Решение № 13250 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2015 г.

Решение № 13250 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. М." ЕООД срещу решение № 2827 от 22.04.2015 г. по адм. дело № 8167/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2061311651 от 24.03.2014 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., потвърден с Решение № 1081 от 17.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централното управление (ЦУ) на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, които съдът квалифицира като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, при наличие на надлежно отразени стопански и счетоводни операции в счетоводните регистри на дружеството, ревизираното лице не следва да търпи негативи от невъзможността след реализиране на договорните отношения доставчиците да бъдат открити, респективно от липсата на доказателства за наети от тези дружества шофьори. Счита, че от представените доказателства по време на ревизията се доказва, че спорните доставки на услуги са реално осъществени. Изтъква, че съдът не е обсъдил всички доказателства и наведени доводи. Поради изложеното моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА и е осъдил дружеството да заплати разноски по делото. Спорът по делото касае наличието на законовите предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 10.2008 г., м. 12.2008 г., м. 07.2010 г., м. 12.2010 г., м. 01.2011 г., м. 02.2011 г., м. 04.2011 г., м. 07.2011 г. и м. 10.2011 г., относно доставки по фактури, издадени от "Ландър" ЕООД, "С. В." ЕООД, "Б. Д." ЕООД, "С. Т. 09" ЕООД, "Лерис ултимат фърничър" ЕООД. АССГ е приел, че издадените фактури не документират реално извършени доставки; нито обстоятелството, че доставките са извършени от посочените във фактурите доставчици и в обема, който е посочен. Според съда наличието единствено на фактури и тяхното счетоводно отразяване не е достатъчно основание, за да се признае правото на данъчен кредит. При установяване на описаната фактическа обстановка са допуснати съществени процесуални нарушения, които са се отразили на крайните изводи на съда относно приложението на материалното право. Преди всичко, описаните в решението данъчни периоди не кореспондират изобщо на тези, във връзка с които е възникнал правният спор. Освен това, в хода на производството спорните факти не са отделени от безспорните и не са дадени конкретни указания по тежестта за доказване на спорните факти. По този начин са допуснати нарушения на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 170 АПК. След като съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, той не може в мотивите си да се позовава на разпределението на същата, за да приеме липса на реалност на доставките. На жалбоподателя в първоинстанционното производство не е указвано, че не сочи конкретни доказателства за реалността на спорните услуги, в съответствие със задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Поради това няма основание съдът да се позовава на бездействие на жалбоподателя за доказване на това обстоятелство. Освен това по време на ревизията от задълженото лице са представени множество документи, включително договори и приемо-предавателни протоколи и доказателства за последваща реализация, които не са обсъдени. Не е взето и становище по какъв начин липсата на доказателства за транспорт на стоките се отразява на реалността на доставките, при липса на твърдения и данни за данъчна измама. Впрочем, решението в голямата си част е дословно повторение на фактическите и правни изводи от ревизионния доклад. Липсата на обсъждане на представените доказателства и на самостоятелно формирани мотиви са пречка касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразното разрешаване на спора. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" ЕООД и цитираната в тях практика и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите, без изрично да оспорват доказателствената стойност на представените доказателства, а и съдът, следвайки дословно фактите, изложени в РД, основават изцяло изводите си на липса на доказателства и без да проследят последващата реализация на стоките. В същото време обаче органите по приходите не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама, въпросът за такава изобщо не се повдига и от съда. Проверката на органите по приходите и на съда в случая е следвало да се съсредоточи върху реалното извършване на доставките, както и върху последващата им реализация от самото ревизирано лице. Последващата реализация не е изследвана в административния процес, нито в съдебното производство. Първоинстанционният съд е длъжен да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тях, да се произнесе дали спорните доставки са реални. Поради това изводите на съда относно реалността/нереалността на процесните доставки са необосновани и неправилни, което се е отразило на изхода от спора. Не на последно място, касае се за повторна ревизия, като към делото липсват каквито и да е материали от първата ревизия, включително първото решение на директора на дирекция "ОДОП". При липса на същото, съдът не може да извърши надлежна проверка за законосъобразното протичане на ревизионното производство, включително за компетентността на органите, издали РА, предвид и § 35 ПЗР ДОПК / в сила от 01.01.2013 г./ Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че са налице сочените от касатора нарушения. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като фактическата обстановка по спора е неизяснена, делото следва, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане следва, преди всичко, да се изискат материалите от първата ревизия и да се извърши проверка за компетентността на органите, издали РА. В случай, че такава се установи, следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест на страните, включително по всеки относим факт, който съдът счита за недоказан от доказателствата по преписката. Следва да се допусне служебно изслушване на експертиза с конкретни задачи по проследяване на всяка от доставките чрез всички относими към нея документи (всяка от фактурите да се свърже с останалите документи, касаещи конкретната, предходната и последващата доставка, така че да се проследи доставянето на стоките и извършването на услугите), да се изследва последваща реализация, включително чрез проверки в счетоводствата. Вещото лице следва да установи дали счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Съдът следва да постави задачите конкретно и подробно, така че в максимална степен да бъде удовлетворена доказателствената нужда по делото, като даде възможност и на страните да формулират относими към спора задачи. След събиране на относимите доказателства, те следва да бъдат надлежно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Административният съд следва да се произнесе и по разноските пред двете инстанции, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,