Решение № 155 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2017 г.

Решение № 155 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Е. Куибин против Решение № 850/16.05.2017 г. по адм. дело № 796 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна, с което предявения от лицето срещу ГДИН иск за сумата 70 000 лева е уважен до размер от 400 лева и е отхвърлен в останалата част като неоснователен. От изложението в жалбата се достига до извод, че жалбоподателят счита първоинстанционното решение за несъобразено с представените по делото доказателства, при неправилно възприета фактическа обстановка. Твърди, че при наличието на достатъчно доказателства за лоши условия при престоя на открито на лишените от свобода, е следвало да му бъде присъдено изцяло претендираното от него обезщетение. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение, адекватно на търпените от него вреди. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който твърди, че първоинстанционния съдебен акт е обоснован и законосъобразен. Жалбата била недопустима, тъй като не били посочени конкретните пороци на решението. Моли да бъде отхвърлена изцяло, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Първоинстанционното производство е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по иск на Е. Куибин срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за сумата 70 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени от него вреди през периода 06.01.2015 г. до 22.03.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска. Пред първоинстанционния съд лицето е твърдяло, че вредите са причинени от лошите условия, при които се осъществява престоят на открито, изразяващи се в липса на санитарен възел, на течаща питейна вода и заслон за предпазване от дъжд и гръмотевици, лоши условия в банята и съблекалнята на затвора. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че Куибин е бил настанен в спално помещение № 13 на II група в корпус на затвора гр. Варна за изтърпяване на наказание "Лишаване от свобода" през периода 06.01.2015 г. до 22.03.2016 г. През този период на лицето е осигуряван достъп до съоръжение на затвора, в което същият да престоява на открито, съобразно изискванията на ЗИНЗС. Мястото представлявало асфалтирана площадка с площ от около 350 кв. м., с разположение на нея спортни съоръжения. Времето за посещение се ограничавало до 1 час дневно, като лишените от свобода са водени съобразно график. На площадката е липсвала изградена тоалетна, питейна вода или съоръжение, което да предпазва лишените от свобода от атмосферни влияния – дъжд, сняг и други. Установено е, че при необходимост лишените от свобода са извеждани от съответни надзиратели за ползване на тоалетна. На терена е изградена лавка, от която по време на престоя си навън лишените от свобода са можели да си закупят напитки и хранителни продукти. Съобразно утвърден график на лишените от свобода е давана възможност да ползват два пъти седмично затворническа баня, която се намира на приземния етаж на сграда, на територията на затвора. Прозорците на помещението са били затворени с надупчена ламарина, като отоплението е осъществявано от централно парно. При проблеми с водното налягане затворниците са разпределяни в по-малки от обикновеното групи, с оглед осигуряване на възможността за нормално ползване на банята. От администрацията на затвора са предприети действия по извършване на ремонт и ново водоснабдяване на това помещение, като няма данни за приключването на тези инициативи. Поради лошите условия в помещението за къпане част от затворниците, в това число и Куибин, били принудени да се къпят в помещение на етажите, на които пребивават, като си топлели вода в кофи. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт ГД "ИН" е осъдена да заплати на ищеца сума от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 06.01.2015 г. до 22.03.2016 г., вследствие на липса на остъкление, отопление и достатъчен брой работещи душове в банята на затвора Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба. В останалата част до 70 000 лв. предявения от лицето иск е отхвърлен. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че са налице доказателства за настъпили за ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължение на затворническата администрация, свързани с осигуряване на нормални условия за ползване на баня по начин такъв, че да не увреждат здравето и достойнството на лишените от свобода. Наличието на предприети действия за ремонт на помещенията и за по-качествено водоснабдяване не изключвали отговорността за претърпени от ищеца вреди във връзка с приетите за ненормални условия. Изследвайки приложимата правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за ангажиране на имуществена отговорност на ответника във връзка с осъществяване на задълженията му по осигуряване на престой на открито на лишените от свобода в затвора гр. Варна, в това число и на Куибин. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционен съдебен акт, в неблагоприятната за него част и в сроковете, визирани в АПК, поради което е допустима. От изложението на лицето е ясно, че като пороци на първоинстанцонния акт се навеждат необоснованост и нарушения на приложимото материално право. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: В хода на съдебното дирене е установена неоспорвана от страните фактическа обстановка. Затворническата администрация на Затвора гр. Варна не е положила необходимите грижи за осигуряване на нормални условия за лишените от свобода при ползване на баня. В резултат на това ищецът е бил поставен в положение, в което същият е търпял негативи, които са оказали пряко и непосредствено въздействие върху неговото физическо и психическо здраве. Безспорно е, че през зимните месеци е изключително некомфортно да се полагат грижи за лична хигиена при неотоплено помещение, при липса на непрекъснато течаща топла вода и при липса на достатъчна хигиенизация на нарочното за целта място. Формулирани са ясни и обосновани изводи за наличието на пряка и непосредствена връзка между настъпилите за ищеца негативни преживявания и бездействието на администрацията, поради което е допустимо и обезвреждането на настъпилите за Куибин последици. При определяне на адекватното обезщетение, съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е конкретизирал справедлива по смисъла на закона сума в размер на 400 лв., достатъчна да компенсира търпяните от лицето негативни усещания през процесния период. По делото не са събрани доказателства за незаконосъобразност на действията на затворническата администрация, свързани с провеждане на мероприятия по престой на открито на лишените от свобода. Не е налице и бездействие, което да е довело до настъпване за Куибин на негативни последици. Липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на лишените от свобода при осъществяване на престоя им на открито. Това мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки лишените от свобода да ползват санитарен възел преди или след това. По делото е безспорно установено, както от твърденията на затворническата администрация, така и от разпита на всички разпитани свидетели, в това число и от твърденията на жалбоподателя, че при нужда лишението от свобода са получавали съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна. Това, че някой от лишените от свобода са решили да ползват тоалетна на територията на мястото за разходка, не може да се вмени във вина на администрацията. Както самият Куибин твърди е липсвала пречка да си осигури вода в бутилка и опази същата от другите затворници при желание. В карето е имало и пункт, от който е можел да си закупи /при финансова възможност/ храна и напитки. Действително законодателят е предвидил, че при възможност на лишените от свобода следва да се осигури укритие от лоши атмосферни условия. Това задължение не е императивно. За да се ангажира финансово отговорност на администрацията, следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин настъпили за лицето вреди, в резултат на неосигуряването на такова съоръжение. В хода на производството не е събрано нито едно доказателство, от което да се направи извод, че за Куибин са настъпили каквито и да е увреждания или негативни усещания от липсата на място, на което същият да се скрие при лоши атмосферни условия. При липсата на настъпили вреди, законодателят не допуска ангажиране на имуществена отговорност на администрацията. Поради описаното настоящият състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, тъй като е съобразен с всички събрани поделото гласни и писмени доказателства, имащи значение и за изясняване на фактическата обстановка и преценка относно основателността на заявената за обезщетяване претенция. Първоинстанционният съд е приел обосновано, че над сумата от 400 лв., обезщетение за настъпили за Куибин неимуществени вреди във връзка с неосигуряване на нормални условия за хигиена в банята на затвора гр. Варна, предявеният от лицето иск до 70 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претенцията на ГД "ИН" за присъждане на направени по делото разноски е неоснователна и не следва да се уважава, поради липса на дадена от законодателя възможност за това. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение