебното заведение за вземане на алкохолна проба на 24.08.2022 Г.). В приобщената към делото административна преписка се съдържа и заверен препис на НП 22-1085-002533 от 10.10.2022 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе, постановено въз основа на АУАН, серия GA 748852 от 24.08.2022 г., за кумулативно налагане на Ламбев на административни наказания глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП (л.98 от преписката). По делото няма спор, че това НП не е било обжалвано от Ламбев и е влязло в сила. Прието е, че деянието е извършено на обществено място - в гр. Русе, на пътен уличен участък от пътен възел Охлюва" при ул. Стефан Стамболов" и бул. България", на около 60 м. след автобусна спирка 132 на обществения градски транспорт в посока на бул. България", с което ДНО счита, че е създадена опасност за живота и здравето на други участници в движението - И. Павлов и други и тези действия са станали достояние на гражданин, който е подал сигнал на ЕЕН 112 - същото това лице И. Павлов, на служители на МВР - контролните органи от сектор ПП - мл. автоконтрольор Й. Симеонов и мл. автоконтрольор П. Петров, които са дали разпорежданията относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, с което е уронен престижът на службата. ДНО е посочил, че установената от него фактическа обстановка се потвърждава от целия доказателствен материал по дисциплинарното производство, включително от сведенията на полицейските служители мл. автоконтрольор Й. Симеонов и мл. автоконтрольор П. Петров, както и от тези на лицето, подало сигнал на тел. 112, посочено и като свидетел по съставения АУАН И. Павлов. При така установената фактическа обстановка ДНО е приел, че жалбоподателят, в качеството си на участник в пътното движение, не е изпълнил нормативно определените правила в чл.174, ал.З от ЗДвП, като не е изпълнил разпорежданията на контролните органи за проверка с техническо средство за установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, не е изпълнил и даденото предписание да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като не се е явил и за медицинско изследване. ДНО е приел, че с описаните неправомерни действия мл. експ. Н. Ламбев е допуснал нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 8121з - 348/25.07.2014 г., (обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.)., посочени в: т.15 Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - служителят не е съобразил своето поведение с разпоредбите на ЗДвП; т.19 ,Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" - с отказа да бъде проверен с техническо средство и да даде кръвна проба за химически анализ, служителят е увредил името на МВР, като е създал впечатление, че като водач на МПС и след като е извършил нарушения, служителят на МВР може да не спазва регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да откаже да изпълни полицейски разпореждания. т.20 Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" - с поведението си служителят е дал лош пример на гражданите и създава в тях убеждение, че и те могат да не спазват установените правила за движение по пътищата. т.28 Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и в) на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество - след реализиране на ПТП и поведение, предизвикващо съмнение за управление на МПС след употреба на алкохол, е отказал да бъде тестван с техническо средство и впоследствие не се е подчинил на разпореждането на контролните органи за даване на кръвна проба за химическо изследване за установяване на това. Така е създадено впечатление, че за служителите на МВР не важат правилата за движение по пътищата. Гореописаните етични правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и в извън работно време, изискват определено поведение от служителя не само във връзка с изпълнение на неговите служебни задължения, но и в обществения му живот. Служителят е бил запознат със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и неговите изменения, както и със заповед на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества (л.74 от преписката). ДНО е изложил и подробни мотиви защо счита, че при така установената фактическа обстановка и нарушени правила и норми на ЕК, са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание Уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", като така е отговорил и на възраженията на жалбоподателя за недоказаност на вмененото му дисциплинарно нарушение. При тези данни правилно е прието от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и в съответствие с регламентираните в ЗМВР процедура и срокове. Обосновано е прието от съда за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, според което отказът му да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му не съставлява дисциплинарно нарушение, защото отказвайки той упражнил едно свое признато от закона право. Действително водачът има право да откаже проба с техническо средство, но тогава за него възниква задължението за алтернативното установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, което следва изрично от разпоредбата на чл.За, т.1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тя предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. Анализът на цитираните разпоредби води на извод, че целта на закона е да гарантира извършването на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Както беше посочено, отказът от извършване на проверка с техническо средство поражда необходимостта от проверка с доказателствен анализатор или посредством кръвна проба, каквото и предписание е било дадено на Ламбев в случая след отказа му да бъде тестван с дрегер. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния казус жалбоподателят е управлявал МПС и е причинил ПТП, което е било и поводът за посещението на контролните органи на сектор ПП при ОД на МВР - Русе на мястото на произшествието. Настъпилото ПТП сочи и на приложимост на хипотезата на чл.4, ал.1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която гласи, че в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно ал.2, при невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. Ето защо, отказът на нарушителя да изпълни даденото в този смисъл разпореждане на контролните органи, е неправомерен. Налице е осъществено нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. т.15 и т.28, б."в" от Етичния кодекс. Да се приеме обратното би означавало да се толерира отказът за извършване на изследване и нарушителят да ползва облаги от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. От събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства ДНО е установил, че Ламбев не се е явил в болничното заведение за медицинско и химическо изследване и не е регистриран в амбулаторните журнали на Многопрофилно спешно отделение към УМ БАЛ Канев" АД. Този факт всъщност не се и оспорва от страна на жалбоподателя. А освен това обстоятелството, че Ламбев не само е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, но не е и изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване, се установява и от влязлото в сила наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран именно за това административно нарушение - отказ да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в двете хипотези по чл.174, ал.З, пр.1 от ЗДвП, както на мястото на произшествието като е отказал да бъде проверен с техническо средство от контролните органи, така и впоследствие като е отказал да изпълни даденото му предписание за медицинско изследване. Тези деяния правилно са възприети от дисциплинарнонаказващия орган като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, квалифицирани са като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, а именно: на т.т.15, 19, 20 и 28, б. а" и в". Правилно е прието от съда, че в конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. По отношение на понятието деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по т. д. 4/2007 г. на ВАС становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства в първоинстанционното производство, се установява, че действията на жалбоподателя са станали достояние на служители при ОД на МВР - Русе (от сектор ПП при ОД на МВР - Русе), извършили проверката на Ламбев на процесната дата, както и на лице, което е извън системата на МВР и което било свидетел на поведението на Ламбев на процесната дата и място, на настъпилото ПТП, и впоследствие на отказа му да бъде изпробван с дрегер за установяване употребата на алкохол при управление на МПС и на връчването му на предписание за медицинско изследване, с което несъмнено се уронва престижът на институцията, която Ламбев представлява. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,