Решение № 259 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2018 г.
ВКСIII гражданско отделение21.06.2019 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 62/3.04.19 по г. д. № 2308/18 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, като вместо "ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Л. Кърпичи, с национален персонален номер 1740210163284, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ още 5000 лв. /пет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 5000 лв. до сумата 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 16.06.16 г. до окончателното изплащане, както и 35 лв. /тридесет и пет лева/ разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК", да се чете правилното "ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Л. Кърпичи, с национален персонален номер 1740210163284, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ още 5000 лв. /пет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 5000 лв. до сумата 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 16.06.15 г. до окончателното изплащане, както и 35 лв. /тридесет и пет лева/ разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК" ИЗМЕНЯ решение № 62/3.04.19 по г. д. № 2308/18 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както седва: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на адв. С. И. Х. /личен №[ЕГН] в Националния регистър на адвокатите/, [населено място], [улица]. 19, 1511, 55 лв. /хиляда петстотин и единадесет лева и петдесет и пет стотинки/ на основание чл. 38 ЗА. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 259 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 248, ал. 1 пр. 2 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3123/3.04.19 от адв. С. И. Х. – пълномощник на Л. Кърпичи, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 62/3.04.19 и за изменението му в частта за разноските. Сочи се, че съдът погрешно е отразил в диспозитива датата, от която следва да се начислява законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди /вместо приетата в мотивите "16.06.15" в диспозитива е вписана "16.06.16 г. "/, както и че неправилно е определил дължимите разноски, като е пропуснал да присъди такива в полза на адвоката на основание чл. 38 ЗА и за първите две инстанции съобразно увеличения размер на присъденото обезщетение. Прокуратурата на РБ не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е основателно. В мотивите на решение ВКС е приел, че законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 16.06.15 до окончателното изплащане, а в диспозитива горната дата е погрешно вписана като 16.06.16. При тези обстоятелства формираната от касационния съд воля не е била надлежно външно обективирана в писмения текст на акта. Допусната е явна фактическа грешка и тя следва да бъде поправена – каквато възможност, съобразно чл. 247, ал. 1 ГПК, съществува безсрочно във времето. Молбата по чл. 248, ал. 1 пр. 2 ГПК е подадена в срок и е допустима и основателна. С постановеното от ВКС решение, след частична отмяна на въззивното, на ищеца Л. Кърпичи са присъдени на основание чл. 2 ЗОДОВ още 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 503, 85 лв. възнаграждение на пълномощника му адв. С. Х. на основание чл. 38 ЗА. Съдът, обаче, не е отчел, че искане за присъждане на разноски при условията на чл. 38 ЗА е било своевременно направено и пред въззивната и първата инстанция /с отговора на въззивната жалба и с исковата молба/. С оглед така променения резултат по спора, на адв. С. Х. е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение и за първите две инстанции съразмерно на уважената от ВКС част от иска – 1007,70 лв. /503,85 лв. х 2 = 1007,70 лв. / - или общо /вместо 503,85 лв. / 1511,55 лв. При тези обстоятелства молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва да се уважи съобразно посоченото по-горе. Мотивиран от горното и на основание чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,