Решение № 11608 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 617/2023 г.

ВАСПето отделение27.11.2023 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 775/17.11.2022 г., постановено по адм. д. 215/2022 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, представляван от изпълнителния директор, да заплати на П. Желев, съд.адрес: гр. София, [улица], адв. М. Стоянова сума в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 775/17.11.2022 г., постановено по адм. д. 215/2022 г. по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи само по отношение намаляването на финансирането за закупуване на трактор, но се иска да бъде отменено изцяло атакуваното първоинстанционно решение, с което е отменено оспореното уведомително писмо и по отношение разходи за закупуване на цистерна. С допълнително становище е заявено, че се поддържа касационната жалба така, както е подадена, независимо, че отново се заявява, че жалбата на П. Желев против уведомителното писмо е приета от ДФЗ за частично основателна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 775/17.11.2022 г., постановено по адм. д. 215/2022 г. по описа на АС-Хасково е отменено уведомително писмо с изх. 01-6500/1509/02.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която се отказва от предоставяне на финансово подпомагане по процедура по подбор BG06RDNP001-4.008 Целеви прием за земеделски стопани в сектор Животновъдство по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР 2014-2020) в размер на 35 194,04 лв. Тази сума включва и разходите за цистерна Palazoglu, модел cobra 3 в размер на 14766, 44 лв., за които пред касационната инстанция е представено ново Уведомително писмо 02-6500/411/27.02.2023 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което П. Желев е уведомен, че се одобряват и е поканен да сключи анекс към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който също е представен. Тези доказателства са за установяване на факти, осъществени след постановяване на обжалваното съдебно решение и не са относими към основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, по отношение на тях не е налице и хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради което и с оглед забраната по чл. 220 от АПК не следва да бъдат съобразявани при определяне предмета на касацонен контрол, заявен с касационната жалба, която се поддържа в нейната цялост независимо от предприетите извънсъдебни действия на ДФЗ. Административният съд е приел, че частично оспореното пред него уведомително писмо е действителен акт, но при издаването му са допуснати нарушения във формата на акта, при мотивирането му и не е спазен материалният закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка АС-Хасково е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение, чийто мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Законосъобразно съдът приема, че оспореното пред него уведомително писмо е действителен административен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви от фактическа страна към оспорваната заповед. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 19, ал.7, т. 4 от Постановление 162 от 5 юли 2106г. във връзка с т. 1 от Раздел 13.2 Условия за допустимост на дейностите, т. 7 и т.10 от Раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 15 от Раздел 14.3 Недопустими разходи от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.008 ( УК), във връзка с чл. 48 , параграф 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014. Съгласно т. 8 от раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите от УК, Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, е приложен към условията за кандидатстване - Приложение 10. Това означава, че от мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения акт. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на това уведомително писмо, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. В актът не са посочени фактите, които са се осъществили , а именно какъв е заявеният актив и на каква цена, има ли за него референтна стойност, каква е тя, необходимо ли е извършването на съпоставка на три независими оферти, съответно кои са те/, поради което, въпреки, че са цитирани правни основания за издаване на УП, се препятства преценката на съда да установи по какъв начин в действителност е обективирана волята на административния орган. В писмото единствено е посочено, че се препраща към т. 1 от Раздел 13.2 Условия за допустимост на дейностите, т. 7 и т.10 от Раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 15 от Раздел 14.3 Недопустими разходи от УК, описани са три оферти, но без стойности, а за един от оферираните трактори е посочено, че попада в Списък разходи референтни цени, но АС-Хасково е кредитирал заключението на вещото лице, според което сравнението е некоректно и не е налице точна съпоставимост. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно. Видно от оспорения акт, отказът на административния орган за финансиране е издаден на основание т. 7 и т.10 от Раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите, т. 15 от Раздел 14.3 Недопустими разходи от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.008, във връзка с чл. 48 , параграф 2, д) от Регламент (ЕС) 809/2014. Съгласно т. 10 от раздел 14.2. Условия за допустимост на разходите от УК за всеки заявен за финансиране разход по Раздел 14.1 Допустими разходи, който към датата на подаване на проектното предложение не е включен в списъка по т. 8 (Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи ), кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя, запитване за оферта по образец съгласно приложение 11, а когато не е избрал най-ниската оферта писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му (в случая кандидатът е избрал офертата с най-ниска цена). Оценителната комисия трябва да извърши съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор. Разпоредбата на чл. 48, § 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014) предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно приложимото право, а именно Наредба 9 от 21 март 2015 за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата), независимо, че в УП липсва позоваване на нейни норми. С Наредбата се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като се определят и конкретни правила за преценка допустимостта на предложените за финансиране разходи. С цитираното в уведомителното писмо ПМС 162/05.07.2016 г. се определят конкретни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 2020, но не изключва разпоредбата на чл. 32, ал.10 от Наредбата, която предвижда, че списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Допуснатото нарушение при актуализиране на списъка е незначително от гледна точка време, но при липсата на конкретна индивидуализация в УП съществено ограничава правото на кандидата да разбере фактическите основания за отказа да бъде финансиран в пълния заявен размер на помощта. АС-Хасково е приел за установено, че в списъка разходи референтни цени не е включен разход за финансиране трактор марка Deutz-Fahr, модел 5110 G Plus, за закупуването на който П. Желев кандидатства. Този фактически извод е обоснован от АС-Хасково в съответствие със събраните по делото доказателства, включително и заключения на две съдебни експертизи. Когато активът за подпомагане не е включен е приложима разпоредбата на т. 10 от раздел 14.2 от УК, съгласно която, за всеки заявен за финансиране разход по Раздел 14.1 Допустими разходи, който към датата на подаване на проектното предложение не е включен в списъка по т. 8 представя най-малко три съпоставими независими оферти, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. Разпоредбата на чл. чл. 32, ал. 12 от Наредбата предвижда, че за всеки заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, като в тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер. В случая кандидатът е предоставил три съпоставими оферти, избрал е най-ниската от тях, но въпреки това органът в нарушение на разпоредбите на наредбата и условията за кандидатстване не е одобрил за финансиране разхода до най-ниския му размер, а е извършил сравнение, като заявеният трактор марка Deutz-Fahr, модел 5110 G Plus е бил сравнен като разход с базов модел на друг колесен трактор с друга марка и модел. От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза се установява, че във файла към Приложение 10 от УК, в списъка активи с определени референтни разходи е включен трактор, който е различна версия на трактора от една от офертите на кандидата, който не е предпочетена от него и е за по-голяма сума от референтната и от предпочетената от кандидата оферта. В случая активът заявен за финансиране от П. Желев е сравнен с подобен такъв, но без органът да е ангажирал доказателства, че тази земеделска техника е с идентични функционални характеристики. Съпоставка действително е извършена, но с подобна земеделска техника, без от страна на органа да са изследвани техническите характеристики на тракторите, поради което неправилно същият е приел, че за определяне на най-нисък разход следва да бъде използван трактор с марка Same, модел Explorer 110 HD LS Е4, който е различен от предпочетения актив за финансиране, който не е включен в списъка с референтни стойности и е различен от описания в една от представените оферти. По отношение на другия актив цистерна не е налице оспорване на фактическите и правни изводи на АС-Хасково, които се споделят и от настоящата инстанция. При правилно установена фактическа обстановка и без допуснати процесуални нарушения АС-Хасково е обосновал законосъобразен правен извод за наличие на основания за отмяна на оспорената пред него част на УП, поради което съдът правилно я е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 3500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касатора поради съответствието им на фактическата и правна сложност на спора, респективно неоснователността на своевременно направеното възражение за прекомерност спора пред настоящата инстанция, го намира за неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,