Решение № 14642 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2020 г.

Решение № 14642 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Иванова, С. Димитров, Н. Арбов и М. Филчева, чрез проц. им представител адв. И. Величкова, против решение № 2384/09 декември 2019 г., постановено по адм. д. № 1023/2019 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Иванова и С. Димитров против заповед № ДК–10–СИР–08/19 март 2019 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу разрешение за строеж № 51/11 април 2018 г. на главния архитект на район "Приморски", гр. Варна, за преустройство на тавански жилищен етаж и ремонт на покрив в жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII – 3299 (с идентификатор 10135.2554.119), кв. 19, по плана на 24-ти м. р. на [населено място]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, но при следните коригиращи мотиви. Касаторите В. Иванова и С. Димитров се легитимират като собственици на жилище в сграда с идентификатор 10135.2554.119, съгласно нотариален акт от 24 октомври 2018 г. с № 34, том I, рег. № 200, дело № 29 от 2018 г, т. е те са придобили обект в сградата след издаване на процесното разрешение за строеж. Видно от доказателствата по делото, праводателят им И. Стефанова като собственик на жилище в сградата е била уведомена за издаденото разрешение за строеж и не е го е оспорила в срок. Надлежното уведомяване на Стефанова е признато и в първоинстанционната жалба, а по административната преписка е приложена декларация за съгласие от същата за извършване на преустройството. С придобиване на собствеността, тези касатори са придобили и просроченото право за оспорване на строителното разрешение по отношение на неговата унищожаемост. В. Иванова и С. Димитров претендират пред административния орган и нищожност на издаденото разрешение за строеж, като с оглед чл. 149, ал. 5 АПК искането им е допустимо. За да е налице нищожност на оспорения административен акт, следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материална норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо възможност, за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Нищожност на административен акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материално-правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материална норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая доводите за нищожност се изчерпват с твърдение за липса на материална компетентност на главния архитект на район "Приморски", гр. Варна, да издаде процесното разрешение. Предвид § 1, ал. 4 ДР ЗУТ и т. 3 от заповед № 005/17 февруари 2017 г. на главния архитект на община Варна, основателността на доводите за нищожност правилно е отречена. По отношение на касаторите Н. Арбов и М. Филчева настоящата инстанция намира, че неконституирането им като заинтересувани страни в административното производство по обжалване на разрешението на строеж от В. Иванова, С. Димитров не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по силата на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, имат право на самостоятелно обжалване на акта. Отделно по делото са налице основание да се приеме, че Н. Арбов и М. Филчева са уведомени по реда на § 4, ал. 3, изр. 2 във връзка с ал. 2 ДР ЗУТ за издадения акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, в полза на ДНСК следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав