Решение № 14174 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2015 г.

Решение № 14174 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Младен Цветанов Славев, от гр. София, чрез адв. Черногорски като процесуален представител, против решение № 3003 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10465/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Павлов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Младен Цветанов Славев против заповед № РД-30-75/04.09.2014 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройки към съществуваща масивна сграда", находяща се в УПИ ХХI-399, кв. 47, м. "Филиповци" по плана на гр. София, район "Люлин", като извършен без разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на доказателствата е обосновал извод, че предмет на заповедта е строеж, изпълнен без строително разрешение в нарушение на нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е, че спрямо строежа не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ предвид годината на изграждането му и не е търпим строеж на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/26.10.2012 г.), тъй като не отговаря на предвижданията на плана, действал по време на построяването му, нито на сега действащия ПУП. Решението е правилно. Фактите по делото са установени въз основа на съвкупната преценка на представените от административния орган и в хода на съдебното производство доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото, вкл. и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Направеният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед е обоснован и съответен на материалния закон. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като за индивидуализацията на адресата на акта не е необходимо посочване на единния му граждански номер. Законосъобразен е изводът на съда за издаване на заповедта след установяване на релевантните към случая обстоятелства, съобразно изискването на чл. 35 АПК. Сочените от жалбоподателя обстоятелства относно установяване собствеността на съседните УПИ и на извършителите на строителство в тях, както и наличието на съгласие за строителство на регулационната граница, правилно са приети за неотносими към незаконността на строежа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което неустановяването им не е в нарушение на чл. 35 АПК. Обосновано съдът е приел, че предметът на премахване с оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Аргументиран е направеният извод, че посочването на обект № 4 като пристройка, а не като надстройка, е без правно значение, след като по отношение на него е налице безспорна индивидуализация. Освен това обектът в случая се явява както надстройка, така и пристройка. Посочването на приблизителни размери на пристройките в констативния акт не обуславя извод за липса на индивидуализация на разпореденото за премахване. Описанието на обектите е в достатъчна степен ясно и подробно, поради което не оставя съмнение относно конкретизацията им в констативния акт. Неговото съдържание е възпроизведено в заповедта. Безспорно са установени размерите на узаконената масивна сграда. Разпоредено е премахването на пристройките от южната, западната и северната страна на сградата. Правилно съдът е изследвал предпоставките за търпимост съобразно годината на извършването му - 1994 г. и е приел, че те не са налице по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Установено е по делото, че описаните пристройки и надстройки не са декларирани пред одобряващите органи, поради което не са изпълнени и предпоставките по ал. 2 на същата разпоредба. Правните изводи на съда за недопустимост на строежа по действащия към момента на изграждането му и по сега действащия план, съответно за липса на търпимост на строежа съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, се споделят от настоящия състав. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на пристройки № 1 и № 2 съгласно заключението на вещото лице. Не е задължително мотивите за издаването на даден административен акт да се съдържат в него, те могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в преписката, както е в случая. Това възражение, както и останалите възражения, визирани в касационната жалба, са подробно обсъдени в съдебния акт. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. е основателно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,