Решение № 1156 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2011 г.

Решение № 1156 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Димитър Петров Самаров от гр. Пловдив против заповед № К-2247 от 09.03.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на служител в МВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - при изпълнение на професионалните си задължения е толерирал неправомерното използване на физическа сила от страна на главен полицай Добрин Йорданов Дренски спрямо лицето Стефан Антонов Бофиров - доведен като заподозрян в извършване на кражба на пари (1060 лева) от хотел "Новиз" в гр. Пловдив, довело до травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, станало известно на обществото чрез средствата за масова информация, с което нарушил т. 7 и т. 22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2013 от 08.11.2006 г., на основание чл. 228, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Оспорва се по същество извършването на вмененото нарушение, като твърди, че извършената проверка не е обективна и всестранна и установените факти, не са установени по безспорен начин. Моли съда да отмени заповедта. Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Самаров е започнало със заповед рег. № К 1370 от 03.12.2010 г. на Министъра на вътрешните работи, за това, че на 06.11.2010 г. в сградата на 02 РПУ Пловдив е участвал при нанасянето на побой на Стефан Антонов Бофиров, който е довел до множество рани, белези, кръвонасядания и спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, за което в Окръжна прокуратура Пловдив е образувано досъдебно производство № 134/2010 г. и случаят е отразен в средствата за масово осведомяване, с което е нарушил т. 4, 7, 8 и 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Със същата заповед е определен поименно състава на дисциплинарно разследващия орган. Заповедта е връчена на Самаров на 10.12.2010 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административно производствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят е дал писмени обяснения по случая. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с рег. № ИЯ/РЗП-795 от 19.01.2011 г. Самаров се е запознал със същата на 20.01.2011 г. и е бил уведомен, че съгласно чл. 243, ал. 4 ППЗМВР в 24-часов срок след запознаването си има право да даде допълнителни обяснения или възражения, но такива по преписката не са постъпили. Въз основа на изготвената обобщена справка с рег. № ИЯ/РЗП -970 21.01.2011 г. е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". В хода на дисциплинарното производство от въз основа на събраните писмени доказателства - медицински документи и писмени обяснения на пострадалия, негови близки и служители във 02 РПУ е установено, че в хода на извършване на проверка относно извършена кражба от клиенти на хотел "Новиз" гр. Пловдив в сградата 02 РПУ - Пловдив на лицето Стефан Бофиров е нанесен побой от полицейските служители, извършващи проверката, което се установява от съвкупната преценка на доказателствата - дадените писмени обяснения и представените медицински документи. От доказателствата по делото е установено, че Самаров е влизал в стаята на полицай Дренски, в която се е намирал Бофиров при извършване на проверката. Същият е постоял няколко минути и е излязъл, като Бофиров твърди, че в негово присъствие са му нанасяни удари от други двама служители на 02 РПУ Пловдив, като нито един от присъстващите полицаи не е реагирал негативно на това поведение на колегите си. Самаров не отрича факта, че е присъствал в стаята на Дренски за няколко минути, докато там е бил Бофиров, но в негово присъствие на последния не са били нанасяни удари. Оспорва като цяло на Бофиров да са нанасяни удари, но предвид безспорно установения факт на присъствието на Бофиров в 02 РПУ и установеното с медицински преглед 1 - 2 часа след настоящият състав намира, че фактът на нанесен побой над Бофиров от служители на 02 РПУ Пловдив е безспорно установен. Този извод е базиран върху писмени документи, издадени от компетентни органи - лекари, които безсъмнено установяват телесни увреждания, които по начин и механизъм на възникване, съответстват на механизма, описан от Бофиров за получаването им. Доколкото в помещението са присъствали единствено полицаи и пострадалия Бофиров, като последният е пострадал именно от техните действия, при безспорно установения факт на нанесените му телесни увреждания, настоящият състав намира, че изложеното в обясненията на Самаров е негова защитна позиция, която обаче не се подкрепя от не се подкрепя от останалите събрани доказателства в хода дисциплинарното производство. Съдът намира, че в случая следва да бъдат кредитирани единствено установеното в тази насока от Бофиров, доколкото неговите обяснения са последователни, логични и напълно кореспондират с останалите събрани доказателства по случая. Ето защо съдът намира, че по делото е установен и фактът, че Самаров не е реагирал отрицателно и следователно е толерирал, докато негови колеги са нанасяли удари на Бофиров, което безспорно е унизително поведение и акт на изтезание. Тези факти не са опровергани и в хода на съдебното производство. Безспорно е установен и факта, че случилото се е станало достояние на обществеността чрез медиите (приложеното копие от печатна медия). Последното безспорно е увредило доброто име на институцията, в която Самаров е служител - МВР. Обжалваната заповед на Министъра на вътрешните работи е издадена на 09.03.2011 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като на основание чл. 228, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР (не се спори, че Самаров е служител категория "Г") при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение толериране на неправомерно поведение на физическа сила от страна главен полицай Дренски спрямо лицето Стефан Антонов Бофиров, довело до травматично увреждане - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е станало известно на обществото, чрез средствата за масово осведомяване. Съгласно разпоредбата т. 22 от Етичния кодекс за поведение на служителите на МВР държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. По т. 7 от същия кодекс държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че Самаров е толерирал акт на унизително поведение и изтезание - използване на физическа сила от главен полицай Дренски спрямо лицето Бофиров, като това е станало известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване. Последното от своя страна е уронило доброто име на институцията, в която същият е на служба. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение