Решение № 1550 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2018 г.

Решение № 1550 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванова срещу решение № 3890/8.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12633/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 857/14.09.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 3890/8.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12633/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на В. Иванова против заповед № 857/14.09.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С тази заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, поради неявяването й за заемане на предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от Иванова искания по чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 4361/24.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11208/2015 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 10086/31.07.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10273/2016 г. е отменена заповед № 1129/28.10.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за прекратяване служебното правоотношение на Иванова за длъжността "главен експерт" в отдел "Технически прегледи и одобряване на ППС" към дирекция "Пътни превозни средства и водачи" на ИААА на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението на ВАС е постановено на 31.07.2017 година, от която дата започва да тече 14 - дневният срок за явяване на държавната служителка в съответната администрация. Съдът е изложил мотиви, посочвайки, че за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност, не е достатъчно само и единствено отмяна на оспорвания акт, а е необходимо явяване на служителя в съответната администрация за заемане на длъжността в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение. В конкретния случай преклузивният срок е изтекъл на 14.08.2017 г. - понеделник, присъствен ден, и в рамките на посочения срок В. Иванова не се е явила в съответната администрация за заемане на длъжността. АССГ е изложил мотиви, че към датата на освобождаване от държавна служба В. Иванова не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, като служебното правоотношение на такива лица може да се прекратява на останалите, предвидени в закона основания, но не и по чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Съдебното решение, с което жалбоподателката е възстановена на заеманата длъжност е влязло в законна сила на 31.07.2017 година, като от следващия ден е започнал да тече двуседмичният срок за явяване на жалбоподателката в съответната администрация, и е изтекъл на 14.08.2017 година. В този законов срок - до 14.08.2017 година, Иванова не се е явила в местоработата си, като не е депозирала писмена молба, с която да заяви своето желание да започне изпълнението на служебните си задължения. Следователно не са били налице и двете кумулативни изисквания на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл - наличие на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на държавния служител на заеманата от него длъжност и явяване на същия в определения законов срок за заемане на длъжността. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката не е подавала молбата за заемане на предишната длъжност, като поддържа тезата, че оспорената от нея заповед от 14.09.2017 г. за прекратяване на служебното й правоотношение е следвало да бъде издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради придобито право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. В. Иванова е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано 1.11.2017 г., датата на подаване на заявление вх. № 2170-21-347/01.11.2017 г. за отпускане на лична пенсия осигурителен стаж и възраст, отпусната с разпореждане № [ЕГН] на ръководител "ПО". При положение, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката със заповед № 857/14.09.2017 година, пенсията за осигурителен стаж и възраст не е била отпусната, статутът й не е бил съответен на лице, придобило право на пенсия. С оглед изложените аргументи относно "придобито право на пенсия", настоящият съдебен състав намира, че правилно в обжалваното съдебно решение е обоснован извод, че на 14.09.2017 г. са били налице предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Дори да се възприеме тезата на касаторката, че към датата на прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № 857/14.09.2017 г., тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, неявяването й на работа в преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл води като последица прекратяването на служебното й правотношение само на посоченото основание. След като тя не е заявила желание да се яви на работа, висящността на служебното правоотношение се прекратява и за органа не възниква задължение да прекратява това правоотношение на други, посочени в закона основания по искане на държавната служителка. Освен това тя е заявила желанието си след като служебното й правоотношение е било вече прекратено. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение