Решение № 14431 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2010 г.

Решение № 14431 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Будьони Борисов Иванов, чрез пълномощника му срещу решение № 31 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 4507/2008 г. на Административен съд - София-град. В хода на съдебното производство касационният жалбоподател е починал и са конституирани като касационни жалбоподатели неговите законни наследници Цветанка Иванова Павлова - Иванова, Иван Будьони Иванов, Владислав Будьони Борисов и Борис Будьони Борисов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците - кметът на район "Нови Искър" при Столична община и Младен Валериев Петров, Ваня Любенова Петрова, Септемврийка Борисова Стоилова и Борислава Димитрова, не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е обявил за нищожна заповед № РД-16-37/14.02.1994 г. на кметския наместник на ТОА "Нови Искър", с която на основание чл. 32 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.) и заповед № РД-09-101/28.02.1992 г. на кмета на Столична голяма община във връзка с протокол № 5 от 22.01.1992 г. на Столичен общински съвет е одобрено попълване на кадастралната основа на имот пл. сн. № 497, кв. 6 по РП на с. Световрачане и изменение на дворищната регулация на парцел IХ -252, парцел Х-497 и парцел ХI-251 - по имотните граници. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. В тази връзка е посочил, че съгласно приложимата към датата на издаване на заповедта разпоредба на чл. 184, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗТСУ (отм.), общинските съвети със съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството могат да решават функции на кмета на общината по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-кмет и на главния архитект (инженер) при общината, а общинският съвет на столичната община може по същия ред да предостави функции по предходната алинея на съответния заместник-кмет, на главния архитект на София, на началника на управление "Архитектура и градоустройство" при столичната община и на кметовете на общините, а функции на главния архитект на София - на началника на управление "Архитектура и градоустройство". След като по делото не са представени доказателства за упълномощаване на кметския наместник на ТОА "Нови Искър" (кмета на район "Нови Искър) и за съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел, че авторът на оспорената заповед не е бил компетентен за нейното издаване. Като самостоятелен аргумент от чл. 88, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) за нищожността на акта е посочил, че административното производство е започнало по инициатива на лице, което не е собственик на имота, за който е поискано изменение на кадастралния план, поради което административният орган се е произнесъл при липса на надлежно сезиране, т. е. излязъл е извън рамките на материалната си компетентност. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена с правно основание чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) за попълване на вярна имотна граница и изменение на дворищната регулация. Компетентен да издаде заповед на това основание съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗТСУ (отм.), е кметът на общината. В конкретния случай тя е издадена от кмет на район. В чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм.) изчерпателно са посочени длъжностните лица, на които след провеждане на предвидената процедура в същия текст, могат да се предоставят правата на кмета на общината на същите лица. Кметът на район не е в кръга на тези длъжностни лица, поради което проведената процедура по чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм.) не е породила никакви правни последици. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и обявил същата за нищожна. В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на § 187, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, обнародван в ДВ, бр. 65/22.07.2003 г., в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон, общинските съвети могат да потвърдят заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 7 от отменения ЗТСУ, в периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г. С решение № 1 от 23 януари 2004 г. ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г., на основание § 187, ал. 1 ЗИД ЗУТ, Столичният общински съвет потвърждава списъка на издадените заповеди на кметовете на всички райони в София, издадени на основание чл. 6, т. 6 и 7 ЗТСУ (отм.) за периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г. Обжалваната заповед не е включена в приложения списък, следователно липсват основания да се приеме, че е валидирана. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,